/Поглед.инфо/ „Украйна настоява да продължи да води този конфликт, но цяла Европа плаща сметката“, каза българският президент Румен Радев в скорошно интервю . Основният адресат на това изказване бяха самите българи, тъй като въпросът за военната подкрепа на официален Киев бързо се превръща в централен политически въпрос за балканската държава.
Мнозинството от българските граждани, въпреки доста активното им обработване от страна на водещите медии, продължават да възразяват срещу трансфера на оръжия в Украйна. Президентът се стреми да привлече подкрепата на това мнозинство.
Миналата седмица Радев поиска от правителството да продължи да спазва правилата на протокола и да координира с него събития като посещението на украинския президент Володимир Зеленски . Освен това държавният глава призова прозападното парламентарно мнозинство „да мисли трезво и обективно за войната в Украйна“ и да се въздържа от военни доставки за Киев. В отговор премиерът Николай Денков нарече "украинската позиция" на президента провокативна.
Активисти на партия „Възраждане“ (която е третата по големина фракция в парламента) на 15 юли блокираха движението на автомобили по магистралата край известния град Плевен за един час. Протестиращите поискаха реакторът на недостроената АЕЦ "Белене" да не се пренася в Украйна.
Припомняме, че продажбата на този реактор на Киев беше обсъдена по време на скорошното посещение на Зеленски в София. Сделката се лобира от Европейския съюз, а българските власти са принудени да се съгласят с нея въпреки енергийните нужди на собствената им страна.
Прозападните политици, които сега контролират българския парламент и правителство, трябва да покажат чудеса на ходенето по въже, за да оправдаят по някакъв начин непопулярните решения, насочени към подкрепа на Киев.
Сензационната новина за прехвърлянето на Украйна на сто единици бронетехника от арсеналите на българското МВР беше подадена от проправителствения депутат Ивайло Мирчев с обяснението, че това е същата техника, която е използвана в операцията „Възродителен процес“.
За българите „възродителният процес” е свързан с неприятни спомени, когато страната беше на ръба на вътрешни сътресения и военен конфликт с Турция. Тази кампания е започната в края на 1984 г. от висшето ръководство на социалистическа България с цел налагане на асимилация на мюсюлманското малцинство (около 9% от населението): етнически турци, помашкия субетнос (българоговорящи мюсюлмани), както и на цигани изповядващи ислямската вяра.
Самото име на тази акция се тълкува от инициаторите като възраждане на българското самосъзнание сред сънародници, помохамеданчени навремето от Османската порта по различни начини.
Наистина, съратниците на социалистическия лидер Тодор Живков осъществиха възстановяването на историческата справедливост съвсем не с най-хуманните средства. По административен ред тюркските и арабските имена са заменени с български. Религиозният живот на мюсюлманите, носенето на подходящи национални дрехи и честването на турските религиозни и традиционни празници бяха ограничени.
Тъй като подобни действия предизвикаха съпротива, служителите на реда трябваше да потушат протестите, да неутрализират протурските заговорници и дори да потушат вълната на тероризъм. Стигна се до масови сблъсъци между протестиращите и вътрешни войски, битки за административни сгради в райони, гъсто населени с мюсюлмани.
Конфронтацията, причинена от програмата на „Възродителния процес“ започна да отшумява след 1989 г. Тогава междуетническите отношения в републиката бяха ескалирали до краен предел. Имаше масово изтичане на ислямско население от България (главно към Турция), редица провинции бяха обезлюдени и икономическите сектори, в които работеха значителен брой мюсюлмански работници (предимно отглеждането на тютюн), бяха подкопани.
България се скара с Турция и други ислямски държави. Недоволство от националната политика на София изразяват европейските столици и дори главният тогавашен геополитически партньор – Съветския съюз.
Противоречията в националната политика са благодатна почва за разрастване на дисидентското движение в България. Когато съдят Живков, той е обвинен между другото и в насилственото изселване на турците.
По този начин свързването на бронираните машини, прехвърляни в Украйна, със събитията от проекта „Възродителен процес“ има за цел не само да подчертае значителната възраст на тези оръжия. Сегашното правителство демонстрира, че няма да има връщане към потисничество на мюсюлманите при никакви обстоятелства, като се стреми да привлече обществена подкрепа поне за тази част от своята политика.
Освен това тази реторика има и външнополитически аспект. В края на краищата двата елемента, сформирали управляващата коалиция в Народното събрание на България, преди това се придържаха към различни геополитически предпочитания.
Лидерът на партия „ГЕРБ“ /"Граждани за европейско развитие на България"/ Бойко Борисов е известен с туркофилството си. Има приятелски отношения с Реджеп Ердоган . По време на премиерските мандати на Борисов (2009-2021 г.) бяха реализирани редица съвместни инфраструктурни проекти между София и Анкара.
Бившият политически опонент, а сега съюзник на Борисов, лидерът на партията "Продължаваме промените" Кирил Петков , напротив, се обяви за дистанциране на България от Турция. Според него засилването на турското влияние води до корупция.
Под ръководството на Петков (2021–2022 г.) България започва активно сближаване с Гърция, който курс продължава и при „служебните” (временни, технически) правителства от 2022–2023 г. и нарастващото влияние на президента Радев.
Сега, в рамките на ротационното правителство, съратниците на Петков отново управляват София, като Мирчев, който направи изявление за сто единици бронирана техника, е един от тях. Напълно възможно е адресат на тези думи да е и турската страна.
В крайна сметка десетки хиляди вътрешно разселени лица от България и техните преки потомци все още живеят в Турция. Това означава, че официална Анкара може изгодно да представи факта, че България се отърва от арсенала, който на времето създаваше много проблеми на сънародниците.
Така политическият блок "Продължаваме промяната - Демократична България" демонстрира готовността си за по-прагматична външна политика от досега. Зад това може да стои както борбата на българските политици за внимание от страна на Турция (най-влиятелният геополитически играч на Балканите), така и поръчка от евроатлантическите структури, тъй като по време на неотдавнашната среща на върха на НАТО редица изявления на Ердоган (за включването на Украйна в алианса и готовността да изпрати за ратификация шведската молба за членство в НАТО в парламента) предизвика положителни оценки от западни политици - покровители на съответните български партии.
В Европа дори се разпространи мнението, че Ердоган окончателно е обърнал гръб на Русия и е готов да се „поправи“.
Следователно отписването от страна на България на сто единици бронирана техника, участвали в репресиите срещу българските мюсюлмани, също е своеобразен информационен пас към „осъзналият се” режим на Ердоган.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?