/Поглед.инфо/ „България от край до край“ – една чудесна журналистическа поредица на Йордан Димитров по БНТ. Предаване за красотите на родината и за нейните добри хора. За тези, които пазят бащините огнища и за тези, които търсят да стъкмят нов огън някъде далеч, където нерадостната участ в родината ги е захвърлила. Всички те живеят с любов към родината: едните – с тиха скръб към отминалите години на градеж и отлетелите някъде далеч деца и внуци, другите, тези далеч от родината - с тъга изповядват спомните за щастливото детство от миналото и плаха надежда, че родените им деца в чужбина някога ще се върнат в старата родина. Това е дълбоката болка на българина, нерадостното битие на живота днес и непрогледния мрак на бъдещето.
Разказът на Йордан Димитров носи нещо дълбоко трагично в себе си. Зад красотите на природата и величавите останки от историята и духа на България се крие недоизказана мъка. Смениш телевизионната програма и пред теб се нижат порутени села и градчета, заводски корпуси с потрошени прозорци гледат с празните очи на слепец, из рухнали стопански дворове на някогашните ТКЗС ходят бездомни кучета, цигански гета с безброй босоноги дечица и майки и татковци безцелно шетащи насам -натам или скръстили ръце гледат с беззъба усмивка в камерата, празни училища с буренясали дворове, отдавна не чули детски смях и игри, полуразрушени пътища, водещи за никъде. Виждаш блестящи сгради, построени за богоизбрани с лични асансьори, в които не можеш да живееш ако не си поне депутат. По вечно строящите се магистрали, за кой ли път открити от ножицата на премиера, коли пропускат с 200 километра в час и и презрително се усмихват на хилядите димящи и трещящи автомобили, дошли от моргите на Европа . С вцепенение всички ние гледаме тази различна родина без гняв и не искаме да си спомним, че някой все пак започна нейния грабеж и разруха, че някой и сега ни граби. Не искаме да посочим с пръст този, който разпореди земята да се раздроби на 5,5 милиона парцела в „реални граници“ за да се затрие кооперативното стопанство. Днес земята отново е уедрена, но е в ръцете на стотина „арендатори“. Ощастливените наследници на земята „ в реални граници“получават обещаните доходи от арендата, колкото да си платят пътните разноски до централата на арендатора. А той с пот на челото брои милионите в своя банков влог. Спомня ли си някой кой организира всеобщия грабеж на богатствата на държавата чрез престъпната приватизация, кой подари електроцентралите от въгледобивния маришки басейн на американски корпорации, с обещание, произведената електроенергия да се изкупува от държавата на двойни цени. Днес той пише спомени с безброй доказателства за своята държавническа мъдрост. Питаме ли се как редови асистент по философия днес е владелец на огромната варненска електроцентрала. Кой и с каква изгода за България унищожи нашето корабостроене и помогна на съседна Румъния да стане най-големия корабостроител в Черно море. Кой е отговорен за самоубийствения погром на въоръжените сили на България като заповяда унищожаването на ракетното въоръжение, авиацията, подводните лодки, довело до загуба на боеспособност. Полупияните военни министри, които ръководиха това престъпление днес са дейци на науката или всепризнати капацитети по проблемите на отбраната и международна сигурност. И пак те ни внушават, че армията ни ще стане непобедима, когато закупим прекрасните Ф-16, защото, между другото, те могат да използват и атомно оръжие. Казват ли ни тези национални безхаберници , че когато искат ядрено оръжие заедно с това отреждат на страната ролята на цел на ядрени удари. За тези светила на глобалната сигурност това е дребна подробност. По важното е сега да съберем пари от българския народ и авансово да си платим безумието. Приемаме спокойно факта, че всеки ден бюджета на държавата изплаща 23 милиона български пари за обществени поръчки, които потъват в бездънните джобове на сръчни предприемачи и спекуланти. Дребна работа: три лева на човек всеки ден при доход на пенсионера от 7-10 лева
Сега, когато страната загуби своето место като индустриална сила в Европа и света, министър председателя на страната получи ново прозрение: обеща да направи България индустриална страна, каквато тя е била до 1944 година!? Не може да се отрече, че мозъчният тръст на правителството трасира пътя на икономическото развитие на страната именно в тази посока. . Народът български дали от незнание или от душевна умора с равнодушие приема всичко това.
Това е България , погледната от другата страна на филмовата лента. Тази България, която загуби една трета от населението си, най-добрата и най-нужната една трета. Мъжете и жените, които трябваше да надградят сътвореното от предците, да изградят щастие за себе си и за децата си на родна земя. Сега те гледат с тъжни очи към загубената родина.
Търпението е добро качество до тогава, докато не се превърне в бездушие и всеопрощаване. Социалната справедливост не е рожба на безкрайното търпение. Все някога това търпение трябва са се изчерпи. И колкото по-рано толкова по-добре.