/Поглед.инфо/ Европа представи своите политически алтернативи

Снощи, 15 май, в пленарната зала в Брюксел в Европейския парламент се състоя деветдесет минутен отворен телевизионен дебат между Жан-Клод Юнкер от Европейската народна партия, Мартин Шулц от Партията на европейските социалисти и социалдемократи, Ги Верхофстад от Алианса на либералите и демократите за Европа, Ска Келер от Зелената партия и Алексис Ципрас от Партията на европейската левица, петимата водещи кандидати на основните европейски политически семейства за най-високия и важен пост в Европа за следващите пет години, този на председател на Европейската комисия.

В надпревара кой да излезе най-атрактивен или най-убедителен пред европейските граждани и петимата избягваха конфронтацииите, скривайки се често зад лозунги, постулати и клишета. Всички се обединиха за нова Европа, малко или много с “бяла ръкавица” пред гражданите на Европа, изтъквайки че 25 май е решаващата дата за бъдещето на европейския проект, въпреки големия евросекптицизъм след тежко преживяната икономическа криза и най-силно усетена в страните от Юга на Европа. Затова люксембургският политик Ж.К.Юнкер се обяви “за по-солидарна Европа, която да сложи край на разделението Север-Юг.

АКЦЕНТИ:

КРИЗАТА
Основни цели и на петимата:
- да се излезе вече от кризата;
- да се регулират пазарите;
- да се стабилизира икономически правителството на ЕС, т.е. Европейската комисия;
- да се реактивирана икономиката;
- да бъде сложен лимит на “затягане на коланите” и спешно да се тръгне към създаване на работни места за 6-те милиона безработни млади хора в съюза

Кандидатите влязоха в спор относно бюджетните ограничения и ролята на банките за разрастване на европейската финансова криза.

Най-остър в изказването си по кризата бе гръцкият лидер на Радикалната левицаАлексис Ципрас, който не се забави да осъди „катастрофалната политика от бюджетните съкращения” и призова да бъде изоставена „дълговата параноя”. “Гърция бе като един каубой изправил се пред приложените драстични политики в моята страна. Не го пожелавам на никой от съдружниците, това беше нещо катастрофално... Европа приложи едни политики, с които ни заведе във Великата Депресия. Трябва да изхвърлим “Тройката” от европейските институции” и поиска свикване на Конференция за дълга по подобие на тази в Лондон през 1953г., на която да се прехвърли на Германия значителната част от дълга.
Никой не пое ръкавицата, хвърлена от Ципрас.

Единствено лидерът на консерваторите Жан-Клод Юнкер, най-опитният държавник - 20 години премиер на Люксембург, отговори със спокоен, но категоричен тон: “Европа не приложи крутата мярка, пълно затягане на колана спрямо Гърция. В началотото на кризата приложи кейнесиянските политики, приеха се норми към банката, която бе виновна … Приемам някои от обвиненията, но никога няма да се съглася да приема да се говори, че ние не сме били достатъчно солидарни с Гърция. Като председател на Еврогрупата 8 години аз съм работил ден и нощ, за да се избегне Гърция да излезе от Еврозоната. Аз направих всичко, Гърция да остане в Еврозоната, всичко, бъдете сигурен, всичко, което трябваше да бъде направено, бе направено, за да продължи политиката й на саниране на публичните финанси.”

Либералът Ги Верхофстад се намеси, че в Гърция и Италия, проблемът не е бил в банковия сектор, а в лошите политики на местните политически партии.„Вие се нуждаете от фискална дисциплина, за да имате растеж. И не трябва да поемате нови дългове”, добави той. Главният въпрос, който стои днес е дали гражданите на Европа искат да си върнат държавата-нация или искат по-интегрирана Европа, която да покаже лице на Китай, САЩ и страните от БРИКС. Очевидно е нужен нов подход...” и даде за пример успешната политика по времето на “мистър Европа” Жак Делор. Белгиецът се обяви за по-голяма интеграция на ЕС и по-силен вътрешен пазар.

Мартин Шулц, кандидатът - социалист, изрази съгласие, че ЕС е направил грешка със „безсмисленото орязване” на разходите. Шулц се обяви срещу безработицата и бягството на капитали, за регулиране на финансовата система. Произнесе се за безусловна дисциплина в икономическата политика, за повече стратегически инвестици, като посочи, че борбата с данъчните измами и укриването на данъци са най-добрият начин за постигане на добро състояние на бюджетите на държавите.

Лидерът на Зелените германката Ска Келер призова страните-членки на Евросъюза да инвестират в устойчиви работни места и възобновяеми енергийни източници.

ИМИГРАНТИТЕ

Петимата кандидати за председател на Европейската комисия изразиха общото мнение по въпроса за политиката на ЕС относно имигрантите, че се налага спешно изработване на ясна обща имиграционна политика на Евросъюза.

Алексис Ципрас се аргументира : „Недопустимо е Средиземно море да се превръща в гробище”. Ска Келер окачестви за “скандално” липсата на координирана имиграционна политика между страните-членки на ЕС. А Жан-Клод Юнкер от ЕНП заяви, че е належащо създаване на общ европейски закон за имигрантите.

РУСИЯ и КРИЗАТА в УКРАЙНА

И петимата са на мнението, че Европа е необходимо да проведе реформи в енергийната си политика и да повиши своята енергийна независимост.

А.Ципрас: “прилагането на инструменти от ерата на Студената война би отворило рани, които трудно биха могли да бъдат излекувани”. “Украйна трябва сама да вземе решение за своето бъдеще”.

„Нека да бъдем честни, ние говорим за война, а Европейският съюз не е военен съюз. Необходима ни е стратегия”, смята Мартин Шулц.

За диалог с Русия и Путин, защото по думите на Ж.К.Юнкер “не може да отваряме война”. И репликата на белгиеца Ги Верхофстад: “И повече санкции, единствено този е езикът, от който разбират Путин и Русия.”

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

“Председателят на ЕК не може да бъде избиран повече от държавните и правителствени ръководители, както досега, по един затворен начин. Председателят трябва да бъде един от нас тук в тази зала”, резюмира социалистът М.Шулц.