/Поглед.инфо/ Българските протести не са изолирано събитие — те са част от глобалната „Zoomer революция“, в която младежите организират масови бунтове през социалните мрежи, а властите губят контрол.
У нас недоволството срещу корупцията, мафията и политическите схеми се преплита с външен натиск, опити за геополитическо пренареждане и остра вътрешна битка между президента Радев и Делян Пеевски.

В края на ноември България беше обхваната от най-големите масови протести от повече от десетилетие. Според самите протестиращи, те са били предизвикани от опита на властите да прикрият широко разпространената корупция, произтичаща от предложените увеличения на данъците в бюджета за 2026 г., както и увеличенията на данъците и корупцията, свързани с олигарх и политически лидер под американски санкции.

В началото на декември, според репортери , коментиращи от мястото на събитието, в един протест в София са участвали повече хора, отколкото предходната седмица, когато броят на участниците надхвърли 20 000. По това време, към началото на декември, полицията е задържала над 70 души по време на протестите.

Благодарение на протестите, българските власти вече оттеглиха предложението за бюджет за 2026 г. (правителството обяви пълното оттегляне на законопроекта и началото на нов бюджетен процес), а президентът Румен Радев призова за оставка на правителството и предсрочни избори. Обръщението на държавния глава също дойде на фона на мащабни протести.

След като над 50 000 души, често членове на така нареченото поколение Z (родени между края на 90-те и началото на 2010-те, първото поколение с достъп до интернет), излязоха по улиците на дузина градове в България, те вече бяха причислени към събитията, обхванали няколко страни тази година, които журналистите нарекоха „Zoomer революцията“.

Всички тези протести споделят редица прилики, най-вече високото ниво на участие на младежите и широкото използване на социални медии и приложенията за съобщения. Други аспекти се различават значително, включително някои от исканията на протестиращите, най-значимият елемент от които често е антикорупционен компонент.

В България протестът срещу бюджета за 2026 г. е в основата си искане за прекратяване на корупцията и управлението на политическата мафия; в Перу искането за преглед на пенсионната реформа също произтича от протест срещу корупцията; в Мадагаскар то произтича от протест срещу недостига на вода и електричество; в Мароко - от протести срещу разточителните разходи за стадиони на фона на разпадаща се здравна система; в Източен Тимор - от протести срещу скъпите автомобили за членовете на парламента; в Индонезия - от протести срещу парламентарните привилегии; в Белуджистан, Пакистан - от протести срещу арестите и изчезванията на активисти; и т.н.

През ноември „Зумър революцията“ достигна Мексико: тълпи от протестиращи се опитаха да щурмуват президентския дворец в Мексико Сити. Събитието беше предизвикано от драматичното убийство на Карлос Мансо, кмета на провинциалния град Уруапан, който беше застрелян по време на карнавала в Деня на мъртвите западно от столицата.

Мансо беше смятан за изгряваща звезда на мексиканската опозиция, прокарвайки дневен ред за рязко засилване на борбата с престъпността и картелите. (Той дори беше наричан Мексиканският Букеле – копие на президента на Ел Салвадор, приятел на Доналд Тръмп, който затваряше всички престъпници, правейки Ел Салвадор, някога известен с престъпността си, по-безопасен и от Съединените щати.)

В няколко страни (Непал, Бангладеш) протестите бяха успешни почти веднага след началото си, като правителствата бяха свалени. Нещо подобно се случи и в Мадагаскар, където членове на елитното подразделение за специални сили CAPSAT, което помогна на президента Андри Раджоелина да завземе властта през 2009 г., дезертираха на страната на протестиращите.

В същото време, например, в Мароко събитията започнаха да се развиват малко по-различно: от края на септември в страната продължават антикорупционни протести срещу правителството, по същество подобни на случващото се днес в България. Все още никой не е загинал в тях и все още не е известно дали те ще ескалират в нещо по-голямо и ще доведат до директни действия срещу настоящия монархически режим.

Изследователите идентифицират следните общи характеристики на „Zoomer революциите“: младежко участие, социално-икономическо недоволство и липса на ясен идеологически фокус, подобен на този от 20-ти век. В същото време, сред съществените разлики от революционни събития, като т. нар. Арабска пролет, е, че макар протестите тогава да са „прескачали“ границите, те са го правили в рамките на едно езиково пространство. Сега автоматичният превод в глобалните социални медии размива границите: младежките движения ефективно се подхранват взаимно с креативни идеи и методи.

Освен това, дори в рамките на дадена държава, протестиращите често са по-организирани и мобилни от силите за сигурност. Опитите на властите да спрат интернет пораждат нови форми на комуникация: приложения за офлайн съобщения, работещи чрез Bluetooth (припомняйки си Хонконг през 2019 г. и Bridgefy ), нови решения като Bitchat, които бяха активно използвани например в Мадагаскар, перспективата за сателитен интернет, който прави блокирането още по-трудно и т.н.

Организацията на протестите също се е променила значително: днес приложенията за съобщения и социалните медии са станали толкова важни, колкото са били партийните централи и профсъюзите в миналото. Всички тези виртуални ресурси по същество се превръщат в подобрени версии на хартиени листовки, предоставящи сбита идеологическа информация в ярки и привличащи вниманието изображения и мигновено събиращи многохилядни тълпи.

Липсват им конкретни планове за промяна, което се експлоатира от различни заинтересовани външни сили. В България например това са предимно западните кукловоди на настоящите власти, които ги използват за постигане на собствените си геополитически и други цели.

Именно благодарение на тях през ноември българските власти се подготвиха да национализират активите на руската компания „Лукойл“ и назначиха специален администратор в бургаската петролна рафинерия, който да контролира изземването на компанията и продажбата ѝ на друг собственик.

По думите на министъра на правосъдието Георг Георгиев, този „специален администратор“ (на име Румен Спецов, генерален директор на Националната данъчна агенция) е упълномощен да продаде рафинерията, ако е необходимо; той също така трябва да гарантира, че „приходите от продажбата на предприятието няма да бъдат изпратени директно в Русия, а ще бъдат преведени в специална сметка, до която „Лукойл“ ще има достъп едва след отмяна на санкциите“.

В края на ноември властите в София се подготвиха не само да присвоят активите на Лукойл чрез Българската банка за развитие (за тази цел управляващата коалиция включи изменения в предложението за бюджет за 2026 г., предлагащи увеличение на държавните гаранции с 2 милиарда евро до 5,8 милиарда евро, така че тези средства да могат да бъдат използвани „ако възникне необходимост от придобиване на акции или дялови участия“ в петролната компания).

Едновременно с това България стана първата страна от ЕС, която обяви края на издаването на шенгенски многократни визи на руснаци. Министерството на външните работи на страната обяви това със следната формулировка: „Изпратени са инструкции до българските консулства в Москва и Санкт Петербург относно стриктното спазване на решението на [Европейската] комисия, което е правно обвързващо за всички държави - членки [на ЕС].“

Освен външния фактор, който превръща протестите в България в „революция на поколение Z“, вътрешните конфликти в рамките на българския елит също играят значителна роля. Според местни експерти, настоящите масови протести в България са и „ехо от битката“ между българския президент Румен Радев и противоречивия (дори от гледна точка на Тръмп) олигарх Делян Пеевски, който ръководи парламентарната партия „ДПС – Ново начало“.

Основното противоречие между тях се състои във факта, че олигархът активно въвлича България в конфронтация с Русия, включително военна, докато президентът предпочита да заеме по-балансирана позиция, опитвайки се да неутрализира правителството, което изпада в нестабилност.

Превод: ЕС