/Поглед.инфо/ На 17 септември Ердоган ще разговаря с Путин. Бе обявено, че нова среща между тях ще има след посещението на турския президент в Германия на 28 септември, но явно се налага ново уточнение на позициите, които на срещата в Техеран в рамките на „процеса Астана“ се разминаха по отношение на обявената военна операция на Дамаск в Идлиб, Сирия. Ердоган бе категоричен, че операцията Идлиб трябва да се отхвърли като нецелесъобразна и противоречаща на интересите на Анкара, но Путин и Роухани не приеха становището му.

Едва ли съвпадението на мнението на Ердоган относно операцията в Идлиб с туита на Тъмп, че „ една офанзива на Асад в Идлиб много ще ме наскърби“ е решаващо за неотстъпчивостта на Русия и Иран по този въпрос. Безспорно е, че целта на САЩ не е нищо друго освен да противопостави Москва и Техеран на Анкара и то като се възползват от ситуацията на „чувствителното равновесие в Идлиб“. Един вид да се постави „прът на колата Астана“. Както казват в турски медии: „целта е да използват Идлиб не за военна намеса като в Ирак, а за да запазят последни позиции в Сирия и да откъснат Ердоган от Путин“. Никак не е случайно, че независимо от съгласуваните в Техеран общи становища на Русия, Иран и Турция /отразени в заключителното комюнике/ за запазване териториалната цялост на Сирия и да се положат усилия за „да се запази цивилното население в Идлиб“, медиите на Запад твърдят, че „срещата в Техеран е фиаско“. Първо го обяви шефът на ГЩ на американската армия, ген. Дънфорд, а после започнаха твърдения, че „срещата е неуспех по отношение на Идлиб“, че „търсеното стратегическо сътрудничество е далеч от реалността“, „в Идлиб се подготвя кървава драма“ /Ники Хейли, постоянен представител на САЩ в ООН/, „Путин ще удави в кръв Идлиб“, „човешка драма в Идлиб“ и все в този дух. Не се споменава, че в Техеран Идлиб не е бил единствената тема за дебат. В 12-точки се говори и за съгласие да се призове за изтегляне на външните сили от Сирия, и за възможности за търговско-икономическо сътрудничество, и за постепенно изоставяне на долара като валута в съвместни финансово-търговски операции, за военна съвместимост, за запазване териториалната цялост на Сирия и т.н. Позицията на Ердоган за Идлиб не е била изненада за Путин и Роухани, но последващият му призив „Западът да се намеси за предотвратяване на тази операция“ няма как да се приеме без раздразнение. Дори и да се изтъкват причини като заплаха за сигурността на Турция, където прозират опасения от съдбата на замисляно, според Анкара, държавно образование за сирийските кюрди. Турски медии съобщават, че „на изток от Ефрат хиляди тирове с оръжие бяха стоварени от САЩ за ПКК/PYD“. Хладнокръвната реакция на Москва с „оставете твърдения, че срещата е неуспех. Само преди години за такава среща не можеше и да се помисли. Всеки има право на мнение, но изразените позиции се подготвяха със седмици“ дава основание за извод, че и в този случай Кремъл ще прояви търпение и ще търси път чрез дипломация за постигане на политическо решение. Подготовката, за която говори Путин, включваше и твърдения, че Асад ще използва химическо оръжие срещу групировките в Идлиб, както и заплахи за обща западна военна намеса в такава ситуация. Отделно са настанените военни съдове и самолети в Средиземно море, нова порция войници от страна на САЩ, натиск върху Берлин да не стои настрана от евентуална западна операция в Идлиб, нови военни сили на Турция в провинция Идлиб и обучение на бойци от онази свободна сирийска армия, която се подкрепя от Анкара, но воюва срещу Асад и т.н. Медийни информации нагнетяват обстановката, за да не би случайно Анкара, под натиск от страна на Русия, да реши да установи връзка с Дамаск и да провали планове за разнобой между „страните от Астана“. Изведнъж заловен и върнат в Турция някой си Йосуф Назик, започнал да твърди, че по заповед на сирийските тайни служби било извършено през 2013г онова бомбено нападение в Рейханль, турската област Хатай, при което загинаха 53 граждани. Тогава „как да се седне на една маса с Асад“ услужливо се питат някои турски наблюдатели. Други пък казват, че „този филм вече сме го гледали“ и са на мнение, че „САЩ отново са в позиция гладна кокошка просо сънува“. Да се казва, че се е породило недоверие между Москва и Техеран от една страна и Анкара от друга едва ли е съвсем точно, защото нямаше да има съгласие за нови разговори между Путин и Ердоган. „Москва на сълзи не вярва“ и доверието, доказано, не го раздава /поради горчив опит/ без да си отчита стратегическите интереси. Няма как да не отстоява геополитическия си успех с намесата в Сирия и привличането на Турция на своя страна по дадени въпроси. А дали Анкара ще се поддаде на натиск, за да бъде сдържана Русия, е тема с продължение. Икономическата ситуация в страната може и да е принудила управляващите наистина да се „обърнат тайно към МВФ за преговори“, но не е тайна, че МВФ винаги поставя условия „за да отворят кранчето за пари“. Това ще държи в напрежение и Ердоган, и разчитащите на него. Както се казва, типичната английска практика да се сеят раздори няма как да не се приложи и в случая със Сирия и Турция, където непрекъснатите проблеми и напрежение в отношенията са в полза на чужди интереси. В такава обстановка може да се предположи, че Путин, въпреки настояванията на Дамаск и Техеран за бърза намеса в Идлиб, няма да бърза и ще търси дипломатически път към ЕС и Ердоган, за да намери взаимно приемливо решение на сирийския въпрос, включително Идлиб. Може и да изчака изборите през ноември в САЩ, за да си види „дали Тръмп временно или изцяло се е предал на т.н. неокони“. Поне такива мнения изразяват редица турски анализатори. Рехавите ракетни удари върху Идлиб и от двете страни подкрепят подобни изводи, но в Близкия изток, също доказано, всичко тече и се изменя, за часове. Тръмп в предизборните си обещания бе заявил, че ще намери начин да изтегли САЩ от Сирия. Сега бившият посланик на Вашингтон в Турция, настоящ отговарящ за Сирия, Джеймс Джефри, казва, че „САЩ ще останат в Сирия, докато Иран е там и ще се активират“. Промяната в политиката бе обявена от Института за международна политика Брукингс и то със заглавие „10 градуса отклонение в сирийската политика“. Това означавало и „ограничена въздушна операция срещу Сирия и Иран, ако има нападение в Идлиб“, но „без да се настоява засега Асад да си ходи“. С няколко бомби военна операция не става и няма признаци, че се цели пряк военен конфликт с Русия и Иран. Това си е двойна игра без съмнение. Особено при различните мнения по въпроса на Европа. Само Лондон на висок глас казва, че ще подкрепи всяка военна намеса на САЩ. Меркел ще се намеси само, „ако има химическа атака“. А Москва проглуши света с предварителна информация, че се подготвя такава атака, но чрез „доказателства от белите каски“. Никак не е случайно, че външният министър на Холандия е изнесъл доклад в парламента на страната под заглавие „Асад спечели“. Европа е наясно, казват в Анкара, че „Асад спечели, работата свърши“ и напомнят, че САЩ са заети с икономическо възстановяване. Тогава за каква намеса на Запада настоява Ердоган се питат осмелили се турски журналисти? Съобщават, че руският външен министър Лавров е заявил, че „на Анкара се пада да установи кои групировки в Идлиб са терористични“. Съветници на Путин разговарят в Анкара. Мнението е, че „разногласията за Идлиб няма да се правят курбан за Астана“. Защото Западът смята Идлиб за „плац за маневри“, а недоразумения в отношенията с Путин може да усложнят позициите на Анкара в периода на възстановяване на Сирия. Все някога ще се стигне до този етап. Въпреки, че в момента мирише не на „бой последен е този“ , а по-скоро на продължение на сирийската криза. Каква крачка ще направи Ердоган при разговора си с Путин в понеделник? Защото световните баланси наистина може да го поставят в изолация, ако ходът е половинчат, а преценката грешна.