Вотът на евроизборите, май 2014г., е вот и за бъдещето на България.

“Участието ни в изборите за Европейски парламент трябва да бъде много силно и убедително, защото този вот ще бъде и вот за бъдещето на България. Европейският парламент представлява интересите на българските граждани като европейски граждани. Битката за следващия Европейски парламент е битка за достойнството на България. Ако участието в предстоящите избори в Европа е слабо, има реална опасност в следващия Европейски парламент всяко четвърто място да бъде заето от представители на популистки, националистически и по същество - неофашистки партии, които днес са най-голямата заплаха не само за демокрацията, спокойствието и благоденствието на Европа, но са се заявили като открити врагове на България и на българските граждани. Те искат да превърнат името "българин" в страшна дума, с която плашат своите съграждани европейци. Ние не можем да позволим те да успеят и трябва да ги спрем. Те нямат място в Европейския парламент.”, категоричен е лидерът на БСП-София Калоян Паргов.

Безпокойството от крайно десните формирования е факт. Лидерът на националистическата формация "Национално единство" и член на Испанската фаланга Боян Станков, представящ се като Боян Расате, създаде т.нар. "граждански патрули", които плъзнаха из София вечер. Защо съм против “гражданските патрули”? Расате с гордост заявява, че е член на Испанската фаланга, чиято идеология е фашистка. Като човек, който познава историята на Испания, искам да поясня накратко, че Испанската фаланга е испанска фашистка партия, основана през 1933г. от Хосе Антонио Примо де Ривера, а след неговото убийство се ръководи от Франко до смъртта му през 1975г. Идеологията е като на италианската фашистка партия на Мусолини, създадена през 1922г. и техните отряди из улиците на Рим. Химнът на испанските фалангисти "Cara al Sol" ("С лице към Слънцето") се пее с хитлеристки поздрав и вдигната ръка. Затова "гражданските патрули" на Расате не могат да патрулират в демократична София.

Въпросителни при евроизборите в България

България не прави изключение от европейското семейство за подготовката си за евровота, но сякаш вътрешната ни политика задушава подбора на бъдещите евродепутати в отделните партийни централи. Политическите партии в България следва сериозно да обмислят евродепутатските си листи, в които действително да участват лица с кауза, а не от интерес. Защо? Защото България все още е в позицията да гради авторитет пред Европа. До сега България консумира и възпроизвежда политиките на Евросъюза. Дойде моментът, в който трябва да бъде чут нейния глас и по елегантен начин да вплита български интереси и приоритети. Подготовката за евроизборите за някои партии са в напреднал етап, номинациите в листите ще бъдат готови до февруари 2014 г., т.е. те са “на масата”. От посланията и от уместния ни състав в Европарламента ще зависи дали България ще прави политика или ще изпълнява само политиките на ЕС.България трябва да убеди Европа, че в нея работят високо образовани административни кадри, които на предстоящото за България през юни 2018 г. шестмесечно председателство на ЕС (първото председателство на България, откакто тя е член на ЕС), ще докажат, че страната ни е на европейско равнище с модерен облик.

Каква е политическата обстановка в Испания?

Сметнах, че си заслужава да открехна завесата на подготовката за евровота на Испания, страна понесла тежкия етап от финансовата криза в Европа – разлюляна в милионни протести и стачки, разкъсана от корупция по висшите ешелони на властта, чиито основни политически партии не подценяват вота на евроизборите през май 2014г. и искат да докажат, че Обединена Европа не е в опасност.

Испанската социалистическа работническа партия /ИСРП/

Испанската социалистическа работническа партия /ИСРП/ напоследък има сложни вътрешни проблеми, предвид лидерската криза. Фелипе Гонсалес дава оценка на нейния лидер Алфредо Перес Рубалкаба: “Рубалкаба е най-добрата политическа глава на Испания, но изживява лидерска криза”, който все още не е решил дали ще се кандидатира за министър-председател на парламентарните избори 2015г.

