/Поглед.инфо/ Владимир Сотиров, в. "Сега"

Прикипя ми! Цяла зима не можах да карам ски на Витоша, защото един рекетьор спря лифтовете.

Правителството пририта, пък му клекна. Обаче мен нарече "екорекетьор", че съм протестирал! Нарече ме още "екомафиот". Дали защото не съм нито акционер, нито концесионер, а само пенсионер? Един министър, когото лично Илия Павлов тържествено титулува "Главен Мултак на Република България", ме обвини в истерия. Същият извая с юмрука си носа на полицай. Е, Маестро, великият Леонардо ни учеше, че животът е кратък, а изкуството вечно. Ти обаче го опроверга: доказа, че изкуството е кратко, а простотията е вечна. Свикнал бях крадецът да вика "Дръжте крадеца!", но когато побойникът взе да зове за смирение, дърварят да милее за горската сянка, пияницата да ми говори за "трезво мислене", а простакът - за култура, тогава вече ми дойде много. И прописах...

Наблюдавах младежта, наизлязла да протестира в защита на природата. Както ми изглеждаха, средна възраст 22. Те нямаше как да знаят, че преди да са били заченати, демокрацията в България започна от протести за чиста природа. Затова сравнявах тогава и сега. И се питах: какво се случи, та "зелените", които през 1989 бяха олицетворение на жаждата за чист въздух, свобода и права на човека, днес са наричани "екорекетьори" и "екомафиоти"? О, и убийственото увеличение на тока в нашата сметка го вписаха! Преди 22 години дойде демокрацията и обществото облекчено въздъхна, че вече няма да го управлява здравата ръка, а здравият разум.

Ето че сега ни управлява здрава ръка без никакъв разум. Що така?

Вървейки заедно с протестиращите младежи и броейки жълтите павета - свидетели на онез и тез събития, - отговорите започнаха да изплуват един по един. До ноември 1989 г. имаше една единствена Партия, която беше "ръководител и вдъхновител на всички трудови победи". Дойде обаче 10 ноември и партиите заизникваха като гъби. Реставрираха се стари, учредиха се нови... Стотици хиляди се записваха в партия, че и в по две. На входа на Южния парк имаше десетки активисти с кочани и пробити бисквитени кутии - пускаш някой лев в кутията, издават ти бележка и си готов партиец! Така аз навръх Коледа участвах в основаването на Зелената партия и за пръв път в живота си станах "партиец". Искам да кажа, че еволюцията - ако ми простите думата, - която аз изживях от "независим" към "партизан", не беше само лична. Всеки се чувстваше съпричастен към реформирането на обществото и наистина действаше според древния девиз "Кой, ако не аз, и кога, ако не сега?". Вмъкнах този исторически разказ като елемент на основния въпрос, който си задавам: Кое отврати и отблъсна от политиката всички тия добронамерени, ентусиазирани идеалисти - милиони в началото!, - които тогава бяха решени сами да градят страната и собственото си бъдеще, а сега само псуват, че други им рушат и страната, и бъдещето?

Носен от вятъра на промяната, аз се озовах във Великото народно събрание като депутат от Зелената партия в СДС. Основната функция на туй събрание бе да гласува новата конституция. СДС нямаше мнозинство, но притежаваше повече от 1/3 от гласовете, което гарантираше, че никоя алинея не може да мине без нашето съгласие. И ето че на 12 юли 1991 г. аз подписах Конституцията на Република България

