/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин наскоро се изказа остро по адрес на България. Изпълнението на проекта „Турски поток“, важен газопровод на юг, се изправи именно пред пречките от страна на тази държава. Главата на руската държава обеща да намери алтернативен път, ако България продължи да променя поведението си.
Как България остана без Южен поток
Някога, а именно преди пет години, България изигра ключова роля за ограничаване на предишния руски проект за изграждането на газопровода „Южен поток“. Тогава българското ръководство отказа да разреши строителство, докато проектът не съответства на европейското законодателство. Ставаше дума за факта, че според законите на ЕС една и съща компания не може едновременно да транспортира и продава газ. Така, според логиката на българската страна, след изграждането на газопровода до продажби на постъпващия газ трябваше да бъдат допуснати други компании, а не от руския “Газпром”.
Под натиск на Европейската комисия България през юни и август 2014 г. спря строителството на газовата магистрала. В същото време тръби за първото разклонение от газопровода вече бяха доставени до българска Варна. На 1 декември 2014 г. трябваше да започнат работи по морския участък на газопровода, но те така и не започнаха.
Тогава България действа в полза на своите спонсори - Европейския съюз и САЩ, опитвайки се да навреди на Русия. Заради западното покровителство София за пореден път предаде руско-българската дружба и дори собствените си финансови и икономически интереси, като започна да саботира строителството на “Южен поток”.
Естествено, подобни условия не устроиха руската страна. В резултат Русия се съгласи с Турция да изгради “Турски поток”. Преди това Владимир Путин заяви, че Русия отказва да изгради Южния поток заради неконструктивната позиция на Европейската комисия. Тогава на 1 декември 2014 г. ръководителят на "Газпром" Алексей Милер обяви, че проектът "Южен поток" е затворен и няма да има завръщане към него.
Русия започна изграждането на „Турски поток“, също през декември 2014 г. подписа споразумение с турската корпорация Botas Petroleum Pipeline. Този газопровод с дължина 930 км преминава по дъното на Черно море до турското крайбрежие, а неговата сухопътна част, дълга 180 км, преминава през Турция до границата с Гърция. Първото разклонение на газопровода е проектирана да доставя газ за Турция, а второто е предназначено за доставка на газ към страните от Югоизточна и Южна Европа. Капацитетът на всяко разклонение е 15,75 милиарда кубически метра.
Газопроводът „Турски поток“ се превърна в най-важния горивен и енергиен проект на Русия на юг, аналог на „Северен поток-2“, който се изгражда в Северна Европа. Естествено, много страни от Югоизточна и Южна Европа свързват подобряването на доставките си с новия газопровод. България не прави изключение. В крайна сметка географското ѝ местоположение всъщност изолира страната от основните пътища за пренос на газ.
Руският газопровод е жизненоважен за България!
За българска страна проектът „Руски южен поток“ е един от много малкото шансове да зареди своята система за транспортиране на газ и да получи възможност да печели от транзита му към европейските страни. В противен случай България би трябвало да купува газ от други страни и съответно да остане без парични постъпления от транзит.
С времето София разбра каква грешка е допуснала и се обърна към Москва с молба да разреши на България да участва в “Турски поток”. Всъщност, в противен случай България би загубила огромни и гарантирани средства, постъпващи като плащане за транзита на газ през нейната територия.
Почти три седмици след подписването на споразумението между Русия и турската корпорация се „събуди“ българският премиер Бойко Борисов, който заяви, че София е готова да предостави всички необходими разрешителни за изграждането на газопровода „Южен поток“. Но беше твърде късно.
София дори обеща да започне съдебно производство срещу “Газпром”, ако газопроводът „Турски поток“ внезапно заобиколи българската земя. Освен това България се опасяваше, че ако газът за Турция след изграждането на „Турски поток“ тръгне около Украйна, тогава той няма да достигне до България и страната ще изпадне в много неблагоприятно положение. Но “Турския поток” е построен като “Северен поток 2”, за да се разнообразят маршрутите на доставките на газ от Русия в чужбина.
На 19 юни 2015 г. министърът на енергетиката на Руската федерация Александър Новак съобщи, че е получил обръщение от българска страна с искане за възобновяване на проекта „Южен поток“. Очевидно българското ръководство към този момент вече беше напълно осъзнало какви възможности е загубила страната поради това, че следва Европейската комисия.
На 21 май 2018 г. българският президент Румен Радев заяви, че България има нужда от руски газ, а на 30 май 2018 г. българският премиер Бойко Борисов официално се извини на Москва, че прекъсна Южния поток по време на посещение в Русия и произнесе много показателни думи: „Благодарен съм, че Русия не помни лошо. По-старият винаги прощава”.
