/Поглед.инфо/ През последните месеци апологети на Корнелия Нинова публично налагат мнението, че всеки социалист, който я критикува, или посмее да се кандидатира наред с нея за председател на БСП, е подкупен, агент, враг с партиен билет, който обслужва ГЕРБ и Бойко Борисов.

Като водачи на тази антипартийна прогерберска дейност се посочват двамата бивши председатели на партията - Сергей Станишев и Михаил Миков, председателят на БСП-Пловдив област Георги Гергов, зам.-председателят на БСП по организационните въпроси Кирил Добрев, предишни членове на ИБ и бивши депутати като Атанас Мерджанов и Георги Божинов, членове на НС на БСП и др. Към групата на „заговорниците” се причисляват още и депутати-социалисти като Красимир Янков, Дора Янкова, Валери Жаблянов, Добромир Стойнев, Антон Кутев и др., кадри като кмета на Перник Станислав Владимиров, изгубили вече благоразположението на Нинова.

От време навреме превантивно се подлагат на обстрел партийни ръководители като Калоян Паргов, които, според подозрителното въображение, биха могли да застрашат лидерския пост в партията (в търсене на „доказателства” кръгът около Нинова стигна дотам да публикува в печата снимка, на която пред паметника на светите братя Кирил и Методий на 24 май Паргов разговаря коректно и възпитано с кмета на София Йорданка Фандъкова, зам.-председател на партия ГЕРБ).

Сега към фактите!

А фактите говорят, че няма авторитетен социалист, който да се е застъпвал за безпринципно коалиране с ГЕРБ! Вероятно има другари, които познават Борисов и може би поддържат връзки с него. Но това едва ли е грях или престъпление. Ще повторя: никой, дори и набеденият Георги Гергов, не е предавал партийните ни интереси в угода на ГЕРБ.

Същевременно, критиката към политиката на председателя Нинова се отнася до безплодната и неградивна опозиционност на парламентарната ни група, разрушаваща перспективите за диалог или поне за частично договаряне с парламентарно представените сили, включително с ГЕРБ - най-голямата партийна формация в Народното събрание. От тази едностранчива политика досега губи само БСП, но не и ГЕРБ! Слава Богу, през последните седмици опозиционното поведение на левите депутати еволюира като че ли в позитивна насока.

ГЕРБ действително, както настоява и Нинова, е нашият главен опонент в борбата за придобиване на реална власт в страната. Но това не би трябвало да служи като оправдание за председателя на БСП да не си мери приказките, да не сдържа нервите си (нали се знае, че отмъщението е като ястие, което се поднася студено?!), да използва единствено езика на конфронтацията.

С опозиционност на инат, с политика на изолационизъм, с надменното поведение на безпогрешен политик, с отказ да признае вините на БСП по време на прехода, Нинова успя да ни скара с всички партии в парламента – първо скъса отношенията с Обединените патриоти, после с „Воля” и ГЕРБ, надявайки се да подготви фронт срещу парламентарното мнозинство заедно с ДПС, които обаче предпочетоха съжителство без брак с Бойко Борисов.

Корнелия Нинова е критикувана, също така, защото превърна в основна цел на БСП не участието на партията във властта, а „детронирането” на Бойко Борисов само по себе си. За нея единствено е важно да го повали с нокаут, дори с цената социалистите да не спечелим следващите парламентарни избори и да останем след 2021 г. отново в опозиция, да обезсилим допълнително влиянието си в обществото (в условията на постбуржоазното развитие на България оставането на социалистическата партия четиринадесет години в опозиция ще е с катастрофални за нея последици).

Бойко Борисов вече десет години е премиер. Определението на акад. Ангел Балевски за уморения метал може да бъде отнесено и към политическото дълголетие на Борисов. А и както проличава, атаките на олигарха Васил Божков представляват далеч по-сериозна опасност за премиера от амбициозната реторика на нашата председателка.

