/Поглед.инфо/ Един от главните проблеми на младите хора днес, ако въобще можем да ги категоризираме приоритетно е жилищния. Трудно е в наши дни, семействата се опитват да съзадат свой дом, опитват се да купят жилище, и обикновено вземат заеми от банка.

Всеки, който е подписвал ипотечен жилищен договор рано или късно се е сблъсквал с казуси като едностранно увеличение на лихвата от страна на банката, както и с ужасяващи условия, изписани с дребен шриф, въобще повече от неприятни ситуации, от които трудно се излиза. Банковото лоби в законодателната власт години наред прави всичко възможно законите да бъдат в помощ на кредитните институции, а не на хората. Нещата като че ли се променят, и въпреки моя скепсис към глобалисткия проект Европейски съюз, ето че нещо полезно произтича и от него. Европейската комисия е създала Директива, която да нормира този тип отношения  банки – кредитопоучатели, за да няма такова издевателстване на гражданите, каквото имаше досега. Тази Директива е задължителна и в момента Народното събрание, Министерство на Икономиката и Министерство на финансите работят по транспонирането на закона. Той би трябвало да бъде в полза на обикновенния човек, за да могат гражданите да вземат заеми при условия, които са постижими за тях.
Разговаряме с адв. Десисилава Филипова, председател на фондация „Център за европейска интеграция на

България за защита правата на човека“, която обстойно ще прокоментира всички аспекти, както на Директивата, така и на проекта на нашия български законопроект.

Адв. Филипова, какво всъщност наложи приемането на тази европейска Директива?

Очевидно настъпилата световна икономическа криза, и най-вече сриването на банковия сектор и загубата на жилищата за много хора в цял свят.

Къде обаче европейският законодателен орган откри проблема при кредитирането?

Според мотивите, изложени от Европейската комисия, която е изготвила предложението за Директивата, банките са кредитирали безотговорно, те са виновни, като са създали опасност за финансовата стабилност на съюза. Според ЕК, отговорно кредитиране означава, че кредиторите носят отговорност за предоставянето на такива заеми, които потребителите могат да си позволят и които отговарят на потребностите и финансовото им състояние. А отговорното вземане на кредити означава, че единственото задължение на потребителите е да предоставят вярна и пълна информация за финансовото си положение.

А, какво очертава като рамка новия законопроект?

Трябва да се знае, че новият закон ще регулира кредитите на потребители, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, без от правата по закона да могат да се ползват едноличните търговци и фирмите. Защото те не са потребители по смисъла на закона. Важно е да се уточни, че този закон не засяга само жилищните ипотечни кредити, а всеки кредит, за който се учредява ипотека.

А коректно ли се пренася, се транспонира логиката на тази Директива?

Мога да спомена, че в нарушение на директивата нашият законодател е стеснил възприетото в нея понятие за потребител. До новата директива, европейското законодателство третираше потребителите като лица, които получават кредити, неразвиващи стопанска дейност. Новата директива приема, че едно лице би могло да вземе ипотечен кредит и е в правото си с една незначителна част от него да развива търговска дейност. Разликата е, че в този тип отношения европейският законодател дефинира това лице вече като „потребител”.

Това е хубаво, че е разширена дефиницията за „потребител“, а към банковите институции поставени ли са някакви изисквания?

В новите законови тестове се поставят изисквания към банките и фирмите за бързи кредити за много по-добра информираност на потребителите, като в хода на преддоговорните отношения им се предоставят пълни данни за всички параметри на кредита –лихви, валутен риск, последиците ако лицето не погасява кредита, т.е. пълна картина на всичко свързано със случая.

Хората бяха притискани от самите банки, отивайки да подпишат договора за кредит, че веднага трябва да подпишат, във възможно най-кратък срок, или буквално на бюрото, докато им го подават, без да имат възможност да помислят и да се консултират разбира се. Има ли някаква корекция в това отношение?

Да, помислено е, потребителите вече ще имат 14 дневен срок за размисъл между получаването на проекта на договора и неговото подписване.

Медийното пространство е залято с реклами за бързи и лесни кредити, някои от които доста заблуждаващи. Убягва ли от вниманието на новата директива този проблем?

Червейчето на въдицата, с което банките и фирмите за бързи кредити ловят кредитополучатели са мечтите на хората. Знаете, че е залегнало в народопсихологията на българина идеята за дома, като институция. От телевизионния екран ние постоянно сме облъчвани от реклами на кредити, обещаващи на потребителите възможности за покупка на жилище, за сбъдване на желания, без да се сочат потенциалните опасности.

Новата директива и готвеният закон поставят редица изисквания към рекламите и задължават кредиторите да представят в тях информация за лихвения и валутния риск, за риска от изпадане в неплатежоспособност и продан на имуществото на кредитополучателите. Фокусът в този случай е върху възможността на потребителя да развали договора за кредит, ако е бил въведен в заблуждение от въпросната реклама, в случай че Комисията за защита на потребителите я е забранила със заповед.

Дълги години гражданите влизаха в дълги и скъпоструващи съдебни дела, защото понякога изпадаха във временна неплатежоспособност в рамките на броени месеци по различни причини. Да кажем кредитополучатели, които са добросъвестни, но са останали без работа и поради това за кратък период не могат да изплащат ипотечните си кредити, които се сключват в рамките на 20-30г. Тези лица в последствие си намират работа и могат да погасят дълга си, но между временно банката е направила кредита предсрочно изискуем и е образувала скъпоструващи дела. Европейският законодател намерил ли е разрешение на този проблем?

Новият закон предвижда задължение за кредиторите преди да престъпят към образуването на дела, да се свържат с кредитополучателя и да установят причините за неплащането, както и да опитат да предприемат, където е възможно, адекватни мерки чрез преструктуриране на кредита или чрез рефинансирането му.

Освен това със законопроекта се въвежда задължение за кредиторите, в рамките на вътрешните си правила, да предвидят процедури за подаване на възражения, доброволно решаване на спорове и определяне на обезщетения. Целта е да се стимулира извънсъдебното и безплатно решаване на всички възможни спорове.

Е, доброволно! То доброволно не винаги става, какво ще се случи ако двете страни не успеят да се разберат?

Ако не се постигне доброволно решаване, кредитополучателите могат да се обърнат към съда, а по избор могат да сезират секторната помирителна комисия за защита на потребителите, разглеждаща споровете в областта на финансовите услуги.

А как се развива процедурата при тази „помирителна комисия“, някакви такси дължат ли се? И какъв е самият им механизъм на работа? Всъщност, разкажете повече!

Това е новост в закона. Законът за защита на потребителите беше допълнен през 2015г. като се създаде правна рамка в съответствие с европейското законодателство и се регламентира дейността на органи за алтернативно решаване на спорове. С днешния проектозакон се извършва конкретизиране, че при нарушаване на правата на кредитополучателите, те имат право да се обърнат за съдействие към тази секторна помирителна комисия, която реално разглежда спорове в областта на финансовите услуги. Когато потребител се обърне към тази комисия и ако се постигне съгласие с кредитора, те. с банката или с фирмата за бързи кредити, решенията на помирителна комисия ще бъдат задължителни за двете страни. Съществуват още две опции – спорещите страни имат право да решат да възложат на тази секторна комисия да изготви само проект на решение /без то да има задължителен характер/ или само извършването на медиация в конфликта.

Някакъв авторитет, който да бъде същевремнно и коректив не се ли предвижда да се изгради като институция, за да може тази медиация да протича по-плавно и по-сигурно?

Реално в законодателството ни се предвижда създаването на така мечтания от всички потребителифинансов омбудсман за безплатно решаване на спорове между банки и кредитополучатели. Предвиден е в законодателството като колегиален орган и макар да не е изрично назован "финансов омбудсман" все пак вече има алтернатива на скъпото и бавно съдебно производство:

Като недостатъци бих споменала, че в случай ако задължителното решение не е законосъобразно, то страните няма да могат да го обжалват, за разлика от съдебните процедури, в които съдебни решения подлежат на контрол от три инстанции. Следващият недостатък е, че в Гражданския процесуален кодекс не е предвидено, че при неизпълнение на това решение, страните имат възможност да се снабдят с изпълнителен лист.

А проектозаконът предполага ли и други регулативни мерки за кредитните услуги?

За пръв път в България се регламентира дейността на кредитните посредници, преведено на обикновен език, това са дилъри на кредитни продукти. Регламентират се изискания за кредитите в чуждестранна валута. За тях е предвидено, че кредитополучателите ще имат право винаги да искат рефинансиране във валутата, в която потребителя получа доходи или притежава активи или във валутата на държавата, в която е обичайното му местопребиваване и то към момента на сключване на договора за кредит или към момента на превалутирането, и банките няма да имат право да им откажат. Те ще бъдат задължени да рефинансират по курс на БНБ. Защото мнозина са чували за схемите с пострадалите с кредите в швейцарски франкове. С тази регламентация ще се преустановят подобни практики, за жалост обаче гражданите, които вече са взели такива кредити няма да могат да се възползват от промените, защото този закон ще касае само договорите за кредит, сключени след влизането му в сила.

Поправете ме ако греша, но ние нали имахме закон, който регламентираше ипотечните кредити, какво става с него?

Старият Закон за потребителския кредит, който досега регулираше ипотечните кредити има своите достойнства, от които в новия закон виждам отстъпление. На първо място, бих посочила че отпадна основанието неподписването от страните на общите условия да водят до нищожност на договора. Пазете се, защото капаните и уловките се съдържат в общите условия, а банките и фирмите за бързи кредити не ви ги връчват, като ви подвеждат да се подпишете под клауза в договора ви, че сте ги получили. Второто отстъпление е, че непосочването в договора на методиката за промяна на лихвата вече няма да е основание за нищожност на целия договор.

Всъщност, договорът даваше възможност на кредитните институции да си променят в тяхна полза лихвата, както и когато искат, нали?

Да, дълги години банките едностранно увеличаваха лихвите по кредити за ужас на клиентите си, като тази практика разбира се успешно се оспорваше пред съда, но аз мисля че е важно да има цялостна превенция, а не нескончаема поредица от съдебни дела.

Как ще реагирате на предвидените промени в закона, предвид вашите забележки, които току що споменахте?

Ние, и други граждански организации ще се включим при обсъждането на аконопроекта по комисии в НС, с искане да бъдат отстранени тези пропуски.

А кога биха могли гражданите да се възползват от положителните страни на въпросния закон?

Директивата задължава държавите членки в ЕС да я въведат до 21 март 2016г., но дали това ще се случи в този срок аз не знам.

Вие, адв. Филипова, честно казано, положително ли сте настроена към тези промени като цяло?

Очаквам да успеем устоим интересите на гражданите, срещу банковата лобистка цитадела в народното събрание.