/Поглед.инфо/ Тече шумно пъшкане – Борисов и Кристалина Георгиева се мъчат да ни убедят, че България е щастлива от развръзката „ООН – ЕК”
Четвърти ден из българските медии тече бурен секс. Някакви хора обясняват, че правят любов със Световната банка, а тя… аха да роди. Българче! Тънката подробност е, че Световната банка не знае за тези работи.
Оттеглянето на Кристалина Георгиева от Европейската комисия бе шумно промотирано със завръщането ѝ като „шеф в Световната банка”. Даже някои медии, подведени от Георгиева, написаха, че оглавява банката. Да, тя ще е ръководител в трезора, но самият той си има друг началник – американеца Джим Йон Ким. Който си няма намерение да напуска. Новата местоработата на Георгиева е Международната банка за възстановяване и развитие. Тя е подразделение на Световната. Несъмнено Георгиева се връща оттам, откъдето дойде, изкачвайки се в йерархията. Но едно е да обясняваш, че ставаш директор „на Световната банка” (как звучи, ехеййй?), друго е на сложно звучаща институция като „Международната банка за…“. Всеки специалист по реклама би ви обяснил разликата.
Георгиева иска да представи всичко това като огромен успех за родната си страна. „Сега България ще има представител и в Еврокомисията, и в Световната банка”, възвести тя. Похвали се, че е първата българка на такъв висок пост, все едно е развяла трибагреника на Еверест. За да е радостта всеобща, назад не остана и Бойко Борисов. Той обясни, че отдавна е бил в течение на тези процеси, лично помагал. „Работеше се по тази позиция. Тя е важна за България“, каза Борисов. Представяте си го, нали? Лично отива и реди кой какви службички да заеме в световния финансов елит! „Нека да не забравят, че г-жа Бокова е шеф на ЮНЕСКО от първия ми мандат”, допохвали се премиерът. С което стана ясно, че и из ООН кадрува.
Най-гротесковото в цялата работа е, че Световната банка е функция на корпоративно-политическия западен елит, доминиран от САЩ. Традиция е президентът ѝ да е посочван от Вашингтон, така стана и с настоящия Джим Йон Ким. Той е лекар, преди това оглавяваше частен американски университет, предложението за него дойде лично от Барак Обама. А сега помислете кой точно е новият началник на Кристалина Георгиева – нито Борисов, нито Юнкер, дори и Ким няма да е. Тя преминава изцяло на американска служба, родната ѝ страна няма общо с тази история. Пълна пародия и лакърдии за малоумнци са твърденията, че България печели от всичко това. Работата на Кристалина Георгиева ще е да разписва заеми, каквато е функцията на всеки банков шеф на планетата – и никаква държава България няма да има отношение . Освен ако… кредитите не са за нея.
Но сексът не спира дотук. Чува се още щастливо пъшкане. От кого? Е, как, от Германия, разбира се. В отсъствието на Георгиева немецът Гюнтер Йотингер става ковчежник на Еврокомисията. Ресорът „Бюджет и човешки ресурси”, за който тя отговаряше, отдавна е апетитен за Германия. Чудете се защо Ангела Меркел активно лобираше Георгиева да бъде издигната на пожар в ООН. Та тя нямаше абсолютно никакви шансове. Ами заради това я издигнаха – да я провалят, отстранят от Еврокомисията и Германия да поеме бюджета. През уикенда Борисов каза, че страната ни ще иска екология или регионално развитие като ресор. Стана ясно, нали – България доброволно се отказва от бюджета, мъжкарят бате Бойко е натиснат – къде с ласки, къде с друго… От долната страна е в тази славна композиция.
И накрая най-важното. Проследете целия процес – САЩ не искаха Бокова в ООН, Ангела Меркел си имаше своя игра покрай ЕНП и интересите в Европейската комисия; натискат Борисов, той издига Георгиева; Бокова е провалена; след това Георгиева се оказва добре възмездено камикадзе – приютява се на висок пост в контролираната от САЩ Световна банка. Всички са доволни – и янки, и германци, и самата Георгиева. Бойко не съвсем. Той добре знае, че българите разбраха каква мръсна поръчка извърши.
Целият секс на гърба на Световната банка сега е за пред българска публика с цел да се докаже, че страната и премиерът й имат огромна полза от тази работа. ООН + Кристалина Георгиева = ВНЛ и Световна банка. А всъщност „опраскани” сме всички ние – на наш гръб е, понеже търпим.