И Русия наистина прости на българското ръководство. На 18 септември 2019 г. между “Булгартрансгаз” и консорциума “Arkad”, ръководен от Саудитската “Аркад Инженеринг”, беше подписан договор в размер на 1,1 милиарда евро. Договорът предвиждаше проектиране, доставка на всички необходими строителни материали, изграждане и въвеждане в експлоатация на газопровод от турско-българската до българско-сръбската граница.
Така се появи проектът „Балкански поток” - разклонение на „Турски поток”, което следва от границата с Турция до границата със Сърбия през територията на България. Дължината на тази магистрала е 474 километра. Освен това Русия вече направи всичко, което зависеше от нея газопроводът да започне да функционира, сега България е отговорна, но именно тя стана новата пречка за завършване на изграждането на газопровода.
По-нататък от България газопроводът ще премине през Сърбия, а след това през Унгария и Словакия, които също очакват да получат руски газ в тази посока. В същото време няма проблеми с Унгария и Словакия, а тези страни, особено Унгария, през последните години също показват доста независима позиция по много важни въпроси, особено в областта на икономическото сътрудничество с руската страна.
Това, което кара София да саботира строителството
Всъщност самата България настояваше “Турски поток” да премине през нейната територия, но когато Русия се съгласи с уговорките на българската страна, ситуацията с “Южен поток” се повтори. България започна да проточва по всякакъв възможен начин строителството, което в крайна сметка принуди Владимир Путин, който се срещна със сръбския президент Александър Вучич, да се изкаже рязко за София.
В същото време Путин отбеляза, че сърбите, за разлика от българите, полагат газопроводи за рекордно кратко време. Всеки ден в Сърбия се прокарват по шест километра газопровод. Най-трудната задача при полагането на газопровод на сръбска територия е да се прокара участъкът под река Дунав в района на град Смедерево, който се намира на 50 км югоизточно от Белград.
Необходимо е да се побърза, защото според плановете на руското министерство на енергетиката, “Турски поток” се планираше да стартира през януари 2020 г. Необходимата инфраструктура трябва да бъде готова дотогава. Що се отнася до българската страна, “Балкански поток” възнамерява да стартира до 2020 г., но за това вече е необходимо да се побърза със строителните работи, което руските власти засега не виждат.
В същото време българската страна на думи не отказва да участва в „Турски поток“. Българският премиер Бойко Борисов веднага отговори на критиките от Владимир Путин и покани последния да дойде в България, за да се убеди във високата скорост на изграждането на газопровода на българска територия: българските строители уж строят по пет километра на ден, което е само малко по-ниско от темповете на съседна Сърбия.
Малко вероятно е обаче Владимир Путин да обвинява българската страна в саботиране на строителството на газопровода без основателна причина. Ясно е, че газопроводът е от полза за българската страна, в това няма съмнение. Но Путин категорично заяви, че София може да забави строителството под външен натиск. И това е натиск от страна на САЩ и ръководството на Европейския съюз.
Разбира се, САЩ са основният противник на строителството. За тях е изключително неизгодна допълнителна руска "енергийна експанзия" в Европа и затова във Вашингтон измислят различни начини да предотвратят руските проекти за транспортиране на газ, както “Северен поток-2”, така и "Турски поток". Но ако вече не е възможно да се говори с Турция от позиция на сила, то България остава връзката, върху която винаги може да се окаже натиск.
Между другото, самите български власти направиха това ясно, като разказаха своята версия на спора за изграждането на газопровода. Чисто политически не им харесва, че България е толкова лоялен и силен член на НАТО и ЕС -така българският премиер Бойко Борисов описа критиките от страна на руския президент.
Тоест той даде да се разбере, че причините за българската бавност се крият в политическата сфера, а спазването на всички изисквания на Европейския съюз за изграждането на тръбопроводи е само извинение, което винаги може да се намери. Явно българското ръководство очаква, че „по-възрастният ще прости“ и сега.
В крайна сметка Русия е простила на България толкова пъти - както Първата световна война, така и Втората световна война, в която София участва на страната на яростните противници на руската държава. Русия продължи да си сътрудничи с България дори след присъединяването ѝ към НАТО, което превърна страната в съюзник на САЩ и проводник на американските интереси на Балканите.
Но струва ли си да се очаква „прошка“ в случай на повторен провал в пускането на газопровода? Владимир Путин даде да се разбере, че не си струва, тъй като Русия ще търси алтернативни варианти за транзит на газ, ако българската държава не успее да защити собствените си интереси и се поддаде на натиска от страна на САЩ и Европейския съюз.
Ако София повтори опита на “Южен поток” втори път, тогава тя ще си остане с пръст в уста, тъй като “Турски поток” ще си функционира тихо, без България да участва в него. Достатъчно е Турция, Гърция, Сърбия и други страни от региона да купуват руски газ.
Превод: В.Сергеев