Приоритетна тема на испанските социалисти за изборите през май 2014г. е внимателния подбор за евродепутати при търсенето на нови лица. Политиката на враждебност през икономическата криза в Европейския съюз изгори топлите връзки между страните от Севера и тези от Юга, от една страна между тези, които имат растеж или запазват нивото на развитието си и от друга- страните силно засегнати от кризата, Испания, Португалия, Гърция, чиито столици трудно побираха по площади и улици, тълпите гладни и протестиращи, граждани на Обединена Европа. Много граждани, останали без работа, заминаха за Латинска Америка, за да търсят препитание. Други почувстваха, че решенията, които засягат живота им, не се вземат от демократично избраните парламенти, а под диктата на пазарите. Стигна се и в тези страни до “националистическо домогване” и до максимата “спасявайте се, кой както може”.

За да се спаси Евросъюза трябва да се извърши радикална промяна на нейната конфигурация. Тази е диагнозата, която партията на испанските социалисти прави пред предстоящия евровот. Нейните предложения са да се избегне пропастта от разбиването на Европа от самата нея, от самите страни-членки помежду си и застъпва идеята Европейският съвет и Комисията да имат един общ президент. На пет тематични срещи-диалог социалистите обсъждаха темите на Политическата конференция, на която партията ще ревизира своя проект за реформи в ЕС. Специален документ, изготвен от двамата евродепутати Рамон Хауреги и Хуан Москосо, е в основата на дебатите.

В този документ четем: “Повече не се касае до рекламиране на Европа. Искаме друга Европа. За да го постигнем, ИСРП лансира идеята да бъде обсъдено започването на автентичен учредителен процес по време на следващия европейски мандат за изработване на нова конституция на ЕС, заменяйки действащите договори и договорености. Поради “демократичен дефицит” ИСРП предлага да има един президент на Евросъвета и на Комисията, вместо досегашните двама / Рампой и Барозо/, в резултат на договореност между държавните и правителствени ръководители и Комисията, която теоретически представлява интересите на ЕС, а не този на страните и губи тежест в полза на Съвета. Документът поставя необходимостта фигурите на двамата президенти да се слеят в една и тя да бъде избирана от Европейския парламент “без предварителни договорености между страните”. Също така в документа се предлага да бъдат намалени еврокомисарите, не е необходимо всяка страна да има свой комисар. В документа се застъпва и една нова теза: да има две бюлетини – национална и идеолгическа. Социалистите предлагат 50 от 754 депутати за Европейския парламент да бъдат избирани чрез европейска листа според идеологическия профил – народна, социалистическа, либерална, зелени и т.н. Гражданинът в деня на изборите да пуска в урната една от националните бюлетини, примерно на ИСРП или на НП, и друга – европейска бюлетина, в която ще бъдат представени общоевропейските кандидати – било то социалисти, либерали и т.н. на различни страни. Водачът на втората листа, /примерно на социлистите/ която трябва да договорят различните соцпартии в ПЕС – ще бъде кандидат на всички европейски социалисти за поста президент на Съвета и на Комисията.

Социалистите искат да бъдат предоставени повече власт и правомощия на Европарламента. Законодателната инициатива, която днес упражнява изключително Комисията, ще бъде споделена с Парламента. Документът визира “напредък в интегрирането на политиките за свобода и вътрешна сигурност, за образование и инновация и по-специално за външна политика, сътрудничество за развитие, сигурност и отбрана. Най-наложително е да се обедини външната политика, която Европа провежда и да стане “един общ глас”. Социалистите предлагат държавите да отстъпят на Европейския съюз своите столове на международни форуми, било то в ООН или в Г-20.

Документът препоръчва и реформа на данъчната система на ЕС, страните да имат минимален праг на социален разход.

Лидерът Рубалкаба предпочита за водач на социалистическата листа да бъде Диего Лопес Гаридо, вместо досегашния председател на испанските социалисти в ЕС - Хуан Фернандо Лопес Агилар, предложен от Андалуската група в партията, Хосе Антонио Гриньон и Кармен Чакон. Рубалкаба е категоричен, че водач на социлистите за европейските избори трябва да е именно Гаридо и листата да бъде “мощна” и с нови имена, свързани с европейската нова визия. “Защото тези избори са много важни не само за Европа, но и за Испания и ние трябва да спечелим пред “народните, макар и с малко...”, смята Рубалкаба. 67-годишният професор по Конституционно право, Диего Лопес Гаридо, е най-силната политическа фигура от времето на правителството на Сапатеро – той е държавен секретар за Европейския съюз на Испания и участник в Конвентата на Жискард,Естенв изработването на конституционните договори, дали началото на Лисабонския договор. Преди да влезе в ИСРП, Гаридо е бил в ръководството на Испанската Обединена Левица на комуниста Хулио Ангита. Гаридо владее до съвършенство европейската правна материя и има изключително добри контакти в Брюксел. До февруари 2014 г. социалистическата листа ще бъде комплектована, заяви преди дни нейният лидер Рубалкаба.

