Ръководството на БДЖ се е съгласило на компромис да събира членския внос от името на профсъюзите, но срещу заплащане.

Предложение за закриване на 182 влака по губещи линии на "Българските държавни железници" (БДЖ), съгласие на ръководството на компанията да събира синдикалния членски внос в полза на профсъюзите и продължаващи преговори за подписване на колективен трудов договор в железопътния сектор. Това бяха основните акценти в изказванията на представители на ръководството на БДЖ, на синдикатите и правителството след поредните преговори за бъдещето на държавния превозвач.

Третата среща при премиера Бойко Борисов днес не доведе до развръзка на разговорите, които започнаха преди десетина дни. От нея стана ясно, че ръководството на БДЖ се е съгласило на компромис да събира членския внос от името на профсъюзите, но срещу заплащане. Синдикалните организации са склонни да се подпише действалия до скоро колективен трудов договор в железниците и са се отказали от допълнителните си искания. Въпреки това преговорите по текстовете на договора продължават.

Появи се обаче нов повод за конфликт между двете страни - плановете на БДЖ да съкрати 182 влака по губещи линии. Още миналата седмица от синдикатите обявиха, че превозвачът иска да закрие 200 влака, а от ръководството на компанията отговориха, че окончателният списък не е готов. Сега той вече е на масата на преговорите и включва композиции от София до Бургас, от Кулата до София, между столицата и Благоевград, Перник-София. С разредено разписание ще се движат и влаковете до родното място на премиера Банкя.

От спирането на влаковете щели да се спестят 25-26 млн. лв. на година, не е ясно дали това ще доведе до съкращения на персонала. Възможно е и списъкът с композициите за закриване да се промени, тъй като тепърва ще се събират мнения от общините и агенция "Автомобилна администрация" дали по маршрутите има алтернативен транспорт. Според председателя на КНСБ Пламен Димитров спестените средства "няма да спасят БДЖ". Председателят на борда на компанията Владимир Владимиров обаче обясни, че това са пари на българските данъкоплатци и ако не бъдат спестени, трябва да бъдат компенсирани от бюджетните субсидии.