Като лидер на партията „Заедно за Каталуния“ той отново спечели изборите на 21 декември, свикани извънредно от испанското правителство след налагане на ограничителния чл. 155 от Испанската конституция за областта.
Политическият лидер Пучдемон е предложен за премиер или за президент на Женералитата от трите леви каталунски партии, за които гласуваха над 2,5 милиона от общ брой гласоподаватели 5,2 милиона в областта. Каталуния има 7.5 милиона жители. /Като го пренасям у нас – малко повече гласове от тези 2 милиона за президента Румен Радев/.
В новия Парламент тези три партии имат пълно „аритметично“ мнозинство и конституционно право за съставяне на правителство, а кандидатът за премиер е един – Карлес Пучдемон. Но централното правителство в Мадрид и испанското правосъдие са против Пучдемон и го преследват за „бунт“ /но не въоръжен/ с прокурорска заповед за задържане в Испания, но не и за задържане в Европа.
Правителството Рахой иска на всяка цена да се избегне в Каталуния Пучдемон, който е със силно влияние като журналист в обществото, главно сред интелигенцията и медиите, да встъпи отново във власт. Именно затова правителството се осмели да прибегне до Конституционния съд/трибунал/, въпреки становището, което Държавният съвет на Испания даде, а именно, че няма законови причини Пучдемон да поеме президентския пост, въпреки неговите идеи за независимост на Каталуния. Правителството следваше да изпълни препоръките на Държавния съвет. Но Рахой не прие мнението на Държавния съвет и се обърна към Конституционния съд. 12-те магистрати в Конституционния съд се намериха в шах - как да спрат Пучдемон да не стъпи дори с крак в Парламента, използвайки никога до този момент неприлагани механизми за целта.
Най-напред сагата почна със „спешно съботно заседание“ на Конституционния съд, никога неприлагано досега за някакво становище. В рамките на 24 часа магистратите узнаха, че правителството на Рахой чрез държавните си адвокати иска да бъде суспендирана кандидатурата на Пучдемон за премиер на Каталуния.
Петицията, а приори, не беше никак лесна, комплицираше се от една страна от искането на Правителството, а от друга от мнението за това искане от Държавния съвет, който го отхвърляше де факто. Случаят се явява „прецедент“ – за първи път, поне през последните двадесет години испанското правителство прибягва до Конституционния съд, въпреки мнение на Държавния съвет на кралството, тъй като е неблагоприятно за правителството Рахой. Преценките на Държавния съвет са препоръчителни, но не подценяеми, още повече че подписалите това мнение са едни от най-известните испански юристи, включително двама от “бащите на Испанската Конституция”. Правните становища на Държавния съвет, които са прецизни винаги, са били зачитани като миродавни от съдебните институции на държавата, най-вече и основно, че Държавният съвет избягва винаги предполагаемо политическо влияние или натиск над юриспруденцията.
„Конституционният съд се сблъска с жалба трудно разбираема /неадекватна/ на правителството, а приори.“ Такава бе оценката, която даде докладчикът висш магистрат Хуан Антонио Хиол, който още в началото на заседанието на трибунала обяви своята позиция – „конституционната юриспруденция отхвърля да приеме за наказание една чиста хипотеза.“ В случая правителството иска суспендиране на кандидатурата пред очевидност, че Пучдемон е в Брюксел и няма може би да присъства физически, един факт, който не се знае, докато това не се състои в пленарна зала на Парламента в Барселона.
Сред магистратите настъпи бъркотия и разделение на мнения, поради налагане на решение, което не влиза в приоритетите на трибунала. По тази причина магистратът Фернандо Валдес даде идея, за да се избегне отхвърлянето на правителственото искане от съда и за да се постигне някакво единство, печелейки време преди да има решение за приемане или не на позицията на правителството, магистратите да приложат серия от „предпазни мерки“, които досега никога по никакъв случай и повод този висш съд не е бил натоварван, нито е извършвал подобна манипулация или деяние.
Нещо повече в документа, в който се фиксират тези “предпазни мерки” Конституционният трибунал признава, че се касае за “безпрецедентно” решение.
Така правителството Рахой прехвърли цялата своя политическа тежест и я стовари върху плещите на Конституционния съд.
Предпазните мерки забраняват на Каталунския парламент да извърши процедурата по встъпването в длъжност на кандидат-президента, ако той не присъства физически в залата. Намирайки в случая, че К.Пучдемон е с висяща забрана за влизане в Испания, трибуналът задължи, ако той се яви официално в пленарна зала, парламентът да изиска от него съдебно разрешение, че може да встъпи в длъжност.
Повечето юристи считат, че този ход на трибунала е “лукав” и че този проблем не е на съда, а е изцяло политически проблем, който правителството само трябваше да реши. За съжаление през последните месеци много са оплакванията до трибунала, че правителството Рахой прехвърля топката на магистратите, които да вземат решения по чисто политически казуси.
Трибуналът бе принуден да използва една никога досега неприлагана формула – да предостави на страните възможност – на трите партии, които подкрепят Пучдемон и на Каталунския парламент от една страна и на испанското правителство от друга, да представят своите възражения и мотиви, за да бъде взето съответно решение.
Конституционният съд определя 20 дни като минимум време. Според източници близки до трибунала – най-рано такова решение ще се вземе на пленарно заседание на 19 февруари, като се имат предвид предвидения 10-дневен срок за излагане писмено на мотивите на страните, т.е. до 9 - 12 февруари, ако не се свика извънредно заседание. Трибуналът визира също така, че не е изключено да се появят извънредни факти, молби или данни, които да накарат Конституционният съд да отложи или да остави без развитие въпросния казус, както и да го приключи или остави без последствия / към дело/.
Председателят на Каталунския парламент Рожер Торент не отстъпва от позицията си и днес отново повтори решението си: „ Пучдемон е и Пучдемон ще бъде кандидат-премиерът на Каталуния.“
Каталуния е в затишие пред буря.
