/Поглед.инфо/ Наблюдава се нещо странно в международен план. Лети Лавров за Риад, после Вашингтон обявява, че се готви посещение на Джо Байдън там. Отива Лавров в Пекин, после Джо Байдън обикаля Токио, Сеул и т.н. в Тихоокеанския регион. Сигурно защото Пекин нещо не е бил склонен за гостоприемство в период на сложна конфронтация. Май Москва и Вашингтон си ходят по петите. Няма как да е иначе.. Всеки ще дърпа чергата на страните извън англосаксонския свят, за да спечели поне неутралитет в геополитическата главоблъсканица, която се усложни до степен на пряка конфронтация. Нима случайно посланикът на САЩ в Москва дава интервю, в което признава, че връзките между Вашингтон и Москва няма как да бъдат окончателно прекъснати. Нали са заедно в СС на ООН, поне там. Да не би Москва да е заплашила с прекъсване на дипломатическите отношения? Че тези геополитически играчи си контактуват задкулисно спор няма. Ама да се стигне до крайно спиране на контакти няма да е много изгодно. Дори за САЩ, каквото и друго да се говори и внушава. И в този момент Лавров се очаква на 8 юни да пристигне в Турция.Пристига заедно с военна делегация.

В Анкара се съобщава, че „темите в дневния ред са широки”. Разбира се, че №1 ще е ситуацията в Украйна, но и трансграничната операция на Турция в Северна Сирия едва ли ще се пропусне. Напротив, има вероятност да е начело на дневия ред. Цитират се изказвания на Лавров, че „САЩ се опитват да разделят Сирия и Турция не може да остане безразлична към това”. Анкара го тълкува като „зелена светлина” за започване на новата, 5-та поред, военна операция на Турция в съседната страна.Но се обръща внимание и на изявление на МВнР на Русия от 2 юни, в което се казва, че „получихме със загриженодст новината за военна операция на Турция в Северна Сирия”. Това е нещо доста по-различно от изявлението на Лавров по темата. Още повече, че в заявеното от руското МВнР има и „надяваме се, че Анкара ще се въздържа от действия, които биха могли да доведат до опасно влошаване на сложната ситуация в Сирия”. Сигурно затова се налага и Лавров лично да посети Ердоган.Особено като казва, че „Русия разбира опасенията на Турция за националната й сигурност”

Известно е, че Москвна последователно отстоява пред Анкара тезата, че решението на проблема със сигурността на Сирия и Турция е възможно само чрез координация с администрацията в Дамаск.хТова е необходимата политика ,включително и по отношение на военните операции в Северна Сирия, казват в Русия. САЩ категорично се противопоставят на този етап на такива военни операции. Анкара твърди, че целта е премахването на тероризма в лицето на ПКК/YPG – военна организация н сирийските кюрди. Ердоган вече обяви, че това решение е пряко свързано и с намиране на изход за сирийските бежанци, които са над 3 млн в страната му. Планът на Ердоган предвижда да се върнат в Северна Сирия 1 млн бежанци и то с участието на 13 различни местни съвети, които са под контрола на турските власти. Сирийските кюрди обаче се подкрепят от САЩ и това усложнява обстановката. Именно затова Русия, Иран, Китай и Дамаск имат друго мнение по въпроса. Дамаск разчита на споразумението от Астана между Русия, Турция и Иран. Но процесът Астава „нещо застоява”, признават в Турция. Няма движение и новини в тази насока. А това дава предимство на администрацията на САЩ. Много фактори влияят върху видния неуспех на приети споразумения и да се получи напредък в процесът за омиротворяване на Сирия. Една от причините е, че Анкара не иска и не търси офицално контакти с Дамаск. Ако се натрупат становища, за да се потърси връзка с Асад, групи в Анкара блокират стъпките в тази посока. Обикновено, казват, че са сръзани с лобита в САЩ. Но роля в случая имат и действащите в Северна Сирия групи за „плячкосване”, които контролират търговия за около 5 млрд дол. Нима случайно и САЩ са разположили войските си около петролните кладенци на Сирия и в богатите й житни райони? Несъмнено те също влизат в тази игра.

