/Поглед.инфо/ Снощи до късно в хола гърмеше политически телевизорът – аз пиша в другата стая и този постоянен, неясен звук някак си стимулира мисленето ми. По едно време се улових, че се заслушвам в думите на депутатите, които озвучаваха нощния блок. Спореха пак за демокрацията- ние сме истински демократи, вие сте лъжливи демократи, ти не си демократ, аз съм демократ, вие продадохте демокрацията, ние спечелихме демокрацията и по-нататък в различни варианти все в тоя дух. Без да искам си зададох въпроса: „Защо някои хора се опитват да си присвоят това понятие ? Защо? Все едно да кажеш въздухът е мой, или водата е моя! То, вярно е, че водата вече е на някой ,след като плащаме и когато има, и когато няма вода. Но демокрацията…“

През нощта имах странен сън. Сънят беше ужасно реален- усещах дори миризмите и глъчката наоколо. Към колата се приближи мъж с дълга, изпокъсана дреха, странен на вид. Точно такива ги рисуват по графиките с които описват древните митове.

  • Трябва да платиш- кратко и някак си ненужно твърдо каза той.

  • Платил съм за паркиране- отвърнах аз.

  • Не за паркиране- за колелото.

Явно беше луд или болен. Запалих колата. Той рязко застана отпред и повтори.

  • За колелото. Ти колко колела имаше?

  • Четири- отвърнах аз.

  • Лъжеш- поклати глава мъжът- ами резервното!

  • Защо да ти плащам?- реших аз да се държа като лудия.

  • Авторско право- аз съм откривателят на колелото.

Подадох се от прозореца, за да го разгледам. Да, имаше вид на жител на древната Месопотамия, където според легендите е открито колелото. „Железна логика- казах си аз- явно е дошъл да си събира вересиите!“ Събудих се и отчаяно се огледах. Слава богу месопотамецът или иранецът , какъвто и да е, го нямаше. Що за глупост- помислих си аз, но в същото време трябваше да призная, че в този въпрос имаше известна логика. Опитах се да заспя, но този път пред очите ми се появи космат неандерталец, който като размахваше боздуган крещеше: „Аз събирам авторски права за огъня!“ След това се появи мрачен ацтек (нали ги знаете, те винаги гледат строго и сякаш искат веднага да ви използват за жертвоприношение) и бавно каза, като отброяваше всяка дума: „Плащай за царевицата!“ „Авторско право за царевицата!“- чух се аз да отронвам едва-едва. След това се засмях на себе си защото си представих какви пари ще трябва да дадат киносалоните за пуканките. „Все пак в тази лудост има някаква справедливост!“, промърморих тихо, защото не обичах да слушам как хрупат пуканки докато гледам кино. Но ацтекът се обърна, като развя шлейфа си от орлови пера и добави още по-надменно: „И за тиквата, и за боба!“

Този път се събудих окончателно. Явно сънищата щяха да ме мъчат до сутринта. Сигурно е от прекалено гледане на телевизия! Реших да изляза рано и да се поразходя, да ми минат безумните мисли. Но някакъв зов за справедливост ми подсказваше: „Имат право хората- нали и ние се борим безуспешно за тези пусти авторски права!“ Докато се обличах пуснах телевизора и попаднах на ранните новини. Чух една млада и сравнително симпатична депутатка отчаяно да вика от трибуната на парламента. Явно вървеше някаква дискусия от предишния ден - не вярвах да са осъмнали в спорове, въпреки огромното им желание за работа:

  • Но този път не си правете илюзия- ние няма да ви я дадем демокрацията! Тези, които са намислили да я откраднат от нас скъпо ще си платят!

То пък една демокрация!- казах си аз и загасих телевизора. След това помислих, помислих и реших все пак да не излизам. Не знаех как е завършил този дебат и дали не са утвърдили нов закон. И дали ако изляза на улицата няма да ми искат, според този нов закон, авторски права за демокрацията- в крайна сметка ползваме я, каквато и да е тя. При това парите няма да отидат при Платон или Аристотел, а сигурно при някоя партия, която е успяла ловко да си присвои понятието.

Реших, че най-добре е да си стоя в къщи- няма да плащам за демокрацията, няма да плащам за колелото и за огъня, а за царевицата- ще минем и без нея. Да му мислят някои съседи отвъд Дунава, че те без качамак трудно издържат!

Колкото до тиквите - да плащат американците, ние можем и без Хелоуин!