/Поглед.инфо/ Старата гвардия - на вечна стража за бъдещето!

Дали една от последните творби на генерал тодор бояджиев – „изповедта на един шпионин”, не фиксира пред нас онзи предел във времето, онзи философски праг на житейската мъдрост, в който Старият войн от Тихия фронт се самоизведе от сферата на отговорност.?!
... За да застъпи на вечна стража...
Като Брод за тежки времена...
Като вечен Брод за България, за внуците и за децата, за неговите наследници и тези на българското разузнаване... – ЗА ДА ИМА „НАТАТЪК!!”..?!

Това направи тази изповед, тазиаутопсия на истината”да звучи и като завещание, а неговото име – като иктатура на съвестта" за всички нас..!

Генералът отвори много врати, свали мундира и като един артист и щастлив дядо на внуците си раздавше индулгенции. Бих казал „добро прикритие...”
Тодор Бояджиев се превъплати в един безпрецедентен иновативен и творчески гръбнак на нацията, жалонира не само устойчивостта на историческата правда, обричайки на провал целевото прекъсване на връзката между поколенията... но и жизнеутвърди вярата, че службата на Отечеството има достойно бъдеще.

НАШИТЕ ГЕНЕРАЛИ СИ ОТИВАТ ТИХО...

ВОЙНИКЪТ МОЖЕ ДА ЗАГУБИ САМО ЖИВОТА СИ...
"...Остава принадлежността към едно велико дело, нямащо нито начало, нито край. Вечното дело да служиш на Отечеството си. Остава ми болката за моята родна земя и за моя народ, остава ми неунищожимата, подхранена от историята и от инстинкта вяра, че ще оцелеят и ще дочакат достойно бъдеще.”

Колко хубаво е, че има достойни хора, които с гордост можеш да посочиш на децата си!

ЗА МЕН БЕШЕ ЧЕСТ ДРУГАРЮ ГЕНЕРАЛ !

ПОЧИВАЙ В МИР !

Лазар Мурджев

/Някъде между 7-те Рилски езера и 7-та порта на Света/