/Поглед.инфо/ Едва ли вече има съмнение, че Киев върви по стъпките на Скопие. С т.н. език на омразата така смразява отношенията между Украйна и Русия, че довчерашните близки народи не само се гледат под вежди, но и не дават надежда, че някога ще могат да живеят нормално един до друг.
Разбира се, че по-скоро т.н. елити или част от тях нагорещяват обстановката, но отстрани изглежда, че горчивина сковава сърцата на редовите граждани. Макар и да тренират в Украйна за бой в партизански акции, ако случайно се наложи.
Трудно е да се проумее що за политика е това и така ли се обединява народ? Но ние сме редови граждани и не разбираме от задкулисни договорки, чужди внушения, външни заръки и т.н. В такива условия наша частна телевизия дава екран на посланика на Киев в София и той прави приятно впечатление, че говори добре български. Бил преди това посланик в „Македония” и говорел и „македонски език”. Прочели са биографията на този посланик сигурно в сайта на посолството и даже не са се замислили, че и това си е чиста проба манипулация. Защото, поне официално, България не е признала т.н. македонски език, поставила го е „под черта” и затова Скопие вече доста време скача и се оплаква във всяка европейска столица. В разговора украинският посланик заявява, че „няма да отговаря на казано от онази жена”, която се оказва посланик на Русия в София. Това явно е новата мода в дипломацията.
Още повече, когато тезата се подкрепя от „ние избрахме цивилизованите държави и в конституцията ни е записано, че ще станем членове на НАТО и ЕС”. Право на избор, няма спор. Но нима онези от Изтока не са цивилизовани държави? Може и да са им различни цивилизациите, но както се вижда, доста добре се справят в днешните сложни времена. Поне умеят да си прецизират думите, както се полага на уверени в себе си държави. С минало на Империи. Просто наслагвано от векове. Всичко създадено от преди няколко десетилетия не съзнава, че с обиди и надлъгване, успехи не се постигат. Най-много да страдат и собствените народи. А народите не искат нищо друго освен да живеят спокойно и в благополучие. Ще стане ли някога?
