Срещата на Г-20 в Лос Кабос, Мексико

“О,Мексико, така далече от Бога и толкова близо до Съединените щати!”

мексиканска мъдрост

Г-20:

От 1999г. осемте най-развити държави в света, заедно с 11 други държави, които изгряха като силно развиващи се и към тях - Европейският съюз като стабилна икономическа организация, създадоха Г-20, групата на най-индустриализираните държави. След 2003 г. Г-20 вече се събира в състав от 25 държави, които са с най-високи икономически показатели на развитие. Ежегодно президентите или премиерите им се събират, за да обсъдят актуални въпроси от политически, икономически или търговски характер, пряко влияещи на сигурността в световен мащаб и да вземат съответни решения, опипвайки пулса на времето, на политиките, на парите и на настроенията на планетата.

Миналата година срещата на Г-20 се проведе в Кан, Франция, на 3 и 4 ноември 2011г., а през 2013 г. тя ще бъде в Русия с домакин Владимир Путин. Юбилейната Десета Г-20 през 2015г. ще се проведе в Турция.

На срещите на най-богатите държави в света се канят и гостуващи страни. Постоянно канени от 2003 г. са двете европейски страни - Испания и Холандия, които не са членове.

Приключи Седмата среща на върха на Г-20, която се проведе на 18 и 19 юни 2012 г. в мексиканския курорт Лос Кабос. Форумът имаше за цел сътрудничество и консултации между страните по теми свързани с международната финансова система, дискусии по проблемите на водещите страни и развиващите се икономики с цел международната финансова стабилност. Лидерите на страните от Г-20, които управляват 90% от световния БВП, 80% от световното производство и над 2/3 от населението в света участват в Лос Кабос с дебати и позиции, фокусирани върху стимулиране на растежа и откриване на нови работни места, намиране на път за подпомагане на световната икономика и излизане от кризата, която не е само в Европа, а заплашва да напусне пределите й. Дълговата криза в Европа наложи приоритетно нейното обсъждане в Мексико.

Световните лидери се опитаха да притиснат Европа да предприеме дългогодишна стратегия за спасяване на еврото и справяне с финансовите сътресения. Между основните цели са:

- координиране на политиките между членовете за постигане на световен икономически стабилитет и поддържащ растеж;

- повишаване на финансовите регулации, което ще позволи да намалеят рисковете и се избегнат нови кризи;

- ново инженерство на международната финансова архитектура.

Президентът на Мексико Филипе Калдерон, който е в края на своя президентски мандат, като домакин на срещата поздрави 25-те световни лидери със приветствие, събрани в специално за срещата изградения Конферентен център на хълма над град Сан Хосе дел Кабо. Във встъпителното си слово Калдерон не пропусна да акцентира, че “Бедността и неравенството са кроячите на демокрацията. Няма демокрация там, където милиони хора гладуват и нямат достъп до образование и здравеопазване...”

През първия ден на форума президентът на Китай Ху Цзинтао заяви, че страните от Г-20 трябва да се отнесат към дълговата криза по "кооперативен и конструктивен начин, подкрепяйки и окуражавайки усилията, направени от Европа за решаването й, изпращайки сигнал на увереност към пазарите." Призивът му бе подкрепен от Япония.

Европа бе за пример в Г-20.

Европейската група в Г-20 чрез нейните лидери през 22-годишната съвместна работа се ползва с авторитет в провеждане на политиките, съобразно Устава на Групата и сочени за пример пред останалите в Г-20. Съветите и препоръките, които европейските лидери даваха на останалия свят се приемаха в повечето случаи безрезервно и с доверие. Със самочувствието на първи лидери те често диктуваха политики и финанси, разпределяне на излишества и средства за помощи при кризи в различни райони на света. Когато си стабилен ти си уверен и лесно говориш за стабилитет и за мерки за справяне с политически, икономически или банкови кризи. Трасирането на оздравителни програми, помощи и финансови инжекции се решават с активното участие на Европа. Думата на Европа се чува, както при решаването на заплетени политически спорове и въпроси, така и при решаването на икономическите и финансови кризи по света.

За съжаление, обаче, днес тази до вчера стабилна Европа е разклатена и тежко болна. Затова нейните лидери пристигнаха в Лос Кабос потиснати, снишени и обезпокоени от разтърсващата дългова криза, която помита страните една по една – Ирландия, Гърция, Португалия, Испания, Италия... Европейските лидери Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Рампой, Барозо бяха разпънати от въпроси на държавници, икономисти, анализатори и журналисти преди, по време и в края на двудневната среща. Но най-търсеният беше испанският премиер Мариано Рахой.

