Двадесетте години на преход не са унищожили съвсем онзи ентусиазъм и порив, който носи вятъра на промяната
Ако допреди няколко седмици се чудехме дали под гръмките наименования на поредните формации, тръгнали на поход за осигуряване на места в следващия парламент, и зад полираните претенции за автентична и безкористна обществена активност наистина се крият някакви форми на гражданско съзнание, то към днешна дата можем убедено да кажем, че за щастие гражданският дух в България започва да се събужда. Въпреки че гражданското общество у нас съществува по-скоро формално с цел легитимиране на демократичността на статуквото, обнадеждаващо е, че двадесетте години на преход не унищожиха съвсем онзи ентусиазъм и порив, който носи вятъра на промяната. А основания за това заключение дават протестите на “еколозите” срещу Закона за горите, които изведнъж
смениха дневния ред на държавата
Характерно за будното гражданско общество е, че то се мобилизира и реагира при необходимост. Това предопределя донякъде спонтанния характер на проявите и факта, че те не винаги имат ясно идентифициран организатор, но винаги защитават ясно определена кауза. По тази причина, доста измислено звучат всякакви твърдения за някакво постоянно представителство на тази динамична структура.
Новите технологии (дори и в България) измениха характера на мобилизацията, която днес се осъществява в рамките на часове през социалните мрежи. За разлика от традиционната схема на организиране на партийните структури, при виртуалната мобилизация даже и самите инициатори на подобен тип активности, не биха могли да знаят колко и какви хора ще се появят на посоченото място в посочения час.
Интересното обаче е, че на 13 юни МВР изведнъж се оказа ужасно изненадано от набиращата инерция вълна, която реши да блокира Орлов мост. Ще каже човек, че Арабската пролет не се е случвала и че към “уловената” в интернет информация се подхожда сериозно, само ако има подадено в общината заявление за провеждане на протест. Даже, по думите на министър Цветанов в рамките на парламентарния контрол, направеният опит за връзка с организаторите на място около езерото Ариана, за да се договорят действията, бил (естествено!) неуспешен… И какво имаме в резултат -
тежковъоръжени полицаи, охраняващи гражданите по джапанки
Деформацията, в която живеем (дума, с която спокойно можем да заменим думата “демокрация”), наложи моделът на псевдо-спонтанния протест, зад който стои лице или лица, обикновено търсещи някакви дивиденти от инициативата. Затова събитие като протестите срещу приемането на Закона за горите, в които не може да бъдат идентифицирани частните интереси и лицата, които ги прокарват, хвърли в смут всички – и (принципно незаинтересованото от случващото се в страната) общество, и управляващи.
За да бъдат вкарани нещата в руслото на ежедневието – на омаловажаване и дискредитиране на ситуацията, веднага се заговори за “кокаиновата мафия”, която стояла зад всичко това, за “екологичен рекет”, за “младежки протести”, за “2000 души, които провалят бъдещето на 2 милиона”! И съвсем естествено и спонтанно “стотици хора от Смолян, Самоков, Сапарева баня, Банско и Разлог” бяха извозени с автобуси, за да кажат на управляващите, че настояват Законът за горите да остане във вида, приет от депутатите. Между изявленията от типа “Искаме да развием курортите си като европейските. Ние се грижим за планината”, обаче се чуха и други причини, мотивирали хората “доброволно” да дойдат на еднодневна екскурзия до София, като: “Протестираме еколозите да не вземат горите!” И за да бъде пълно шоуто, според вече наложилите се закони на ПР-политиката у нас, пред храм-паметник “Александър Невски” бяха докарани и няколко ратрака.
Същият ден, няколко часа по-късно, около 3 хиляди “еколози-рекетьори” отново заявиха намерението си този път да отстояват правата си на граждани, с които техните народни представители и демократично-избраните управляващи следва да се съобразят.