Лично аз смятам, че с оглед на плачевното политическо, икономическо и геополитическо положение у нас, съществуват стратегически проблеми, които налагат незабавно взаимодействие на основополагащите политически сили. Достатъчно е да обърнем поглед към демографската катастрофа, за да се убедим в истинността на това твърдение. Или към прогнозите за стопяване на водещата роля на българския етнос. Или към балканската ни политика, в това число отношенията с Македония. Или към необходимостта час по-скоро да избързаме с темпа на икономическото ни развитие в рамките на ЕС, което предполага обединени усилия на българския народ, на неговите политически и граждански организации. Или към тоталните ни геополитически зависимости, застрашили независимостта на отечеството, и т.н., и т.н.

Наред с това ще се наложи - след парламентарните избори през пролетта на 2021 г. - БСП да организира срещи с всяка една от парламентарно представените сили, като на тях обоснове основните пунктове на своята програма за управление на страната, предлагайки различни форми за коалиционно сътрудничество (а коалиционното сътрудничество наподобява неудобен чифт обувки, които човек надява поради липса на по-удобни).

Но Нинова реагира непремерено и в случаите на шансовете за коалиционно сътрудничество или партньорство в парламента. Извън предпочетения от нея наниз от филипики по принцип (?), от нейните изказвания проличава, че на следващите парламентарни избори победата на БСП е в кърпа вързана. Тези твърдения са съпроводени с пропаганден дим, за да не се предизвика разочарование в членовете и симпатизантите на партията. На същата задача служи и използваната ултралява фразеология. Псевдоромантизъм вместо реализъм в действие!

Всички сме наясно. Както и председателят на партията ни: БСП излиза от ситуацията с пандемията с тежко поражение –11% доверие. При най-оптимистична прогноза до изборите за Народно събрание (остават десет месеца) максималните проценти, които БСП би могла да отвоюва, ще са някъде около 20 % (даже при изостряне на икономическото и социалното положение в страната). А с тези 20% БСП не може да диктува бъдещото управление.

Следователно, ръководството на нашата партия ще трябва да се прости с мечтата да управлява самостоятелно, а да се захване, още отсега, със сложната проблематика на коалиционната политика. Дискусията за коалиционната култура на БСП в съвременната обстановка би могла да получи публичност, още повече, че без такава коалиционна политика БСП рискува да остане отново в опозиция!

Наивно е да се приеме, че през тези десет месеца ще станат чудеса. Не. Няма да настъпят (със или без Нинова)! И все пак левите депутати биха могли да намерят спасителните коалиционни формули и формати, в резултат на преговори с партиите в Народното събрание, да покажат, че независимо от партийните различия, в името на България, те са готови на взаимни отстъпки и взаимно уважение, на обсъждане на програми максимум и минимум, и т.н.

Отсега може да се каже, че най-общо съставът на следващия парламент ще бъде по-разнообразен. Партиите на сегашното управляващо мнозинство и на опозицията най-вероятно ще участват и в новото Народно събрание. С шансове да попаднат в новия парламент са бъдещите формации на Слави Трифонов и Мая Манолова (те ще отнемат гласове на десницата и левицата, тоест потърпевши от участието им ще са най-вече ГЕРБ и БСП). Не бива да се подценява потенциалът на „Демократична България”, а също и евентуалната партия на Цветан Цветанов.

За БСП от огромно значение ще е да прецени обективно характера и смисъла на следизборната коалиция, в която ще влезе.

От друга страна, не само БСП, но и левицата като цяло, няма да има мнозинство в новия парламент. По тази причина на БСП ще се наложи да се договаря с партии вдясно от центъра, както и с либерално ориентирани партии. Не бива априорно да се изключва участието на социалистическата партия в „голяма” или „малка” коалиция. На особена преценка би трябвало да се подложи възможното коалиране с партията на обеднелите българските мюсюлмани и на едрия българския капитал – ДПС, тъй като ДПС преди четири години предаде подмолно коалицията с БСП.