Гърция също не бе забравена във въпросите и в отговорите. Нейната разклатена политика вълнуваше държавните мъже. Чилийският президент Себастиан Пиньера минути преди да почне Срещата на Г-20 зададе въпрос към европейските членове за ролята на Гърция в кризата така: “Как е възможно една страна като Гърция да дезинформира или да информира зле Европейската общност и света?” Пиньера припомни, че “преди три години не беше ясно, че се задава на повърхността гръцка криза при обстоятелството, че всички предпоставки вече са били налице”. Той разкритикува Европейския съюз, че не е приложил механизми за наблюдение, както и че не е контролирал изпълнението на неговите правила в материята на фискалния дефицит и публичния дълг. “Отражението от кризата, за съжаление, вече го чувстваме и в Латинска Америка и в целия свят и то с голяма сила. Ние имахме едно влошаване много чувствително в търговския обмен. Кризата се отразява на публичните финанси и на капацитета на растеж в Латинска Америка. Но не всички обстоятелства на европейската криза са негативни за региона, защото капиталите, които търсят подслон в по-сигурните страни в света, започват да се връщат към тези части на света, които показаха че имат по-голяма отговорност и по-добри икономически политики...”, заключи Пиньера.

Германската канцлерка Ангела Меркел отговори тактично, че “Гърция е след провеждане току що на парламентарни избори и се очаква да сформира в близките дни правителство. Ние ще дадем малко повече време на Гърция, за да може да постави под контрол своя дефицит... Господа, няма бързи решения при кризи”. Намеквайки за повече гъвкавост, Германия даде сигнал, че е готова да даде на Атина повече време за изпълняване на тежките икономически реформи по спасителния план за 130 милиарда евро, предоставени от ЕС и МВФ. Това би било добре посрещнато от САЩ и другите държави, които предупреждават, че рязкото намаляване на разходите може да предизвика порочен кръг от рецесии, увеличаващи се дефицити и политическа и социална нестабилност в глобален мащаб. Основната тема е дълговата криза в еврозоната.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обеща да продължи да настоява за въвеждане на данък върху финансовите транзакции, призовавайки за действия в помощ на най-бедните в света, въпреки кризата в еврозоната. „Еврозоната остава готова да продължи да подкрепя Атина, но страната трябва да изпълни поетите ангажименти и да приложи наложителните реформи, за да получи по-нататъшна финансова помощ.“ Той отново изказа своето мнение, че някаква форма на дългова монетаризация (емитиране на общи Евро облигации) може да помогне на Европа и че трябва бързо да се върви към Европейски банков съюз.

Испанският премиер Мариано Рахой съвсем не си бе представял, когато пое поста преди 6 месеца, че при такива обстоятелства ще бъде неговото първо кръщене в Г-20. Испания пристига в Лос Кабос не като четвърта сила в еврозоната на Европейския съюз, а с клеймото на почти финансово банкрутирала страна, която като осъдена чака да получи банков заем върху масата, заплашена от призрака за фалит и тежка интервенция според анализаторите. Премиерът Мариано Рахой и финансовият министър Луис Гиндос не искат да приемат истината: “Испания е платежоспособна, а нейното усилие постепенно ще бъде признато...”

Рахой, който по характер е притеснителен и по-малко контактен пристига в този рай на света с чанта пълна с разностранни тежки мисии. Най-спешната е да се опита да преобърне наложената представа за Испания напоследък в света. За тази цел той разчита на подкрепата на международните лидери и специално на домакина, Фелипе Калдерон, близък приятел на Рахой. На форума присъстват известни икономисти, анализатори и профилирани журналисти, с които Рахой си бе обещал да работи денонощно. Всички са в очакване какво ще стане с Гърция, с еврото, с Испания... Рахой трябва да се опита да разсее лошите прогнози и да убеди присъстващите, че Испания с подкрепата, която получава от своите съдружници от еврозоната, ще излезе от тази тежка ситуация. Та нали Испания има проспериращи фирми по цял свят, много мощни сдружения има дори в Мексико, BBVA е първата най-силна банка в страната, “Телефоника” е вторият оператор за мобилни телефони.