Макар последователността на събитията да е известна вече на всички,
голяма част от българското общество все още не разбира кой за какво се бори
Ако започнем с това, че т.нар. “младежи” и “еколози” не са нито толкова млади, нито толкова обсебени от екологичната идеология, сигурно ще настъпи пълно объркване… За управляващи и медии е много по-лесно, когато се борави с обобщаващи категории. Противопоставящ се на властта – “анархист”, срещу увеличението на цените на горивата – “шофьор”, несъгласен с доунищожаването на природата в страната – “еколог”. От друга страна тенденциозно употребяваната дума “младежи”, с която се описват представителите на активното население в страната на възраст 25-40 години, също допринася за омаловажаване на сериозността на позицията на тези граждани.
С други думи – през юни 2012 година срещу промените в Закона за горите се изправиха не партийни структури, не екоактивисти, а граждани, възмутени от поредния опит законите в страната да отварят врата за облагодетелстването на частни лица.
Основната промяна в Закона за горите, срещу която “еколозите” протестират е възможността, която той дава, без промяна в предназначението на земите да могат да се изграждат ски писти, стълбове и станции за лифтове и влекове, “открити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи и необходимите леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с тяхното функциониране”. Терените, върху които ще може да се учредява право на строеж, ще бъдат отдавани чрез търг за 30 години, предвиждат приетите промени.
С приетите изменения се улеснява и прокарването на ски писти, тъй като ползвателите на горските територии ще могат да премахват част от почвения слой. Въвеждат се и облекчения за дърводобива и дървопреработването.
С други думи – както и досега,
“хората с парите” ще могат да строят съоръжения и да развиват бизнес в планината,
общо взето където им харесва. Разликата е, че държавата ще получава много по-малко пари и ще може да осъществява много по-малко контрол – което пък ще улесни предприемачите в заобикалянето на закона и определено ще намали евентуалните суми за уреждане на тези разрешителни.
И кой печели от това? Едва ли туризмът в България и едва ли местното население от регионите, които искат да се развиват!!!
Само ако обърнем внимание на това, откъде идва подкрепата на закона в приетия вид, става пределно ясно, че за никакви неразвити туристически райони не става дума!
Извинете, но уважаемите жители на Смолян, Самоков, Сапарева баня, Банско и Разлог, които се притесняват, че “еколозите ще им вземат горите”, би трябвало по-добре от всеки друг да знаят, че за една безопасна писта са нужни не 15-те метра на горската просека, а поне 40-50 метра широчина. Нима не е известно именно на препитаващите се от зимния ски-туризъм хора, че за да бъде една писта атрактивна, то тя трябва да има дължина поне един километър и степени на трудност? И къде точно има подобни пространства в горите в България, които просто могат да бъдат усвоени?
Нима зад възможността “да се премахне част от почвения слой” не се крие разрешението да се изринат всички морени от Витоша, които от години наред създават главоболия и пречат на “инвестиционните” планове на експлоатиращите допотопните лифтове и ски съоръжения?
Ако има някой, който най-много да иска в България да има хубави и модерни ски курорти, то това не са чуждите туристи, нито жителите на изброените населени места, които явно продължават да смятат, че е изключително привлекателно за един любител на зимните спортове да се блъска в претъпкани заведения, да бъде обслужван от типа “дране на кожата” в сковани за сезона “леки второстепенни постройки”. Именно т. нар. “младежи”, които минаха през центъра на София с колела, ски и щеки са истинските потребители на проекто-съоръженията, срещу които протестират. Парадокс, нали!
В случая обнадеждаващото е, че все още има (или пък тепърва се появяват?) хора и в България, които не само виждат вредата за обществото в перспектива, но имат и решителността да заявят своята позиция. За съжаление обаче, активните опити да се премахне мораториума върху проучването и добива на шистов газ само няколко месеца след неговото приемане, подсказват какво може да се очаква дори и при една “победа” на гражданската позиция по отношение на Закона за горите.