Испанската народна партия

Управляващата Народната партия на премиера Мариано Рахой, наред с много вътрешни проблеми е замесена в голям корупционен скандал и преживява труден момент, опитвайки се в сложната обстановка да запази своето влияние в страната и в Европа. След евровота, са насрочени през 2015г. парламентарните избори в Испания. По последни социологически изследвания, обаче, ИСРП води с 3-4% преднина пред десницата.

Испанската народна партия е за тотално обновление на листите за евроизборите, май 2014 г. В тази листа „народните“ няма да повтарят имената-емблеми в Европарламента като Майор Ореха, Видал Куадрас, нито Луис де Грандес, а ще търсят нови лица. “Старата гвардия” в по-голямата си част ще остане извън борда, защото Народната партия залага на нови лица. Националното ръководство на НП започва да върти вече много нови имена за европейските избори, което налага излизането на повечето евродепутати от листата, някои дори насила. Поменатите по-горе трима “исторически евродепутати” ще бъдат оценени за работата им по достойнство, но листата ще бъде обновена. Името, което се спряга най-много за водач на евролистата е Мигел Ариас Каньете, 63г., министър на земеделието и околната среда. Желанието на премиера Рахой е да бъдат изпратени нови и образовани лица в Европарламента за формирането им като бъдеща банка еврокадри на партията, да добият опит в Европарламента и да се върнат в Испания с обогатена визия по международна икономическа панорама.

Министър Каньете ще бъде евентуален еврокомисар по икономика и земеделие, а ако социалистът Алмуня реши да излезе от Европарламента, може да аспирира за неговия пост. Министърът на икономиката, Луис де Гиндос, който се ползва с влиятелни контакти на европейско ниво и чийто връзки са необходими за правителството, може също да замине в Брюксел и също би могъл да заеме поста на опитния Хосе Хуакин Алмуня. От това прозира, че премиерът Рахой от една страна не се отказва от социалиста еврокомисар Алмуня и цели номиниране на двама свои еврокомисари. По думите на премиера, листата с номинациите ще бъде готова след Коледните празници.

Испания над всичко!

Испанската политическа култура е коренно различна от нашата. Ще си послужа с фрапантен пример, когато се взима решение в името на Испания и когато между различните партии няма място за съперничество.

През декември 1983г. премиерът-социалист тогава Фелипе Гонсалес позвънил от премиерския дворец Монклоа на бившия испански външен министър и баски политик Марселино Ореха Агире от правителството на Адолфо Суарес и му съобщил, че възнамерява да издигне неговата кандидатура за Генерален секретар на Съвета на Европа от името на Испанското социалистическо правителство. Ореха, който от скоро бил влязъл в “Народния алианс” /днес Народната партия/ на Мануел Фрага, му отговорил само с едно “да” без колебание. По съвет на Фелипе, Ореха заминал за Рим, за да си свери часовника с Джулио Андреоти, негов учител. Италианецът през това време е “мозъкът” на италианските христяндемократи и считан за най-влиятелния политик в Рим, тогава външен министър в правителството на Кракси. Андреоти посъветвал Ореха кратко: “Давай, напред!” и обещал не само подкрепа на италианските христяндемократи, а на всички италиански парламентаристи, включително и на комунистите. Комунистът-легенда Сантиаго Карильо, за да убеди италинските комунисти, пътувал до Рим, застъпвайки се за Марселино Ореха – демократ и патриот. От 1 октомври 1984 до юни 1989г., Марселоно Ореха е “мистър Европа”, той председателства Съвета на Европа, проводник на една координирана дейност на Парламентарната асамблея и Съвета на министрите, институция от 850 висши функционери, символ на демокрацията и свободите в Европа. След него постът печели французойката Катрин Лалюмиер. Ученикът на Джулио Андреоти, академик Марселино Ореха с времето все повече започва да прилича на учителя си, превръщайки се в неговата испанска версия. Днес 78-годишният “народен” испански политик, академик Марселино Ореха Агире, е председател на Испанската кралска академия за правни и дипломатически науки.