/Поглед.инфо/ У нас експерти от всякакъв калибър редят правителство след проведените на 4 април парламентарни избори, а наблизо, едва ли не под носа ни, се носи дрънкане на оръжие и казват, че се усеща дъх на война. Е, щяла да е прокси, може и да се размине в последната минута, ама в Украйна живеят поне 300 хиляди нашенци и едва ли е удачно да се обръща гръб на напрежението по руско-украинската граница и Черно море. Внимателното вглеждане в събитията в Донбас, Крим, Черно море и Източното Средиземноморие е повече от задължително, защото става въпрос за националнати ни сигурнос. Може и да е малко вероятно засиленото напрежение между Москва и Киев в района на Донбас да се превърне в горещ конфликт, но баланса на силите е такъв, че приобщаването ни към едната страна може да преобърне лодката ни в тази геополитическа буря. В тази връзка си заслужава да се обърне внимание на изявленията на представители на Украйна, Русия и дори Турция относно предстоящите учения на НАТО в Черно море и връзката им с политиките на Вашингтон в региона. Представител на Украйна в групата за контакти с Донбас, Алексей Арестович, например е посочил, че „учението на НАТО Дифендър Юръп 2021 се провежда с цел подготовка на война с Русия”. В изявление пред украински медии той е съобщил, че „започва широкомащабно учение на НАТО, което се представя като „Пази Европа” и има за цел от Балтика до Черно море да се говори открито за война”. Това учение всъщност ще се състои през май и юни и се определя като най-голямото след годините на Студената война. Предвижда се отработване на нападателни и отбранителни действия в Източна Европа и балтийските страни. В учението ще вземат участие Украйна, Грузия и Молдова т.е. бивши страни от състава на СССР, които са се смятали за буферна зона. И където цветните революции определено успяха. В същото време президентът на Украйна Зеленски най-после дочака телефонно позвъняване от страна на президента Джо Байдон, който го уверил, че „Вашингтон ще продължи подкрепата за Киев срещу руската агресия в Донбас и Крим.” Белият дом „изпитвал безпокойство от положението в региона”. За целта ще се продължат и консултациите с европейските съюзници. В допълнение и министрите на отбраната на Украйна и САЩ, Андрей Таран и Лоид Остин, на 1 април също разговаряли по телефон, след което Киев излиза с изявление, че „в случай на нарастване на напрежението САЩ няма да оставят Украйна сама срещу нападенията на Русия”. Докато Русия не спира да повтаря, че никога не е имала и няма такива намерения.Не стига Донбас, но се оказва, че Украйна, по думите на говорителя на ГЩ на армията Андрей Павелко, ще започне участие в операции на НАТО в Ирак и Източното Средиземноморие. Както се казва, Анкара да го мисли. Може да се мисли и за обявеното изграждане на 2 нови бази на НАТО в Азовско и Черно море, което е договорил украинският премиер Дениз Шмихал при среща миналия месец със Столтенберг, ген.секретар на Алианса, в Брюксел. Столтенберг не е пропуснал да съобщи, че „Черно море е много важно за НАТО” и е определил Украйна и Грузия за „много близки и скъии наши приятели в региона”. Да му мисли и Москва.

Но по въпроса в Анкара вече дни тече дебат не само в медиите. Мненията се обединяват около извод, че „НАТО се опитва да превърне Черно море в море на НАТО”. Открито се твърди, че през България и Румъния НАТО ще стоварва войски и така ще се избегне преминаване през Проливите. А контролът при проливите е съгласно подписана през 1936г спогодба, известна като Монтрьо, според която държави, които не граничат с Черно море не могат да пребивават в него повече от 20 дни. В Турция считат, че тази спогодба, подписана след Лозанския договнор, е голям дипломатически успех на Анкара и определя водеща роля на страната при осъществяване на разрешителния режим за преминаване на корабите през Босфора и Дарданелите. Явно в наши дни това не устройва НАТО и призиви Ердоган да изтегли Турция от споразумението от Монтрьо се появиха и в Меджлиса /парламента/ на страната. Категоричният отговор на Ердоган на този етап е „не”.По този повод турските медии припомниха случая, когато по време на войната между Русия и Грузия Анкара, член на НАТО, отказа да разреши на американски кораби да останат повече от 20 дни в Черно море. Факт е, че и днес Турция действа различно.Казват, че Анкара не се вписва в нападателните стремежи на НАТО и действа балансирано. Но редица наблюдатели пишат, че „те подгряват Черно море и днешното американско ръководство ще иска още повече да го подгрее”. Редица турски журналисти са категорични, че „зад напрежението между Украйна и Русия стоят САЩ”. Вашингтон, пишат, се опитва да привлече към тази своя политика ЕС и стремежът е да се задълбочат споровете.

