/Поглед.инфо/ 8 март – Международен ден на жената. Какъв е този ден? Защо ни е? Награда, признание, подигравка ли е това, или просто един ден за всички жени и всички жени за един ден. За символа на жената и за нейното предназначение. Еволюирала или мутирала е жената на XXI в.?
За мъжа и жената интимно…

Ще започна с цитат на философа Моше Менделсон (1820): „Умереното знание подобава на една дама, но не и ерудицията. Момиче, чиито очи са зачервени от много четене, заслужава само присмех“. Кое тогава е „правилното“ и „достойното“? – може би празният поглед, смирената жена, носачката, която не може да чете, но може да се подчинява. Тази теза е дълбоко вкоренена в мислите на хората и в обществото векове наред. Днес пък сме свидетели и участници в другата крайност. От тоталната дискриминация на жените, през равенството на половете, сексуалната революция до гей бракове, джендъри, трети пол и определяне на децата като „ТО“. Знаем ли изобщо кои сме и какви сме, или целта е да забравим точно това?

В свят на технологии, комуникация, виртуално пространство, паралелна действителност и изкуствен интелект, човекът сякаш попада в капана на собствените си открития и изобретения – роботизира душата, разума и плътта си, а батериите са на привършване.

8-ми март е, улиците са пълни с мъже, носещи букети, и с жени, носещи товари, при които няма място за цветя. Размяна на ролите и театър на абсурда. Безразличие, мълчание, надпревара и чеховски разговори, които всеки ден се борят с класическата, с романтичната представа за мъжа и жената. Еволюция ли е това, или е съвременното завръщане към матриархата зад завесата на една привидна постмодерност.

Зад всеки успял мъж стои по една силна жена. Тази известна мисъл често е отправяна като комплимент към дамите. По-интересно е обаче какво се крие зад успялата жена? Този въпрос има доста и разнообразни отговори. Какво е да бъдеш успяла жена? - стока, етикет, призвание, късмет или диагноза. И какъв е мъжът зад нея?- силен или слаб, мачо или мухльо, реален или въображаем. А може би самотата е единствената гостенка в живота на успялата жена. Гостенка, която е забравила да си тръгне така, както успялата жена е забравила, че е такава.

Мъжът в жената и жената в мъжа, ин и ян. Тази комбинация е красива симбиоза, но понякога и пагубна киселина. Взаимно ли се разрушаваме, превръщайки се в другия? Или не харесваме отражението си.

Мъжете се страхуват от силни жени, жените се страхуват от слаби мъже. Къде в този параграф 22 се срещат бягащите един от друг и един към друг герои? Жената в миналото е мечтаела за право на глас, за право на себеизразяване, за право да живее пълноценно живота си. За какво са мечтаели мъжете – може би за някакви типично мъжки неща… Но за съжаление, съм запозната с мечтите на някои съвременни мъже. Мечтаят за една криворазбрана свобода, където жената, имаща изисквания, е поробител; мечтаят да бъдат с красавица, но по възможност да не е умна, че с умните им става много сложно; мечтаят за жена, която да ги издържа, но и да ги гледа и обича. Мечтаят за майките си. Едип цар в XXI в.

Кой е виновен за това – мъжете, жените или майките? Майките, които виждат в синовете си съпрузите, за които са мечтаели, но мечтите им се разминават с направения избор. Жените, които ревностно пазят синовете си, но не като майки, а като съпруги. Това духовно кръвосмешение води до съвременната изродена представа за мъжко-женските отношения. Младите момчета, все още с мляко около устата, прегръщат гумени кукли и 20-годишните момичета, прегръщащи 40- годишни мъже, но не защото нямат бащи, а защото в 40-годишните мъже, пиещи от младостта им, откриват отношението, грижата и закрилата на класическия мъжки образ.

Женските недъзи също не са малко. В днешната Ева, Адам често вижда не съвършената, създадена свише жена, а металотърсач, чиито изисквания са единствено да удари на кюлче, и така истинският мъж удря на камък. Какви са съвременните „послушници“? – жени, които зад една привидна примиреност и страхопочитание към мъжете си крият пошлия си прагматизъм и тотален егоизъм…

Можем да срещнем и донкихотовци – мъже и жени, които се борят с вятърни мелници, които търсят Шекспировите сюжети в света на „София ден и нощ“… Понякога тези битки се увенчават с победа, но често в свят на плеймейтки и мачовци, като Динко от Ямбол и Митьо Пищова – краят е като руска рулетка.

Честит празник на всички жени, които живеят мъжки, и на всички мъже, носещи кринолини!

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/