/Поглед.инфо/ Един от най-важните официални празници, който се чества тържествено и има най-голямо значение в историята на всеки народ като израз и проява на суверенитет, е националният празник на всяка държава.

Преименувана някога в чест на император Марк Улпий Траян, на когото дължи правото си на автономно управление, продължилото по време на Марк Аврелий разрастване и укрепване придало величествен вид на Улпия Сердика при Диоклециан, когато бил построен най-внушителният след Римския колизеум амфитеатър. На мнозина е известна фразата на изумения от красотата на някогашната столица на Средиземноморска Дакия император Флавий Валерий Аврелий Константин, известен като Константин Велики: „Сердика е моят Рим!“. След разделянето през IV в. на Западна и Източна, при управлението на когото третата по възраст след Атина и Рим европейска столица, по думите на Амиан Марцелин „обширен и благороден“, „голям и прочут“ град, обявен от Константин Велики за временна столица на Източната римска империя, достига небивал разцвет. За съжаление, в резултат на над хилядолетната история на България, преживяла безброй нашествия, битки, преврати, вкл. граждански войни за подялба на власт, кризи…, малко свидетелства са останали от някогашното величие на днешната българска столица – главно около императорската резиденция в тогавашния „Константинов квартал“ – днес площад „Независимост“.

Синоними на „независимост“ са думите „избавление“, „спасение“. А така също „свобода“ и „освобождение“. Несъмнено най-паметна в новата ни история, като начало на Третата българска държава от нейния многовековен летопис, е датата 3-ти март – „Ден на Освобождението от османско иго“. Обявен с решение на Народното събрание през 1991 г. за национален празник на Република България, днес, не дори с акт на върлуващата парламентарна сбирщина от нищожества, а някакви никаквици, самоделегитимирали се като непредставляващи никого и дисквалифицирани от народа като негови избраници, се опитват да поругаят, плюейки нагло и безогледно на един от нейните най-висши символи за достойнството на българския народ – Шипка!

Ще позволим ли поредната гавра от безродници и отрепки, за които няма Родина, да ни лишат и от национален празник? Ще допуснем ли и това падение като народ? Или като свободни ще се възпротивим?

"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!",

Защото не само за нас – българите:

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!