Известно е, че Турция направи много ходове в Източното Средиземноморие, които включват позицията за Мави Ватан, проучвателните дейности със специални кораби около Кипър за природен газ, споразуменията с Либия, решението за 2 държави в Кипър и т.н. Има мнения, които отразяват становища, че се прави опит да се отклони вниманието на Турция от Средиземно море и то да бъде насочено към Черно море. Затова били „заигравките с Монтрьо”, но де-факто Черно море наистина е важно и едва ли се цели само забавяне на действията на Анкара в Източното Средиземноморие. Предполага се, че напрежението по границата между Русия и Украйна не е свързано директно с Турция, но има вероятност да се „осъществят клопки в Черно море във вреда на Турция”, пишат в медиите турски военни експерти. НАТО настоява за повече кораби в Черно море, но се приема, че това не е в интерес на Анкара. Изисква се особено внимание за недопускане на предполагаеми „клопки” в това вътрешно море. В Анкара се счита, че Западът поощрява военни действия региона, но като морска държава Турция има своята морска стратегия. „Ние гледаме с хоризонта на Черно море, Егейско море и Средиземно море”, казват в Анкара. Но не забравят, че в по-широка перспектива е много важно за „турския свят” да се води специфична политика , простираща се от Източното Средиземноморие до Кавказ.

Никак не е случайно, че дори военни от запаса като адмирал Кадир Саадък широко коментират в турски медии напрежението между Украйна и Русия. Вярно е, че отношенията Украйна/Турция и Турция/Русия на този етап са добри. От времето на Ататюрк Анкара се е старала да спазва своето „мир у дома, мир по света” и на този основа е изграждала външната си политика. Турските наблюдатели са убедени, че даже по времето на Студената война, макар и член на НАТО, Турция се е съобразявала с международните споразумения и е отстоявала изискванията на Монтрьо. Участвала е в Черноморското икономическо сътрудничество през 1992г, и всички други инициативи за Черно море. Днес адм. Саадък смята, че Турция правилно предупреждава на съвещанията на НАТО, че има опасност от увеличаване влиянието на САЩ в България, Румъния и Полша. Според него днес се живее в период, когато всички военни действия в който и да е регион водят до икономически рискове и загуби. Особено за Турция, когато става въпрос за Черно или Средиземно море. Неговото мнение споделя и адм. Семих Четин, който твърди, че „трябва да се винмава за събитията в Черно море, защото НАТО, съответно САЩ, непрекъснато мечтаят да влизат и излизат свободно от това море”.Нормално е това да не се харесва на Русия. В случая спазването на спогодбата Монтрьо е важна за Анкара и призивът е тя да се отстоява с всички сили. Особено ако се вярва, че „тя е крайъгълен камък за превръщане на Черно море в море на мира”. В това отношение помага фактът, че страните, които граничат с Черно море нямат помежду си спорни въпроси като тези в Източното Средиземноморие.Всеки е определил своята зона е я ползва по свое усмотрение и природни дадености. Неразрешими проблеми отдавна няма. В противовес на Източното Средиземноморие, където „много актьори си разиграват конете”, както се изразява адм. Саадък. Ако НАТО и съответно САЩ се настанят в Черно море, както настояват, и там ще започнат проблемите. А проблеми има достатъчно и връзката със събитията около Донбас и отношенията Украйна/Русия е пряка. Но да се казва, че Русия е в състояние на война с Украйна е прибързана оценка. На Запад изявленията на различни политици и анализи на коментатори посочват, че „двете страни са на ръба на военни действия” и обвиняват Русия в агресия. Москва е насочила към границата войски с модерно въоръжение, но твърди, че това са учения на собствена