/Поглед.инфо/ Силен резонанс предизвикаха думите на президента на България Румен Радев, изказани от него пред Зеленски по време на скорошното посещение на лидера на Украйна в София. Радев почти открито призова колегата си да започне мирни преговори с Русия, като мимоходом заяви, че по-нататъшното оказване на военна помощ на Киев се отразява негативно на отбранителната способност на самата България.

„Сега чуваме думите „победа, победа, победа“. Да, разбира се, за всяка държава, която е във война, това са важни думи, но ние искаме да чуем думата „мир“. И водещите усилия трябва да бъдат насочени към постигане на мир“, каза българският лидер.

Особено важен за тези думи беше фактът, че Радев е бивш военен, бивш командир на българските ВВС, "натовски генерал", както понякога се позиционира.

Редица анализатори смятат, че подобни изявления означават промяна в отношението към украинско-руския конфликт във Вашингтон, който е заинтересован от „замразяването“ на военните действия. Твърди се, че така американците прокарват нова програма за Украйна през зависимата от тях България.

Ще отбележим, че думите на Радев обективно предават настроенията на българското общество и са обусловени от логиката на вътрешнобългарските политически процеси.

Политическата кариера на Радев започва с подкрепата на Социалистическата партия. Именно по нейно предложение той е избран за първи път през 2016 г. Радев кара втори президентски мандат. Амбициите на генерала-президент явно надхвърлят предимно церемониалните функции, които трябва да изпълнява. Все пак става въпрос за доста млад политик, който преди месец отпразнува 50-ия си юбилей.

Влиянието му върху българската политика рязко нарасна през лятото на 2022 г., когато поради неспособността на водещите парламентарни фракции да формират правителствена коалиция, президентът получи правото да назначава служебен кабинет. И тъй като политическата криза се проточи, временното управление в България (общо имаше два служебни кабинета) продължи цяла година, до юни 2023 г.

По онова време министър-председател става човек с военно образование, завършил Висшето военновъздушно училище Гълъб Донев. За разлика от своя покровител Донев отдавна е минал на цивилни релси и е направил успешна чиновническа кариера.

„Служебните“ правителства на Донев започнаха да показват признаци на прагматична външна политика.

България си позволи да критикува принудителния отказ на ЕС от руските енергийни ресурси, поднови преговорите за сътрудничество с “Газпром” и дори направи изявления за прекратяване на доставките на оръжия за Украйна. На този фон се чуха призиви от страна на парламентарните партии от втория ешелон в България да се премине към президентска република.

В крайна сметка обаче двете основни прозападни партии („Продължаваме на промяната“ (ПП) и ГЕРБ) успяха да преодолеят различията си и съставиха „ротационно“ правителство – с други думи, те се съгласиха да управляват, редувайки се. Инициативата в управлението на страната отново премина към парламента.

Вярно, недоброжелатели обвиниха Радев, че се опитва да торпилира парламентарното управление.

Факт е, че когато вече беше постигнато споразумение за последователното председателство на прозападните партии в правителството, прокуратурата изведнъж поиска лидерите им да бъдат лишени от депутатски имунитет. Служителите на реда аргументираха това със случаи на корупция.

Редица наблюдатели смятат, че президентът стои зад този ход на прокуратурата, възнамерявайки по този начин да развали крехкото коалиционно споразумение.

Въпреки това съвместният вот на ПП и ГЕРБ в парламента се състоя, продължилата се политическа криза в България премина, а в същото време Радев се върна към изпълнението на предимно представителни функции на държавен глава.

Не толкова скоро (през 2026 г.), но президентските му пълномощия неминуемо ще приключат, което означава, че Радев може отново да се активизира в политиката. Вероятно той ще се бори за статута на лидер на партньорската си Българска социалистическа партия (БСП).

Между другото, подобна политическа кариера става доста типична за политиците в Югоизточна Европа.

Очаква се сегашният президент на Румъния Йоханис Клаус след изтичане на пълномощията му да оглави Национал-либералната партия и да се опита да стане министър-председател на страната.

Съответно острото изказване към Зеленски е важна стъпка в изграждането на образа на Радев на прагматичен политик, държавник, готов да се изправи срещу европейската бюрокрация.

Междувременно позициите на социалистите - наследниците на някогашните комунисти, управлявали България, днес са много слаби. На последните парламентарни избори БСП спечели под девет процента от гласовете. Най-вероятно избирателите не са оценили желанието на партията да седи „на два стола“: да комбинира „меката русофилия“ с одобрението на военна помощ за Украйна през 2022 г.

Подобно на президента на страната, Социалистическата партия усеща нарастването на евроскептичните настроения сред българите, а освен това и абсолютната непопулярност на предложенията, с които Зеленски дойде в София.

„Българският национален интерес налага да имаме собствена атомна централа, по-евтин ток за икономиката и бита. Този проект беше завършен днес” беше изявлението на лидера на БСП Корнелия Нинова по повод постигнатото от сегашното правителство на България споразумение с Украйна за продажбата на Киев на реакторите на недостроената АЕЦ „Белене” (за нуждите на Хмелницката АЕЦ). Тази сделка, между другото, се подкрепя активно от Европейския съюз.

По-евроскептичната (дясно консервативна) партия „Възраждане“ повтаря социалистите.

Тя смята, че с разрушаването на енергийния суверенитет на България се нанася удар върху нейната икономика. Все пак действащата АЕЦ "Козлодуй" е едно от най-печелившите предприятия в страната. Защо да не се построи нова атомна електроцентрала?

Междувременно в България се създаде консенсус, че тъй като новата атомна централа не може да бъде завършена, нейното оборудване трябва да се използва за модернизация на действащата в Козлодуй.

Посещението на Зеленски в Народното събрание на България рискува да доведе до дискусия, която явно няма да е от полза за сегашната прозападна правителствена коалиция.

Съществува и заплаха от разгорещен дебат относно условията за разпределяне на новата партида боеприпаси за Украйна. Едно беше, когато през 2022 г. такива доставки се плащаха в брой. В днешно време финансирането не е толкова просто, все пак на кредит. В тази връзка беше необходимо лично посещение на президента на Украйна.

И накрая, българите традиционно са много чувствителни към всяка възможност за въоръжена конфронтация с Русия.

В тази връзка шумното гласуване на Народното събрание в присъствието на Зеленски на декларация за присъединяване на Украйна към НАТО можеше да бъде помрачено от опозиционни изказвания.

При тези условия българските власти решиха да не рискуват. Декларацията Украйна-НАТО беше приета в работен ред: 157 гласа „за“, 57 „против“. Евроатлантическата перспектива на Украйна беше очаквано отхвърлена от “Възраждане” и БСП.

Комуникацията на Зеленски с депутати от "приятелски" на Украйна фракции беше прехвърлена от парламента в Националния исторически музей. Най-вероятно активизиралите се български русофили да не нарушават идилията.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?