Изпълних си поръката, така да се каже. Подписах я и на излизане един лумпен ме заплю. А на влизане други лумпени налетяха да ме бият. Представяха се като "СДС движение". Само че не биеха комунистите, а нас, от СДС. По-нататък ще обясня тази странна избирателност. Вещица пък ме прокълна. Пожела "да ми се вкаменяла ръката". Уви, Добрата принцеса бе обърната в Краставата жаба, а Злата фея заподскача в злокобния си танц. СДС бе безвъзвратно разцепено от 39 смешници, които обявиха стачка, защото били малцинство. И понеже ще говоря за слепотата - политическия сакатлък на българина, ще обърна внимание, че улицата не реагира на колосалната подмяна: депутати от СДС, делегирани да изработят антикомунистическа конституция, изведнъж се обявиха в защита на старата, Тодор-Живковата! 39 нарекоха "предатели" нас 100-те, които останахме да се борим с комунистите. Този болшевишки трик - "врагът с партиен билет" - е печеливш за клики, които жертват генералните цели заради позиции вътре в кликата. След като прозряха своята импотентност срещу външния враг, те си измислиха вътрешен. И закономерно вдигнаха мизата, защото на война противника го чака пленнически лагер, докато за предателя има само една присъда - смърт. Лумпените изпаднаха в екстаз, понеже такава им е природата - те винаги бягат от фронта, но заемат първите редове на арените. 39-те не победиха комунистите, но победиха вътре в СДС. А в резултат загробиха и самото СДС, като с песен го поведоха към... виж картината на Брьогел.

Слепотата се превърна в желан и траен недъг на СДС

Слепите не забелязаха как грачещи проскубаници избутаха от гнездото на СДС орлите и снесоха собствените си запъртъци. Никой вече не помни техните имена, затова и аз няма да ги спомена - за да се убедите, че никога няма да се сетите сами. Имаше БСДП на Дертлиев. И кой дойде на негово място? Имаше "Екогласност" на Берон и Петър Слабаков. И ги замени кой? Имаше БЗНС, "николапетковистите" на Милан Дренчев. И кой ги замени? Да, сега познахте! А на Зелената партия кой й беше дубльорът? Мълчание... Ами "присъдружните" партопародии Нова СДП начело с одиозния гражданин на Нубия, потомствените "антикомунисти" в АСП, наследствените "репресирани", републиканската партия редом до монархическата, всякакви мутации, водени от мутанти... Ох, за малко да забравя самопровъзгласилия се "владика" с вощениците, министъра на външните работи, дето щеше да съди Русия за репарации, Генералния лустратор на комунистите, бомбаджията на мавзолея - де сте сега, безименни герои? Мътилка, която се надигна от дъното, вгорчи еликсира на демокрацията и отплува нанякъде с пяната! Остана обаче горчилката.

Василий Българоубиец постъпи хуманно, като пощади на сто ослепени по един с едно око да ги води. Седесарите обаче доброволно склопиха и двете си очи. Затова не прозряха, когато партийната секретарка на Юридическия факултет нарече "комунисти" мен и останалите верни на СДС. За награда я направиха зам.-председател на Народното събрание от СДС. Така де, комунистките не миришат. Агентът "Николай", макар и вече осветлен, поведе борбата вътре в СДС и никой не пожела да се усети. За награда го направиха конституционен съдия. Впрочем СДС беше и продължава да е най-шумно на тема "досиета". А защо две негови правителства не ги отвориха?

Дали защото и ченгетата не миришат, когато са "наши"?

По времето, когато СДС владееше парламент, президент, правителство, големите градове, Татарчевата прокуратура и Конституционния съд, не бе осъден ни един комунистически престъпник (заради лагери, "възродителен процес", икономическа катастрофа и прочие), не бе отнет ни един комунистически откраднат имот, не бе върнато ни едно комунистическо "куфарче с пари", не бе хванат ни един "мръсен" лев, за ченгетата вече казах... И що така се получи?

Аз знам защо. Слепите не знаят. Когато СДС се радваше на 35 процента от гласовете с реални изгледи да станат 50, то се опря на тълпата. По-късно си я подели с ДСБ. А охлокрацията управлява по нейния си основен закон "Хляб и зрелище". Обаче разделени: хляб - за реститутите и олигарсите, зрелище - за лумпените. Само че тълпа мнозинство бута, но тълпа мнозинство не прави. И затова на всеки, който ми подхвърли, че виновна за падението е "комунистическата" конституция, ще му отговоря кротко: Нещастнико, не съди по-високо от джапанката си!

Епилог. Както във всяка приказка с отворен край, Краставата жаба още чака своя принц, който да я целуне и тя да го ощастливи. В това време Злата фея се отдава на политици, страдащи от хроничен простатит, а практикуващи промискуитет. Оле, отвори очички!