Френската социалистка повече от 20 години вълнува французите. Сеголен Роаял - справедлива като съдия в Административния съд, активна като министър в правителство на президента Франсоа Митеран, 20 години дръзка и пряма като депутат и кандидат-президент през 2007г., издигната от леви сили срещу десния кандидат Николас Саркози. Социалистите губят тогава, но тази президентска кампания се помни и подготви френското общество за победата на социалистите на последните избори.
Родена в Дакар, Сенегал, където баща й е на служба като военен. Сеголен израства в сурово патриархално семейство и получава завидно образование: завършила икономически науки в Университета в Нанси, а след това постъпва в престижната Национална Академия за администрация /ЕNА/, известна като “люпилня на политически кадри” във Франция. Тя завършва правни и политически науки. Дипломира се през 1980г. с „кум лауде“ и си спечелва челно място сред възпитаниците на випуск Волтер, дал на Франция най-много министри, политици и управленски кадри. Започва работа като съдия в Административния съд. От 1977г. животът я свързва с Франсоа Оланд като студенти в академията. Зоркото око на опитния политик Франсоа Митеран я открива и кани очарователната и интелигентна социалистка да участва активно в политическата надпревара за спечелване на социалистите на изборите през 1988г. Президентът Франсоа Митеран я оценява много високо като млад политик: “Франция особено се нуждае от кройката на жени-политици като Сеголен Роаял... Социалистическата партия е щастлива, че тя е неин кадър”, заявява Митеран при пътуване със Сеголен в Бразилия. Обаятелна, тактична, идейна, интелигентен оратор, Сеголен спечелва предни позиции във Френската социалистическа партия, което не на всички се харесва. Нейната прямота й създава не само приятели, но и много противници. 1991 г. тя става министър по лична препоръка на Франсоа Митеран и е депутат до 2007 г., когато се кандидатира за президент срещу Николас Саркози.
Наред с политическия неуспех Сеголен понася разочарование и от своя партньор Франсоа Оланд, който започва връзка с журналистка от „Пари Мач“ - Валери Трирвильор, изпратена от редакцията да отразява през 2007 г. президентската й кампания, по нейна препоръка, тъй като е тяхна семейна приятелка. Прямата Сеголен се разделя с Франсоа Оланд, с който са заедно в политиката и в живота повече от четвърт век и имат 4 деца. В този тежък момент Оланд се разкайва и моли Сеголен за прошка и й предлага да сключат брак. Но гордата Сеголен отказва и съобщава официално за раздялата си с Ф.Оланд, отстъпвайки пред агресивната Валери.
Нанизът от удари за Сеголен не спира дотук. Успехът на социалистите през 2012 г. е предсказуем. Франсоа Оланд става президент и при сформиране на новото правителство разговаря със Сеголен с цел да влезе в състава на правителството като премиер или като министър. Сеголен отказва, предвид сложността на личните им отношения и сигурна, че ще стане депутат и ще бъде избрана за председател на парламента. Но ревността на партньорката на Оланд открито подкрепя опонента на Роаял в парламентарната надпревара, въпреки че самият Оланд застава зад Сеголен, което повлиява негативно и тя губи депутатското място в Ла Рошел, където е известна най-вече с учредяване на летния партиен университет. Безсмислената ревност покосява и имиджа на президента Оланд, който спадна до 47%, защото французите са особено чувствителни към обещанията. Оланд обеща да бъде различен от Саркози, да бъде „нормалният президент“. Затова днес застават зад крехката наглед социалистка, но „желязна лейди“ и искат тя да се изправи като феникс от пепелта и да продължи в политиката.
Политическото надграждане
През 2007г. Франция не бе изживяла разочарование от дясното управление на президента Жак Ширак и гласува за Саркози с надежда за по-добро. В дясното политическо надграждане Саркози стъпи на раменете на Ширак и обеща, че ще бъде по-добър, без да има нито опита, нито биографията на Ширак.
В Социалистическата партия и днес съществува негласно разделение в симпатиите към Роаял. Франсоа Оланд не тръгва без надграждане - стъпва на раменете на Франсоа Митеран и на Сеголен Роаял, когато решава да се кандидатира за президент. Самата Сеголен отстъпва и отказва да се кандидатира отново за президент, след като Оланд лансира кандидатурата си, но се включва в кампанията му с вещината и опита си, въпреки раздялата им. Дори в кампанията участва и синът им Томас, адвокат, който на практика води една след друга президентските кампании и на двамата си родители.
В социалистическата партия Сеголен работи на всички нива – и в провинцията и в Париж и на международно ниво. За първи път тя не присъства на Летния партиен университет в Ла Рошел през август тази година. На въпроса защо, тя отговаря: “Аз съм свободна жена-политик и използвам моето време по възможно най-пълноценно. Не е необходимо да съм навсякъде задължително. Но университетът в Ла Рошел осъмва в лозунги:„Социалистическата партия без Вас не е цяла, Сеголен!“, „SOS, Сеголен, кога се завръщаш?”, „Без Сеголен университетът не е същият!“
Министър Гийом Гаро за Сеголен Роаял
“Успешно изпълнение на петгодишния мандат на социалистите не може да има без Сеголен Роаял”, заяви в телевизионно политическо предаване френският министър Гийом Гаро. „Това трябва тя да каже. Но аз имам убеждението и бих желал да Ви го споделя: няма да има успех петгодишното управление на левицата към отговорностите, които поема без участие на Сеголен Роаял. Зная, че Сеголен ще намери мястото си, което да й позволи да бъде полезна, активна, в служба на французите и на петгодишното социалистическо управление. Няма спешност. Аз не съм този, който трябва да отговарям на този въпрос, но бъдете сигурни, че партията и президента разчитат на нея...“
Журналистът-анализатор Валентин Спиц за Сеголен Роаял
„Сега, когато Франсоа Оланд се сблъсква с големите икономически трудности във Франция, когато кризата все повече го затиска, безработицата ескалира, един въпрос възниква за френския безработен: но къде е и какво става със Сеголен Роаял?“, пише в.“Нувел Обсерватьор“. Журналистът Валентин Спиц по телевизия „Европа 1“ изтъква: „Роаял липсва на левицата във властта. Такава е истината, та дори ако това не се хареса на социалистите-слонове, които не обичат Сеголен и които се радват, че тя загуби изборите за депутат в Ла Рошел. Но самият президент Франсоа Оланд има нужда и рано или късно ще се облегне на Сеголен Роаял. Много причини за това, но най-очевидни са трудностите, които той среща при изпълнение на задачата си. Но за да успее в политиката си, която за сега е само прелюдие, президентът трябва да използва изцяло нейния опит,. Как би могъл да мине без Сеголен Роаял? Искат или не, но тя има челно място в социалистическата галактика. Тя винаги е можела да изненада, да внесе идеи, да набележи проекти, да разтури ако трябва, за да оправи там, където е нужно, да разбърка картите така, че да няма недоволство и страдание...Нейното присъствие се чувства осезателно сред левицата, която вече почва да дреме в дворците на републиката...“
И продължава коментара си: „Аз съм за това Сеголен да стане член на правителството. Защото с нейната енергия, с нейния управленски талант, с ясното й умение и сила на комуникация това ще ни събуди. Нека не пропускаме, че Франсоа Оланд донякъде дължи победата си на първичните и после на президентските избори с активното участие на Сеголен. Подкрепата на Сеголен беше решаваща. Да, Оланд е в дълг към своята бивша другарка и той би трябвало по един или друг начин да намери нейното място. Не по спешност, но той в нейно лице разчита на доверен човек с голяма тежест. Франсоа е добър тактик и се надявам скоро да заложи на картата Сеголен, тъй като моментът настъпва. Защото се шушука в Социалистическата партия за някои негови неудачи като президент, питайки се дали не са сбъркали с избора му. Но на какъв пост ще бъде Сеголен? Министър или министър-председател, за който се надяват повечето привърженици на Сеголен, сеголенисти? Едно нещо е сигурно, бившата кандидат-президентка няма и не може да се откаже от политиката.“
Трите книги за триото Сеголен-Оланд и Валери. Синдромът Мария-Антоанета
Митът Франсоа Оланд през последния месец сякаш почва да се руши. Фурорът на старта му отслабна и все повече се приближава до това на «човека от прозорчето на автомобила». Това падане на рейтинга на френския президент е до някъде резултат от една негова безпомощност, премълчаване и никаква реакция, колебания и нерешителност. Тези негови лични дефекти не останаха непреценени за един президент със силен начален старт. Авторите на появилите се във Франция три книги, посветени на триъгълника Сеголен-Оланд и Валери, обикаляха телевизиите една след друга, опитвайки се да докажат всеки по своему на французите своята правда. Те изградиха една нова президентска представа, в която малко по малко Сеголен Роаял е смелата, пряма и достойна жена, станала жертва на предателства. Президентът Франсоа Оланд изпада в позицията на колебаещ се и объркан повече от Людовик XVI и Луи-Филип, а на Валери Трирвильор и бе отредена ролята на злобната Мария Антоанета, връщайки се с методите си 200 години назад, носеща върху себе си тежестта на омразата, опитваща се да я стовари с манипулация незаслужено на друг адрес, синдромът Мария-Антоанета.
Сеголен в Социнтерна
Като вице-президент на Социалистическия Интернационал от 2009г. гръцкият бивш премиер Г. Папандреу, президент на Социнтерна, личен приятел на Сеголен и Франсоа Оланд, от дълги години кани Роаял с лично писмо да участва в подготовката на 24 конгрес на интернационала в Кейптаун /Южна Африка/, 30 август -1 септември 2012 г.
Сеголен Роаял замина с подробна програма и с потвърдени много срещи на най-високо равнище, свързани с конгреса и с френската политика. На конгреса тя е сред най-аплодираните докладчици. Пред представителите на 160 социалистически, трудови и социалдемократични партии, от високата трибуна, облечена неизменно с нейното червено сако Сеголен не пропусна да припомни в речта си, че на 6 май т.г. французите сложиха край на 10-годишното дясно управление и на 5 години “саркозизъм”. Тя призовава соцпартиите да бъдат активни и да предлагат конкретни решения, когато са на власт. А за европейската политика по кризата Сеголен акцентува на това, че “финансите трябва да престанат да командват, а да се научат да слушат и служат”. Дали темата за вакантното председателско място на ПЕС е била обсъждана сред европейските социлиситически лидери, дали Сеголен е отказала да се кандидатира, не се знае.
Запитана на конгреса от световните медии за събитията в Сирия, Сеголен Роаял отговори много дипломатично, че с решенията не трябва да се избързва и да се премисли за заемане на обща позиция и резолюция на септемврийската сесия на ООН, съобразявайки се не само с тази на САЩ, но и с Китай и Русия.
След приключване работата на конгреса, Сеголен Роаял като пратеник на френския президент Ф.Оланд се срещна и връчи от негово име лично послание на президента на Южна Африка Джейкъб Зума, с когото разговаря по двустранни и международни теми.
Сеголен за себе си
В интервю пред в.“Фигаро“ Сеголен Роаял споделя, че “не се отказва за нищо от политиката” и “остава на разположение при всяка евентуалност”. За нея загубата й в Ла Рошел е „една несправедливост. Крах, който не заслужавах. Трябва да превъзмогна това унижение от много и различни ъгли. Наистина беше жестоко. Аз поех целия този насилствен удар, който бе не само към мен, но и към децата ни с Франсоа. Заради тях аз трябва да бъда силна, да продължа да бъда весела. Но това остава един двоен шок.“
Попитана за книгите, които разкриват личния живот на Франсоа Оланд с Валери Трирвильор, бившата френска кандидат-президент отговаря: “Както казваше президентът Франсоа Митеран – аз съм тази, за да имат продажба книгите. Но не смятам да се популяризирам по този начин. Аз никога не съм излагала на показ моя личен живот. Тези рецитации са мазохистки, човек не излага на показ интимното си бельо...“
Според Сеголен „това съвсем не е добре за Франсоа, защото политическото му достойнство е засегнато.“ На въпроса след Мартин Обри дали ще се кандидатира да оглави партията, Сеголен отговаря: „Не. Ако исках да оглавя соцпартията, никой не би могъл да ми я откаже“. И добавя „ Ще остана на разположение, но следващия път аз ще бъда сигурна, че ще постигна целта си. Стига обещания“.
Сеголен твърди, че Франсоа Оланд на следващия ден, след като е станал президент й е предложил в президентството министерски пост да съхранява държавните печати, но тя е предпочела да следва своята цел – да стане депутат, за да оглави парламента. «Аз нямам нужда от утешителна печалба. Това е деградиращо. Говорихме с Франсоа за всичко това, той има грижата да разговаря с компетентните лица. Ако мога да бъда полезна, ще поема отговорностите, които ми предложи...», настоява бившата кандидат-президент. Тя си дава сметка за горчивината на своята траектория: «Аз отворих пътищата. Идеите, които бяха издигнати от мен през 2007г., бяха поети сега от Франсоа. Те тържествуват, но без мен. Аз зная, че времето на реабилитацията ще дойде.»
В сряда, 12 септември, Сеголен Роаял участва при президента на заседание на Министерския съвет и някои областни ръководители на ФСП в Елисейския дворец. Френските медии не закъсняха с коментарите си: «Сеголен се завърна в активната политика». Пред Агенция Франс Прес Роаял направи ясни изявления: «Ще сторя всичко възможно, за да бъде успешен петгодишният мандат на президента Франсоа Оланд. Нека не смесваме лични чувства с обществени отговорности. Елисейският дворец не е нещо ново за мен, аз го познавам твърде добре, тъй като тук работих 7 години с президента Франсоа Митеран, голяма част от това време заедно с Франсоа Оланд... Ще се концентрирам върху задачите ми в един много труден период за страната... Налага ми се често да съветвам един или друг министър, търсещи моята помощ. Говорихме с Франсоа за икономическото състояние на страната, както и за съпротивата на някои министри, които се въздържат относно промените. Всъщност моят проблем не е моето бъдеще, а живота на страната...» Специален акцент Сеголен постави на мястото, което Франция трябва да заеме на международната сцена. «Връзката между вътрешната политика и мястото на Франция в света е особено важно и ще работя за връщане престижа на страната...»
