/Поглед.инфо/ „Бих искал да говорим много повече за развитие, а не за стабилност. Без развитие страната изостава. Думите „стабилност" и „застой" са доста близки. През `80-те години на ХХ век също говорехме за стабилност, нямаше протести, но всъщност имаше застой, а това не беше добро за България", каза бившият министър-председател Пламен Орешарски в интервю за БНТ.

Кабинетът „Борисов 2" ни обрича на четири години застой. Демокрацията е устроена така, че е хубаво правителствата да изкарват цели мандати, за да могат да реализират своите програми. От тази гледна точка смятам, че не е толкова добре да има чести предсрочни избори, но те се налагат, ако по някаква причина правителството не може да реализира своята програма. Не е най-важното дали сегашното правителство ще издържи четири години, а какви цели бяха обявени от кабинета Борисов, когато дойде на власт, и дали те се изпълняват. Тези цели не се изпълняват. Това правителство означава четири години да стоим на едно място.

Законодателните и други мерки, които предприехме, за да увеличим приходите в държавната хазна по времето на моя мандат сега дават резултати и премиерът Борисов отчита многомилиардни постъпления. Задавам риторичен въпрос: Ако сегашното правителство на Бойко Борисов събира приходи толкова добре, защо не го направи и през първия си мандат. Явно нещо им е пречело. Слабата събираемост беше един от основните проблеми през целия първи мандат на Борисов. Моята цел беше да стабилизираме приходите.

Постигнахме го със законодателни мерки. Сега сме свидетели, че тези мерки дават резултат. Една част от новите дългове винаги служи за плащането на стари, т. нар. превъртане на дълга. Лошото е, че една част от тези кредити са за покриване на дефицити. В рамките на моя мандат взехме заем,за да погасим „фермерския дълг на Дянков" и да финансираме дефицита за следващата година. Когато се влезе в такава спирала, тя не може да се прекрати веднага. Но сега виждам ескалация на вземането на заеми, а не плавно намаляване.

Вече шест години сме на дефицит и ако в началните години - 2009-2010, имаше обяснение с кризата, днес нямаме оправдание за политиката на дефицити. Трябва да се стремим към балансиране на бюджета. Гледайте не вземането на кредитите, а нарастването на дълга. Затова казвам, че сме в началото на дългова спирала. Подобна политика може да доведе до ситуация като при нашите южни съседи, които са принудени да орязват социалните програми и други харчения, и да водят политика на рестрикции. Истинският проблем с увеличаването на дълга ще бъде почувстван от някои от следващите кабинети. Затова казвам, че сме в началото на дългова спирала.