Пътуването му има и друга цел: заговори се за бягство на капитали от Испания, което означава, че трябва да привлече чужди инвеститори. Премиерът се срещна с президентката Дилма Русеф на Бразилия, страна в пълен растеж и подем, с големи и мощни инвеститорски компании. Русеф покани Рахой в Рио де Жанейро на Конференцията на ООН за устойчиво развитие “Рио + 20”, на 20-22 юни, и той вече уговори среща с еквадорския президент Рафаел Кореа по проблеми с испанските фирми. След срещата “Рио+20” испанският премиер заминава за Сао Пауло, икономическата столица на Бразилия.

Едни от най-важните срещи на премиера Рахой са с президента на Китай Ху Цзинтао и с руския президент Владимир Путин, две страни с фондове за инжектиране на проблемните икономики като испанската.

Мисията на Рахой по време на тази визита е най-сложната в този финансов водовъртеж в търсене на пари за Испания. “Стига сме се перчили”, казват в Мексико. Рахой вижда как притискат от всички страни германската канцлерка А.Меркел, а него - МВФ и той трябва да понася този натиск, въпреки гордостта си. МВФ настоява премиерът да покачи ДДС, да смъкне заплатите на държавните служители и да намали администрацията, да елиминира дедукцията при покупка на недвижими имоти. За сега Рахой все още отстоява, но времето е преброено - до две седмици трябва да се реши бъдещето на Испания...

Срещата Путин-Обама:

Най-знаковата среща на форума беше между президентите на Русия и САЩ, Владимир Путин и Барак Обама. Всички в Лос Кабос очакваха как ще завършат руско-американските преговори, на фона на които останалите престанаха да имат значение. На двучасовата среща двамата държавници Путин и Обама са се опитали да се разберат относно Сирия, отминавайки трънливите въпроси с мълчание. Путин коментира: "Това е нашата втора среща с г-н Обама, на която обсъдихме сирийския проблем и ще продължим да водим разговори за решаването му по дипломатически път. Благодарих на господин Обама за подкрепата за влизането на Русия в СТО /Световната търговска организация/. Намерихме много допирни точки и решихме да продължим нашите контакти.” Путин добави, че е поканил американския президент да посети Русия.

Обама на свой ред благодари на Путин и на руския народ във връзка със северната логистична мрежа за войските на НАТО в Афганистан. След срещата американският президент е настоял за политически процес в Сирия, който прекратява кръвопролитието и жертвите сред мирното население.

Президентът на Русия Владимир Путин изрази съмнение, че проблемът с противоракетната отбрана ще може да бъде решен в обозримо бъдеще. „Смятам, че този проблем няма да бъде решен независимо от това, дали Барак Обама ще бъде преизбран за нов президентски мандат”, посочи руският лидер след края на срещата на Г20 в Мексико. „САЩ са на път да създадат своя собствена система за противоракетна отбрана и това не е от една година насам. Засега не виждам, какво би могло да промени техния подход”, коментира Путин.

Среща ЕС-САЩ

От особено значение за решаване на европейската криза беше срещата с президента Б.Обама в Лос Кабос още през първия ден на Г-20. САЩ многократно са поощрявали европейците да действат по-активно за излизане от кризата, опасявайки се от последствията, които тя може да има за техния собствен растеж. Президентът Барак Обама заявил, че се чувства окуражен след срещата си с германския канцлер Ангела Меркел и покани своите европейски партньори да се съберат след вечеря, за да обсъдят проблемите, свързани с кризата.

От своя страна европейските ръководители не желаят да бъдат приемани като единствени виновни за проблемите пред световната икономика. Европейците не са дошли на срещата на върха на Г-20 в Лос Кабос (Мексико), за да получават уроци по демокрация, заяви пред журналисти председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Той отбеляза мимоходом също и че не всички страни от Г-20 са демокрации.

“Не сме единствените отговорни за сегашните икономически проблеми пред света”, посочи и Ван Ромпой. Страните с бързо развиващи се икономики открито заявяват, че първо европейците трябва да решат своите проблеми. Поканени да обявят с какви суми ще участват в увеличаването на ресурсите на МВФ, те поставиха условия. Размерът на участието на страните от BRICS ще е около 70 млрд. долара. Индия и Русия обещаха да внесат всяка по 10 млрд. долара за увеличаване на ресурсите на МВФ. BRICS обаче заявиха, че остават твърди за спазване на условията за повечето финанси, които ще внасят.

Турският премиер Р. Ердоган проведе също своите важни срещи. Той се срещна с Путин като страна до Сирия за спиране на насилието и стъпките, които трябва да бъдат предприети за спиране разрастването на конфликта, за което помолил за подкрепата на Русия. Ердоган изразил мнение, че от особено значение е сътрудничеството в антитерористичната борба. Също така двамата са обсъдили европейската криза. “Като съсед и на Гърция и на Сирия, Турция е заинтересована от стабилност и мирно развитие в региона.”.

По време на заседанията, Ердоган в изказването си заявява: “Турция разви един модел на диалог и сътрудничество между публичния и частния сектор, който даде високи резултати. Чуждите инвестиции в Турция са нараснали с 76% в сравнение с предходната година, което е израз на доверие на инвеститорите към Турция и нейната стабилност. Защитаваме стриктно интеграцията между политики на инвестиция, производство, работа и износ, за да може нашата икономика да продължи своя успешен ход към растеж и да се намали публичния дълг”.

На пресконференция преди да отпътува от Мексико президентът Обама призна, че икономическото състояние в Европа би могло да повлияе на неговото преизбиране за президент през ноември. Но изрази своята вяра в капацитета на Европа да разреши своята финансова криза. Обама заяви относно Испания: „Когато Испания си изясни как ще оползотвори парите, ще се успокоят пазарите“.

Европа на Г-20 изрази съгласието си в края на срещата за интегриране на банковата система в еврозоната: „Подкрепяме намерението за обмисляне на конкретни стъпки към по-интегрирана финансова архитектура, включваща банковия надзор, анализ, рекапитулация и депозитно застраховане“.

Испания ще изчака резултатите от двата банкови одита преди да финализира искането за спасително-европейско финансиране, заключи премиерът Рахой.

Френският президент Ф.Оланд смята, че Испания трябва да реши за банковата помощ още тази седмица. „Постигна се прогрес в регулирането на финансовата система. Има прогрес. Но ще видим до каква степен, по-специално посредством институционализацията на Съвета за финансова стабилност, който може да стане скоро световна институция за финанси“.

Фелипе Калдерон закри Срещата на върха на Г-20 в Лос Кабос, Мексико. „Не искам да говоря за постигнати успехи на мексиканската среща, но ще изтъкна постигнатото:

- Прие се План за действие от Лос Кабос за насърчаване растежа и работните места;

- Увеличаване на ресурсите на Международния валутен фонд

- Договореност “примирието” да продължи до 2014г - за протекционизъм в областта на търговията”.

Руският президент Владимир Путин заяви на пресконференция преди отпътуването му от Мексико, че е „окуражен” от подхода на Европа за разрешаване на кризата в еврозоната и същевременно отправи съвет към страните от Г-20 да обърнат повече внимание на размера на американския външен дълг. „Окуражен съм от подхода на Европейската комисия, с която рядко постигаме съгласие, и на ключови страни от еврозоната, за това как планират да решат проблемите, пред които са изправени”, заяви Путин в края на двудневната среща на Г-20 в Мексико. „Можем да очакваме, че ситуацията ще се промени към по-добро, въпреки че институционалните причини за кризата все още са налице”, добави той.

Путин същевременно отправи критика за „липсата на яснота на бъдещето на американския долар след изборите в САЩ. Валутата е голям дял от руските резерви в чужда валута.“ Руският президент Владимир Путин защити руската политика за ненамеса във вътрешните работи на Сирия, като заяви, че външни лица нямат право да се месят в делата на други страни и да решават кой да управлява. „Ние вярваме, че никой няма правото да решава за други нации кой трябва да бъде на власт и кой не трябва да бъде”, заяви Путин след срещата на Г20 в Мексико. „Не смяната на режима е важна, а това, което става след промяна на режима, което може да бъде направено конституционно”, заключи Путин.

Малвините

В Лос Кабос прехвръкнаха искри между аржентинската президентка Кристина Фернандес де Кирчнер и британския премиер Дейвид Камерън относно Малвините. Британският премиер се приближил до аржентинската президентка и й благодарил, че е подкрепила процеса за банковите реформи в Европа и я попитал дали ще подкрепи референдума на Малвините през 2013 г. На този „деликатен“ въпрос аржентинката му отговаря също „деликатно“, че му е подготвила плик и иска да му го връчи с всички резолюции на ООН за Малвините и тези на Комитета на ООН за деколонизация, които може би не е чел, защото Англия и правителството й ги не зачитат и не спазват. Великобритания узурпира Малвините през 1833 г.