Редица наблюдатели в Анкара твърдят, че вместо Анкара да разработи стратегически подход в рамките на постигнати съюзнически договорки в интерес на страната, предпочитат се тактически ходове на място с различни групировки, което е в услуга на САЩ и техните стратегии за Сирия. Нормално е да се водят в Турция дискусии каква всъщност е целта на военните операции в Северна Сирия и докъде ще стигне амбицията за водеща роля в устройството на страната на Асад. Да не се окаже, че в крайна сметка се обслужват интереси на САЩ? Официално Турция е за политическо единство и териториална цялост на Сирия. Това бе в основата и на споразумението от Астана. Видно е и че Дамаск няма самостоятелни сили да се противопоставя на действията на фанатизираните терористични ислямистки групировки и оргнизации в страната. Но Дмаск поддръжжа стратегически връзки с Русия, Иран, Китай и други евразийски сили, което в съвкупност може да доведе до промяна на ситуацията в Сирия, включително и по отношение на ПКК. Това е позиция, която изисква контакти между Дамаск и Анкара, а тази идея не среща разбиране сред опоненти и управляващите като цяло в Турция.В такава ситуация, казват, решението за военна операция в Северна Сирия дали няма да срещне неодобрение от страна на Русия и Иран, с които е споразумението от Астана и то без да се отчитат опасенията от възможни капани от страна на Вашингтон. Отделно са информации, че Русия се оптива да консолидира своите сили и контрола върху региона. Руските сили са разположили системи за въздушна отбрана с кратък и среден обсег по турската граница.Обявеното намаляване на руките сили в Сирия явно не се провежда. Напротив, създава се защитна система на летището в Камъщлъ, където има сили на ПКК / YPG. Наблюдават се действия, казват някои в Анкара, на военното разузнаване чрез въртолети в района на Тел Рифат. Предстои потвърждение на информации дали руските сили пречат на подкрепяни от Иран групировки да имат водеща роля в региона. Все пак руски служители не са позволили присъствие на среща на 30 май на ирански представители при среща на представители на Дамаск с представители от ПКК/YPG. Русия отдавна настоява за връзки между сирийските кюрди и хората на президента Асад. Целта е съхраняване на териториалната цялост на Сирия и намиране на приемлив изход от продължителната кървава сирийска драма На този етап не се вижда светлина в тунела. Някои нямат интерес от стихване на този конфлист, който ангажира Москва с много разходи и поддържане на многочислени войски в региона. Докато изпомпва петролните кладенци на Сирия и се опитва чрез глад да принуди Дамаск към капитулация. Мнения всякакви в турските медии, но окончателните думи отново ще са на Ердоган. Независимо, че лидерът на опозиционната партия „Дева”, Бабаджан, казва, че „в страната от 84 млн има двама души, които не са наясно с цените на улицата. Единият е Ердоган, а другият е Бахчели”. Това е коалиционния партньор на управляващата ПСР, партия на справедливостта и развитието. Изказването е във връзка с незавидното икономическо положение в Турция.Бабаджан, бивш съратник на Ердоган и министър, допълна с „превърнаха Турция в нещо като Сървайвър”.

Любопитното е, че и германската преса пише за рекордните инфлационни „постижения” на Турция със заглавия като „Ердоган връща Турция в преди 19 години”. В Анкара за м.май се отчита инфлация в размер на 73.5%. Рекорд за последните 24 години. „Ди Велт” пише, че „Ердоган е виновен за икономическата криза и спада”. Това е познатият от 90-те години икономически кошмар.Никак не е полезно за Ердоган и амбициите му за нова победа на парламентарните и президентски избори през 2023г. Той не престава да обвинява за незавидните икономически резултати „предателите” и „невежите”. А в германската преса преобладават мненията, че „политически натиск” води до ръст на инфлацията и усложняване на ситуацията с покупателната способност на турците. Факт е, че разходите за живот в Турция се увеличават. |Цените на бензина и енергията растат с часове. И то лавинообразно. Увеличава се и натискът върху Ердоган. Социални агенции в Турция съобщават, че рейтингът на управляващата ПСР е под 30% Неблатоприятна за Ердоган ситуация. И опит на опозицията да предизвика извънредни избори. Моментът е подходящ. Въпреки, че единство сред опозицията за общ кандидат за президент срещу Ердоган все още няма. И не се знае какво „зайче” ще извади от ръкава си турският президент, за да осигури поредна своя победа. Засега действа активно на външния фронт. Именно с цел да получи дивиденти и във вътрешен план. Играта между Русия и Украйна дали ще се приема и в бъдеще? Ето тема, която Ердоган несъмнено ще обсъжда с Лавров. Анкара не е спряла въздушните връзки с Москва.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?