/Поглед.инфо/ Днес Турция чества победата през 1915 г при Чанаккале Онази победа, от която започва възходът на Ататюрк. Онази победа над англичани и французи, в която срещу 568 хил бойци Османската империя воюва с 315 хил турски войници и дава повече от 77 хил убити. Но записва в историята си със златни букви победата над „велики” сили, което и днес изпълва с гордост редовите граждани на Турция. 

Онези граждани, които не забравят думите на Ататюрк при Чанаккале – „аз не ви заповядвам да атакувате, заповядвам ви да умрете като знаете, че в бъдеще нашето място ще заемат други войски и други командири”. А за ролята на България в тази битка може да се съди по факта, че до края на дните си Чърчил е запазил негативни чувства към страната ни. В случая по-важно е, че Турция празнува в период, когато външният министър на Украйна, Кулеба, казва, че „Турция е активен играч” и „Турция е между държавите, които искаме да бъдат наш гарант при преговорите с Русия”. Заявява го при посещението на Чавушоолу, турски външен министър, в Киев, което се оценява високо заради последователна политика за посредничество с цел спиране на бойните действия на територията на Украйна и „се подготви почвата за разговор на лидерите на двете воюващи страни и то в най-кратък срок”. Последното е изявление на Чавушоолу при посещението в Киев, след като е разговарял с Лавров в Москва. Надеждата е тази среща да се осъществи в Анкара или Истанбул. При разговорите с Чавушоолу обаче Кулеба не е пропуснал да заяви, че „ключовите теми трябва да се обсъждат с Путин”.

Каквото и да се говори у нас, ако някой може да се похвали с дивиденти до момента от конфликта в Украйна, наричан война или специална операция в зависимост от гледната точка, то това не е непременно само САЩ или Китай. Анкара е с не по-малки амбиции за „играч” в тази криза и независимо от вътрешните и външни причини, видно е, че печели позиции на приемлив балансьор. Ние за пореден път изпуснахме влака, но за сметка на това си имаме достатъчно наши си проблеми и разделение във всички посоки сред общество и елит. В такава ситуация няма начин за изяви в международен план. Докато в Турция всички стоят зад национални интереси и дори опозицията е редуцирала критиките си срещу управляващите в този момент. И те следят внимателно думите на Калън, говорител на президента Ердоган, който е присъствал на телефонния му разговор вчера с Путин.Защото пред ВВС е изяснил, че исканията на Русия са в две категории. В първата има 4 желания, които Украйна лесно може да приеме. Най-голямото е за запазване на неутралитет на страната и неучастие в НАТО, с което Зеленски вече заяви, че се е съгласил. Другите искания в І-ва кагегория са за процес на разоръжаване на Украйна т.е. да не бъде заплаха за Русия, за запазване на руския език в страната и за прочистване на района от нацисти. В коментара на ВВС за последното се казва, че това е неприемливо за Зеленски, защото той е евреин, загубил е роднини във Войната и това априори изключва симпатии към нацистите. Без да се споменава за нелицеприятни спомени за злодеяния заедно с нацистите срещу евреи на поляци, например или бандеровци. И за нежеланието на Кнесета да изслуша точно Зеленски на свое заседание. Има си причини, нали? Сложни времена и сложни съдби.Турция счита, че и това условие Зеленски може да приеме без специални възражения. За втората категория искания на Путин становището е, че „те ще бъдат приемани след лична среща между Путин и Зеленски”. Калън е допълнил, че Путин не е заявил детайли по този повод, но е казал, че статута на Крим и Донбес са негови приоритети.

Все пак не бива да се пренебрегват мнения в Турция, че само час след като заяви, че Украйна се отказва от членство в НАТО, Зеленски отхвърли такъв вариант. Нешо като тука има, тука нема. Редица коментатори в Анкара са убедени, че „нацистите не действат на цялата територия на Украйна, а народът ги ненавижда”. На думи и англосаксонският свят не ги приема, но и не подкрепя унищожаването им. Нещо като случаите с радикалните ислямистки групировки в Близкия изток, които се делят на „наши” за подкрепа и „ваши” за битки с тях. В Турция не се крият становища, че в Украйна няма нищо друго освен САЩ и не се вижда роля на национално правителство. Няма яснота в такава ситуация как ще се постигнат резултати при преговори точно със Зеленски, например.Въпрос с повишена трудност, както свикнахме да казваме. Именно затова и Хулуси Акар, министър на отбраната на Турция, на въпрос на журналисти какви ще са стъпките на Турция за исканията на Зеленски, той подчертава, че „поради съществуващите отношения с Русия, ще се подхожда много внимателно”. Анкара непрекъснато повтаря, че поддържа отношения и с Украйна, и с Русия и за нея ролята на посредник е най-доброто, което може да се направи в името на мира. Относно наложените санкции отговорът е също добре премерен. Анкара подкрепя наложени санкции от ООН, но принципно „това не трябва да се разраства, а да се ограничават”. Задачата е „възможно най-бързо да спре огъня”. Според Акар „някои крайно твърди казват, че трябва да се приложат повече санкции”, но според него, „ако това е така, щеше ли да има Анталия, където се стигна до омекотяване”. Неговият извод е, че „трябва да се оцени равновесието между печалби и загуби”. А за Анкара е важно да се освободят 2 турски самолета, които на 23 февруари са пристигнали в Украйна с помощ, без конкретика каква е, а сега не могат да напуснат страната.Освен това има и 100 турски граждани, блокирани от боевете на украинска територия. Турските кораби в руски пристанища вече пътуват към Турция и то натоварени с олио. Ердоган се е споразумял с Путин по въпроса.

В тази връзка турски медии съобщават за изказване на руския посланик в Босна и Херцеговина, Игор Калабухов, който заявил, че „народът на Босна има право да реши за членство в НАТО, но и Москва има право да реагира”. Напомнил, че примерът с Украйна показва какви са руските очаквания. А Пол Колби, бивш ръководител на ЦРУ, пък заявил, че най-добре е Турция да изпрати закупените от нея руски системи С-400 на Украйна и за сметка на това ще получи от САЩ бленуваните самолети F-35. Вашингтон уговаря ту едни, ту други, включително явно и нас, за изпращане на С-300 на Киев, но има и по-интересни предложения – за турските С-400. Колкото повече оръжия в Украйна, толкова повече края на войната не се вижда. Тактиката явно е да се гаси огън с бензин, за да се изтощи Русия. Пък Лавров нека си казва, че „санкциите не действат, както са очаквали” и че „Зеленски се доверява само на русофобски настроени политици в САЩ”. Кой крив, кой прав ще се изяснява в бъдеще, но един шивач в Чехия започнал да шие възглавници с лика на Зеленски и добре се продавали. С образа на Зеленски сигурно се спи по-спокойно. Шивачът казвал, че „Зеленски се е превърнал в секс символ и това продава”. Някои печелят без съмнение точно по време на война. Но загиват невинни граждани и това е трагедията. Другото е въпрос за преговори и дипломация. Дано успеят амбицираните в тази насока.