територия и не засягат интереси на съседите. Може да се предположи, че се дава сигнал на Киев какво може да се случи, ако посегне на рускоговорящите опълченци в Донбас и Луганск. Няма как щом около 600 хил жители на двата района са с руски паспорти. Киев не остава по-назад и окуражен от САЩ придвижва свои военни съединения с тежко въоръжение към бунтовните райони. Отново има жертви при престрелките. Ситуацията се влошава всеки ден. Лавров заявява, че „тези, които се опитват да започнат война в Донбас ще ликвидират Украйна”. От Кремъл звучат призиви „не се доверявайте на САЩ, защото няма да се намесят пряко на ваша страна при военен сблъсък”. Известно е, че Вашингтон отдавна предпочита прокси-войните и то далеч от своята теротирия, но доставя оръжия и техника, защото това е просто бизнес. Меркел и Макрон разговарят с видео-връзка с Путин и уверяват, че застават зад териториалната цялост на Украйна, подкрепят и Минските споразумения. Киев определено не ги зачита, а и президентът Зеленски не участва в тези разговори. САЩ не се интересуват от Мински споразумения и Нормандска четворка, защото там не са играчи. Украйна плаши, че ще използва доставени от Турция дронове „Байрактар”, но Анкара остава на позиция, че ще работи за нормализиране на обстановката и не подкрепя нарастване на напрежението. Още повече, че има претенции към Киев относно доказана, според Турция, подкрепа на Украйна за ПКК и организациите на проповедника Фетуллах Гюлен, ФЕТО. В Киев през 2013г била открита издателска ткъща ?Украйна Хабер”, която е под егидата на ФЕТО. Съществева и културен център, който не е прекъсвал дейността си години. От 2001г действа и международно училище „Мередиен”, което също е по програмите на ФЕТО.Отделно са дейците на ПКК, които са намерили убежище в Украйна и за които Ердоган при своето посещение в Киев и в разговор с президента Зеленски е поискал екстрадирането им в Турция. Може Анкара да не признава Крим, но не забравя за своите интереси и едва ли на този етап ще рискува да влоши отношенията с Москва. В Киев са убедени, че Путин се опитва да тества отбранителните позиции на Запада и да се увери как ще реагира при евентуално руско настъпление. В същото време и западните оръжия в Украйна са повече от допустимото за държава, която доскоро казваше, че иска дипломатическо решение на проблемите с Донбас. Кязва се и че битката не е за Донбас, а за водата на Крим. Но каквито и да са мотивите за растящото напрежение,основен остава въпросът кой ще плати цената. Страдат цивилните граждани, но и последствията за дрънчащите оръжията са повече, отколкото могат да понесат. Особено в условията на ковид епидемията и икономическата криза, която я съпътства. Да се жертва „Северен поток 2” не е опция, защото Германия се нуждае от руския газ, а за Русия загубите ще са чувствителни, ако проектът се провали в последните 90 км. Засега реториката преобладава, но и засилените телефонни разговори дават основание за извод, че големите няма да стигнат до крайност. Европа е последната, която желае на нейна територия да има отново, след войната на Балканите от 90-те години, въоръжен конфликт. Русия си има достатъчно други проблеми, за да предприеме първа военна офанзива. Предстоят й избори през есента. Но че няма да остави своите сами е повече от ясно. Живеем в ненормално време и непредсказуем свят. Новият световен ред не е окончателно изграден. Кризите следват една след друга. Трудно се преодоляват и решенията не винаги са адекватни. Как ли ще изгасят този украинско-руски огън, който се подклажда отвън? Не е ясно и кой ще плати сметката. Но на този етап напрежението расте. Какво мисли София? Тя си има други проблеми.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели