/Поглед.инфо/ Класическата постановка „вътрешната политика определя външната политика“ вече се трансформира в правилото „външната политика предопределя вътрешната политика“ особено за по-малките държави. Ето защо една неадекватна и безперспективна външна политика може да обрече развитието на която и да е страна, да я превърне в проблемна за самата себе си.
Последното място по социално-икономическите показатели на България в ЕС и особено световното отстъпление през последните 33 години по индекса на развитие от 27 място до към края на стотицата говори на висок глас за дефекти и пробойни в дипломацията и международната политика на страната ни. Добавете и около 2 милиона трудова емиграция, и Камбаните на „Александър Невски“ вече бият денонощно за съдбата и оцеляването на българския народ.
Да не споменавам за последните „геройства“ на десницата да ни превърнат в съвоюваща страна в един чужд за нас въоръжен конфликт. Реминисценцията с печалните 1 и 2 март 1941г. (присъединяването на България към Тристранния пакт - подписване и светкавична ратификация) е повече от заплашителна. Наистина имаме „достойни“ наследници на Богдан Филов и онова Народно събрание.
Включването ни в интервенцията на байдъновата Антанта е позор и престъпление с много тежки последици. Първосигналното възприемане на пародийната реакция на Столтенберг и неговия фалшив хор по повод на полския инцидент, предизвикан от украинска провокация и ракета, е игра с огъня. Да имаш за кумир Зеленски е диагноза, която води до политическа шизофрения. Затова се лишаваш от златния шанс за каквато и да е посредническа роля между Русия и Украйна.
Съвременната българска външна политика най-прецизно се характеризира чрез всички основни болести на окото, нападнали политическото зрение - късогледство, астигматизъм, перде и много близко до глаукома, до слепота в световната ориентация. Това ни превръща от субект в незначителен обект на международната сцена.
С глава обърната назад и със слугински манталитет не можеш да вървиш напред. Ако не виждаш все по-ясните контури на света до 2050г. ще се спъваш постоянно в най-близките си спомени и илюзии. Пъстрата и изпълнена с живот геополитическа и геоикономическа мозайка на многополярния свят все повече измества застиналия и умиращ натюрморт на еднополярния хегемонистичен свят.
Повече от 30 години управляващите не могат да разберат, че светът не се изчерпва с Вашингтон и Брюксел, с НАТО и ЕС. На небосклона се появяват още много ярки звезди. Легендарният Запад редуцира капацитета си да определя посоката на световната политика и икономика за сметка на нарастващото глобално влияние на Азиатско-тихоокеанския и Евразийския региони. Тече дедоларизация и все повече ще се утвърждава финансов полицентризъм. Няма вече прилични места в щатския патрондаш.
Същевременно, антинационалното американско лоби у нас в лицето на Атлантическия клуб (Мони и варшавския крем), „Америка за България“ т.е. Америка за Америка, соросоидите от всякакви породи блокират истински необходимата за България външна политика. Те създават врагове, а не приятели, рискове, а не възможности. Работят умопомрачително срещу императива за ефективна външна политика - да се действа без образ на врага.
Нужни са ни политици и държавници, отхвърлящи сателитния синдром и изповядващи многовекторна външна политика - с Изтока и Запада, със Севера и Юга. Изповядващи мащабна и цялостна външна политика, ако искаме да сме значим фактор в нашия жизнен ареал.
Сериозният анализ, основан на икономически, военни и духовни компоненти, безусловно определя за близките десетилетия следната влиятелна Петорка на света - Китай, Русия, САЩ, Индия, Индонезия (с ядро от първите три, с които по никакъв начин не трябва да се конфронтираш). Настъпва глобална система, която в не малка степен ще функционира и под егидата на мега-проекта „Един полюс - Един път“.
Блоковото мислене и съществуване е минало. България ще завоюва авторитетно и свое място в голямата политика, когато постигне равновесни и работещи отношения с Дракона, Мечката, Статуята на свободата и Еталона (ЕС). И когато добросъседските отношения са нерушим закон от конституционен порядък. Дипломацията, а не оръжията, води към храма.
Необходими са виртуозни и смели наши външнополитически ходове и инициативи, които да променят представата за осакатената ни и послушна външна политика. Крайно време е да се осъзнае, че пропагандистките евроатлантически ценности, т.е. привилегиите на колективния Запад, не са мобилизиращ и вдъхновяващ фактор, защото са много под универсалните човешки ценности като мира, природата, човека, труда, щастието.
Геополитическият кръстопът, на който се намира нашата държава, непрекъснато ни поставя пред налаган от Великите сили избор - на Изток или на Запад. Лъкатушенето за нас е медицински факт. Трябва най-после елементарното „или“ да се замени със стратегическото „и“. Иначе няма да избягаме от международния си образ на „постоянно изневеряващ“, на „лека държава“, на „държавата - YES“. Самоубийствената дилема „Запад или Изток“ противоречи на многообразието и единството на света. Тя предпоставя конфликти, а не партньорства.
Многовековната България е длъжна да има своя суверенна автентична външна политика - многопосочна, диверсифицирана, цялостна, разпологаща с професионална дипломация. Външната политика „втора употреба“, припяващата външна политика, наситена с калинки и търтеи е път за никъде. Достойна е само онази външна политика, която е посветена на диалога, а не на сблъсъка между цивилизациите.