Що се отнася до предизборното коалиране, ръководството на БСП е призвано да прецени трезво доколко отделните малки (свръхмалки) леви формации ще увеличат броя на избирателите й. Тук, демагогските жестове могат само да невредят. Целесъобразно ще е да се намали (или премахне) временно делът на гражданската квота. И още нещо. Преди да се заеме със съставянето на предизборна коалиция, крайно нужно ще е ръководството на БСП да преодолее вътрешнопартийния разкол, който е причинен от него (!).

Ако въпреки всичко толкова се настоява да бъде изяснено, кой партиен кадър е поставено лице, агент, проводник на интересите на ГЕРБ, би могло да се прибегне и до друг начин на обобщаване. Помислете си! Нямат ли полза ГЕРБ и Бойко Борисов от днешното ръководство на БСП, което докара работите дотам, че десет месеца преди парламентарните избори най-голямата лява партия у нас да се ползва само с 11 % доверие, а нейният председател с 9%? ГЕРБ да има срещу себе си партия, която само за последните няколко години са я напуснали тридесет - четиридесет хиляди души.Партия, разтърсена от лидеромания, от самоубийствени вътрешни сблъсъци, от непочтени злепоставяния на нейни лидери и ръководители? Партия, която през последните четири години загуби три поредни избори – за Народно събрание, за Европейски парламент и за местна власт.

Само слепецът не е ясно, че ГЕРБ има полза от подобно ръководство на БСП. И то каква?!

Обяснимо е, че понастоящем Нинова се интересува преди всичко от подсигуряване на избора за председател на БСП. Така тя ще се представи пред делегатите на близкия по време конгрес като победител, избран непосредствено от партийната членска маса. Победител, който ще предопредели избора на членовете на Националния съвет според личната преданост всеки един към лидера и към политиката, която провежда. Ще наложи също и бъдещите кандидат-депутати. Ето защо, не трябва да ни учудва подкрепата, която Нинова вече получава както от млади службогонци, така и от заслужили функционери, надяващи се чрез шумно афиширана поддържка да защитят личните си интереси.

Единственото препятствие, което Корнелия Нинова и нейният екип няма да могат да преодолеят, са изборите за Народно събрание. Затова би било добре, ако медиаторите на Нинова формулират навреме онези доводи, който ще представят поредната изборна загуба на БСП за победа.

Ще подчертая още веднъж. Оставането на БСП в опозиция и след 2021г. е опасно за съществуването на партията. Празни приказки са заклинанията, че това било желание на парийните членове. Да се огледаме. Партията я напускат млади и подготвени хора. Тези, на които принадлежи настоящето и бъдещето.

И така, през следващите месеци ни очакват тежки изпитания. Невижданият през последните тридесет години нисък рейтинг на БСП е повод да обобщим. Корнелия Нинова носи огромната отговорност да осигури единството в партията. В драматични ситуации добрият ръководител, истинският лидер, обединява. БСП не е фирма, нито ООД, където шефът може да се разпорежда както си иска. Тя е жив организъм, в който хората се свързват чрез идеи, чрез гледни точки, чрез воля за промяна. Независимо, дали го славословят или критикуват истинският лидер гради, а не изгаря мостовете. Струва ми се, че бихме имали възможността да променим ситуацията до изборите, ако се осъзнае, че търсенето на врага с партиен билет, призивите за напускане или за изключване на партийни членове, замерването с компромати са унищожителни за БСП и могат да се превърнат в бумеранг. Настоящето изисква участието на всеки един член на БСП, изисква да се потърси пътят на приобщаването, на използване на целия експертен потенциал за преодоляване на днешните и бъдещи предизвикателства. А това зависи главно от председателя. Следователно, БСП има вътрешните сили да промени негативните тенденции, но не хулейки и заклеймявайки се, а преосмисляйки онези ценности и опит, които свързват социалистите в едно цяло.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели