/Поглед.инфо/ Изследване на Института за нов икономически напредък показва, че Бойко Борисов насади реформаторите и АБВ на "пачи яйца" във властта, като им прехвърли секторите с най-големи проблеми, нуждаещи се от сериозни реформи, за които няма достатъчно финанси.

Първият Индекс на полезност на Института за нов икономически напредък обхваща период от 4 месеца – февруари – май 2015 г.

Индексът измерва полезността на предложени и приети от изпълнителната и законодателната власт решения, закони, стратегически и управленски документи като ги измерва чрез специално разработена рейтингова система.

Секторите, нуждаещи се от цялостна реформа и продължителни действия с отложени резултати, са оставени в сферата на влияние на Реформаторския блок и малкия коалиционен партньор АБВ. Така икономиката, образованието, здравеопазването и социалната система станаха обект на действия с по-скоро политически и партийно-кадрови характер, отколкото със стратегически, управленски и експертен заряд. В същото време те се нуждаят от много широк политически, парламентарен, експертен и обществен консенсус, който „малките” във властта нямат потенциала да постигнат.

Тлеещите от десетилетия „горещи картофи” са прехвърлени в градината на малките коалиционни партньори, които трябва да доказват тежестта и адекватността си под непрекъснат риск от провал. Тактиката е обяснима от гледна точка на контрола над политическата перспектива на „малките” във властта, но носи дългосрочни рискове. Въпросът е до кога ще издържат без реформа системите, които консумират свиващият се публичен ресурс, като в същото време икономиката не произвежда достатъчно, за да го захранва.

Няколко са трудните сфери, нуждаещи се от управленска решителност, които премиерът остави под категоричен контрол – енергетиката, вътрешните работи и съдебната реформа. Това са и рубиконите на втория мандат на Борисов. И темите с дълбоки проекции от управленска и политическа гледна точка.

Трите теми, освен много сериозния социален аспект, имат значимо отражение и върху икономическите процеси и инвестиционната активност. Най-важното за поставянето им в центъра на управленските усилия е, че това са големите въпроси, по които Европейската комисия и влиятелни международни финансови институции и НПО организации, от дълго време интервенират в българската политика. Външната оценка за всяко управление в голяма степен минава през тях.

Действията и взаимодействията на Правителство и Народно събрание, в частност - парламентарно мнозинство, по темите правосъдие и енергетика, постигнатите резултати или поне дадените заявки, ще предопределят един от сериозните външни лакмуси за перспективата пред управлението и резонността на амбициите за успешен мандат и евентуалното му продължение.

В разглеждания период действията по тези теми са на ниво демонстрация на активност и опит за генериране на позитивна публичност. Съществените решения все още предстоят, но заходът към тях буди доста въпросителни.

Наблюдават се тенденции за откъсване на Народното събрание от основните му функции – упражняването на законодателна власт и осъществяването на парламентарен контрол. По-често парламентарната трибуна се използва като място за популистко политическо говорене.

Парламентарната дейност се превърна в своеобразно „огледало за обратно виждане“. Това ново проявление изпъкна при съставянето на няколко поредни временни парламентарни комисии - за проучване на финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества; за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България и за проверка на фактите и обстоятелствата около източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009-2014г. Безспорна е важността на темите, по които комисиите следва да вземат решение, но в същото време е факт, че те попадат в прерогативите на изпълнителната власт. Ролята на Народното събрание в случая е да осъществи парламентарен контрол, а не да създава нов и оспорим по отношение на ефективността си инструмент за търсене на виновни.

Усредненият ИНЕП Индекс на наблюдаваните през периода мерки е между СРЕДЕН и ДОБЪР.

Предлаганите политики се характеризират по-скоро с епизодичност и хаотичност. Рационалната им оценка не показва високи нива на полезност. Част от тях се осъществяват по конюнктурни причини и по политическа целесъобразност.

Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система не създава ясен хоризонт и визия за необходимите реформи. Тя тактически отговаря на предстоящия доклад на Европейската комисия и скрито предпоставя намеренията за конституционни промени. Такива вече се обсъждат, но подозрението е, че тяхната цел по-скоро е смяна на персоналния състав на ВСС. Наблюдават се и политики, които имат изцяло лобистки привкус, каквито са промените в Закона за адвокатурата;

Изпълняват се политики „на парче“ без цялостна визия, но успешно комуникирани като „спасителни” за развитие на определи сектори. Сред тях са първите изменения в Закона за енергетиката, нереалистичната идея за създаване на Газов хъб и предоговарянето на договорите с „ЕЙ И ЕС – ЗС МАРИЦА ИЗТОКI“ и „Контур Глобал Марица Изток 3”, което крие редица рискове.

Реалният положителен ефект от предоговарянето е значително по-нисък от публично предоставената информация, тъй като намалението на цената за разполагаемост на „ЕЙ И ЕС - 3С МАРИЦА ИЗТОК І“ с 14% е обвързана с намаление на часовете за ремонти (около 6000 часа за периода на договора) на централата. С други думи НЕК ЕАД ще плаща по-ниска цена, но за по-голямо количество разполагаема мощност. Нетният ефект възлиза на приблизително 18 млн. лв. годишно. Намалението на цената за разполагаемост на “КонтурГлобал Марица Изток 3“ със 17% ще се отрази в около 40 млн. по-ниски разходи за НЕК ЕАД. Кумулативният ефект от намалението ще донесе около 60 млн. лв. спестени разходи на НЕК, което значително се разминава с предоставената до момента информация. Новите условия биха влезли в сила едва след като НЕК ЕАД изплати всички задължения към централите, които възлизат на близо 700 млн. лв. Заради финансово състояние на дружеството осигуряването на кредит без гаранция от държавата ще бъде трудно и при неизгодни условия. Може да се окаже, че целия положителен ефект ще отиде за изплащане на лихви, а не свиване на дефицита. Няма и информация за мнението на ЕК относно предоговарянето, тъй като цените на централите се запазват значително над цените на всички останали конвенционални производители.

В икономическата политика е налице вакуум. „Дясното” управление на Министерството на икономиката отхвърли политиките на предходното, които прокарваха стратегия за реиндустриализация и предвиждаха по-активна роля на държавата в икономическата политика като регулатор, собственик и инвеститор. В същото време то не предлага нищо ново. Подходът на работа е бюрократичен и това най-ясно личи в усложняването на процедурите по кандидатстване от страна на бизнеса по основната финансираща оперативна програма - „Иновации и конкурентноспособност“. Неефективни са и мерките, предвидени чрез промените в Закона за насърчаване на инвестициите.Възможност за закупуване на земя от държавата и общините без търг и предвидената частична субсидия за техническа инфраструктура до границите на терена, са неприложими към най-приоритетните сфери за насърчаване на инвестициите -високите технологии, образованието и научно-изследователската дейност.

 

ЦЕЛИЯТ ДОКЛАД НА ИНСТИТУТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ НАПРЕДЪК МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

Първият Индекс на полезност на Института за нов икономически напредък обхваща период от 4 месеца – февруари – май 2015 г.

Индексът измерва полезността на предложени и приети от изпълнителната и законодателната власт решения, закони, стратегически и управленски документи като ги измерва чрез специално разработена рейтингова система.

Използваната скала е 6 степенна – от слаб до отличен. Всяка степен отговаря на определен брой точки, който се формира от 7 критерия, всеки от които също носи определен брой точки. Оценката се извършва от експерти на ИНЕП в съответните области.

Критерии:

  • Съответствие с приоритетите заложени в Управленската програма на правителството/Предизборните платформи на мнозинството

  • Актът решава ли конкретен публичен проблем/въпрос;

  • Съответствие на акта на заложените цели;

  • Доколко предвидените в него мерки са адекватни на търсения ефект;

  • Доколко са взети предвид предишни актове и тяхното изпълнение в същата сфера;

  • Определени ли са компетентни органи, които да следят за изпълнението на акта;

  • Актът крие ли конкретни икономически/социални/финансови/екологични/политически рискове.

Първият Индекс на полезност е съсредоточен върху мерки и законодателство в четири ключови сектора: съдебна система, енергетика, икономика и социална система, поставени в конкретния управленски и политически контекст.

Контекст

Цикличността на политическите турбуленции в последните три години, константността на икономическата и социалната криза и новата динамика на външнополитическите процеси формират средата на действие на настоящото управление.

В ситуация на прекалено фрагментиран парламент с отражение върху конструкцията на изпълнителната власт и при неслизащият напълно от дневен ред въпрос за поредни извънредни избори, краткосрочната политическата целесъобразност продължава да доминира в управленските действия на Правителство и Народно събрание.

Формулирането на дългосрочна визия за развитието на страната по принцип, както и в отделни измерения – икономика, социална система, демографска криза, здравеопазване, образование, не стои в дневния ред на управлението.

Секторите, нуждаещи се от цялостна реформа и продължителни във времето действия с отложени резултати, са оставени в сферата на влияние на Реформаторския блок и малкия коалиционен партньор АБВ.

Така освен с икономиката, образованието, здравеопазването и социалната система също станаха обект на действия с по-скоро политически и партийно-кадрови характер, отколкото със стратегически, управленски и експертен заряд. Не без значение е и фактът, че тези сектори се нуждаят от много широк политически, парламентарен, експертен и обществен консенсус, който „малките” във властта нямат потенциала да постигнат.

С други думи – тлеещите от десетилетия „горещи картофи” са прехвърлени в градината намалкитекоалиционни партньори, които трябва да доказват тежестта и адекватността си под непрекъснат риск от провал.

Тази по същество обяснима тактика от гледна точка на политическата целесъобразност и контрола над политическата перспектива на отделните партии във властта, носи рискове за цялостната икономическа и социална среда. Буксуването и работата на парче в икономиката, социалната сфера, здравеопазването, образованието отдавна са факт. Обществената търпимост или по-скоро претръпналостта на българското общество към лошото здравеопазване, образование и ниски доходи, не ги поставят в горещия дневен ред. Липсата на политически контрапункт, който да ги употреби и задейства срещу управлението, също допринася за продължаването на имитацията на реформи.

Въпросът е до кога ще издържат без реформа системите, които консумират свиващият се публичен ресурс, като в същото време икономиката не произвежда достатъчно, за да го захранва. Бомбата е заложена отдавна, но е с отложено действие.

Няколко са трудните сфери, нуждаещи се от управленска решителност, които премиерът остави под своя категоричен контрол. Правосъдието - макар и с министър извън средите на ГЕРБ, разчитан публично като реформатор и демократ. Енергетиката – отново с министър извън политическия кръг на ГЕРБ, с ясен профил на финансов контрольор. Вътрешните работи и сигурността - отново с фигура с не партиен генезис, близка до дясното, но плътно стояща до премиера в политически план.

Символният прочит навън е важен – правосъдието получава реформа и демокрация, енергетиката - финансова ревизия, а вътрешната сигурност е демократизирана на светлинни години от времето на Цветанов и остава под директния контрол на премиера.

Зад публичната фасада и трите сфери са рубиконите на втория мандат на Борисов. В него, разбира се, отново ще наблюдаваме успехите на „отличници” като Лиляна Павлова, но не тяхната енергичност ще е политически значими. Във втория мандат темите с дълбоки проекции от управленска и политическа гледна точка ще са именно съдебната реформа, корупцията и енергетиката.

Трите теми, освен много сериозния социален аспект, доколкото масата от българските граждани са техен пряк потребител, имат значимо отражение и върху икономическите процеси и инвестиционната активност.

Цената на електрическата енергия е мощен социален инструмент.

Силна е и връзката между правосъдието и борбата с корупцията с една от най-рекламираните витрините на всяко национално или местно управление на ГЕРБ – ефективността и прозрачността на усвояването на евросредства.

Сред важните причина за поставяне на трите теми в центъра на управленските усилия и в директната сфера на премиера е тази, че точно енергетиката и правосъдието/съдебната реформа/борбата с корупцията, са големите въпроси, по които Европейската комисия и влиятелни международни финансови институции и НПО организации, от дълго време интервенират в българската политика. Външната оценка за всяко управление в голяма степен минава през тях.

Действията и взаимодействията на Правителство и Народно събрание, в частност - парламентарно мнозинство, по темите правосъдие и енергетика, постигнатите резултати или поне дадените заявки, ще предопределят един от сериозните външни лакмуси за перспективата пред управлението и резонността на амбициите за успешен мандат и евентуалното му продължение.

В разглеждания период действията по тези теми са на ниво демонстрация на активност и опит за генериране на позитивна публичност. Съществените решения все още предстоят, но заходът към тях буди доста въпросителни.

Ето защо инициативите и действията в правосъдието, сектора на сигурността и енергетиката са основен фокус на първия Индекс на полезността на ИНЕП.

Икономиката, въпреки оскъдните теми за анализ, също е застъпена чрез две инициативи – промените в Закона за инвестициите и стартът на новата оперативна програма „Конкурентоспособност”.

Социалната сфера е включена с най-горещата тема – пенсионната реформа.

Изводи

Усредненият ИНЕП Индекс на наблюдаваните през периода мерки е между СРЕДЕН и ДОБЪР.

Предлаганите политики се характеризират по-скоро с епизодичност и хаотичност. Рационалната им оценка показва ниски нива на полезност;

Редица от предлаганите политики се осъществяват по конюнктурни причини и по политическа целесъобразност. Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система не създава ясен хоризонт и визия за необходимите реформи. Тя тактически отговаря на предстоящия доклад на Европейската комисия и скрито предпоставя намеренията за конституционни промени. Такива вече се обсъждат, но подозрението е, че тяхната цел по-скоро е смяна на персоналния състав на ВСС.

Наблюдават се и политики, които имат изцяло лобистки привкус, каквито са промените в Закона за адвокатурата;

Изпълняват се политики „на парче“ без цялостна визия, но успешно комуникирани като „спасителни” за развитие на определи сектори. Сред тях са първите изменения в Закона за енергетиката, нереалистичната идея за създаване на Газов хъб и предоговарянето на договорите с „ЕЙ И ЕС – ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3”, което крие редица рискове;

В икономическата политика се отвори вакуум. От една страна „дясното” управление на Министерството на икономиката отхвърли всички политики на предходното, които прокарваха стратегия за реиндустриализация и предвиждаха по-активна роля на държавата в икономическата политика като регулатор, собственик и инвеститор. От друга страна то не предлага нищо ново освен изчерпаната неолиберална визия за икономиката. Подходът на работа е бюрократичен и това най-ясно личи в усложняването на процедурите по кандидатстване от страна на бизнеса по основната финансираща оперативна програма - „Иновации и конкурентноспособност“ както и в неефективните мерки за насърчаване на инвестициите.

В социалната сфера предлаганата „пенсионна реформа“ създава предпоставки за задълбочаване на някои от съществуващите проблеми – по-висока бедност сред сегашните пенсионери, по-ниски доходи от пенсия за бъдещите пенсионери, висока безработица и ниска заетост сред хората в предпенсионна възраст, намаляване на спестяванията, респективно на инвестициите в икономиката и залагане на „спирачки” в потреблението, забавяне на икономическия растеж.

Взаимодействие по оста Народно събрание - Правителство

В рамките на анализираният период се наблюдава запазване на основната негативна тенденция, произтичаща от силната фрагментация на политическите сили в 43-ото Народно събрание – труден диалог и изразходване на много енергия в политически маневри.

Резултатите от фрагментация са както по оста изпълнителна – законодателна власт, така и във взаимодействието между парламентарно представените политически сили.

Проблемите ескалират при приемането на ключови за страната решения, при чието дебатиране правителството трудно убеждаваше парламентарно представените политически партии в необходимостта от приемането им. В резултат на силната поляризация в политическите позиции се прибягна и до използването на непрозрачни и непредвидими политически методи.

Един от примерите за „турболенция“ в управляващото парламентарно мнозинство беше обсъждането и гласуването на предложеният от Министерски съвет Закона за ратифициране на така нареченият „външен дълг“. В целия процес беше очевидна липсата на прозрачност и публична информация. Това изключително важно за държавата решение беше взето без разисквания на заседанието на Министерски съвет. Коалиционните партньори нямаха информация за готвеното решение и бяха поставени в политическа изолация във важен за управлението момент. Целият процес доведе до сериозно обществено напрежение.

Наблюдават се тенденции за откъсване на Народното събрание от основните му функции – упражняването на законодателна власт и осъществяването на парламентарен контрол. Все по-често парламентарната трибуна се използва като място за празно и популистко политическо говорене. Това е сигурен начин за отклоняване вниманието на обществото от истинските обществено-политически проблеми.

Парламентарната дейност се превърна в своеобразно „огледало за обратно виждане“. Това ново проявление изпъкна при съставянето на няколко поредни временни парламентарни комисии - за проучване на финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества; за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България и за проверка на фактите и обстоятелствата около източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009-2014г. Безспорна е важността на темите, по които комисиите следва да вземат решение, но в същото време е факт, че те попадат в прерогативите на изпълнителната власт.

Ролята на Народното събрание в случая е да осъществи парламентарен контрол, а не да създава нов и оспорим по отношение на ефективността си инструмент за търсене на виновни.

Темите от дневния ред на Народното събрание

Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система

Inep INDEX

Брой точки: 102

Среден

риетият от Народното събрание документ присъства в Програмата на правителството, но съществуват определени разминавания между заложеното в Програмата по отношение реформите в системата на съдебната власт и заложените стратегически цели в стратегията. В Програмата на Правителството са заложени конституционни промени, предвиждащи Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, докато в Стратегията заложените цели спират до разделянето на ВСС на две колегии – прокурорска и съдийска. От друга страна на места текста на стратегията възпроизвежда буквално текстове от Програмата на правителството по отношение на правосъдието.

Документът търпи сериозни критики по отношение на своята съдържателна част. Една стратегия предполага предварителен анализ и оценка на конкретните проблеми в системата на съдебната власт и предлага решения на база на анализа, тук наблюдаваме точно обратното - този документ се предвиждат бъдещи анализи и оценки на конкретни проблеми. Така, например „оценка на системата от съдебни такси и анализ на възможните промени в нея“, „оценка на ефективността на съдебния контрол върху актовете на администрацията“ и много други. Думите оценка и анализ се срещат повече от петдесет пъти в документ от тридесет страници. Неясен остава въпроса как изобщо е изготвена една „стратегия“ преди да е направен анализ и оценка на проблемите?

Липсва ясен и конкретен механизъм за прилагане на този документ– законодателни изменения, конкретни срокове и отговорности. Преобладават изключително неясни формулировки. Така, по отношение на един от най-сериозните проблеми, а именно гарантиране на доверието в конкурсите за назначаване и повишаване на магистратите една от мерките е формулирана така: „Въвеждането като част от първоначалните конкурси за назначаване на съдии и прокурори и атестациите за придобиване на несменяемост на познанията по професионална етика и оценка на развитието на личността, включително общата и правна култура, правосъзнанието и индивидуалната независимост на кандидатите“. Какво са имали предвид авторите на стратегията под „придобиване несменяемост на познанията“ не е ясно. Предлагат се също така „промени в статута на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор“. Какви конкретни промени – не става ясно от текста на документа?

В други свои положения документът съдържа много конкретни предложения като например гореспоменатото разделение на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска. Тази промяна създава съмнения по отношение на своята полезност и търсен ефект и дори има опасност да доведе до капсулиране в рамките на двете колегии. Друг проблем е какъв ще е статута и към коя от двете колегии ще се присъединят онези членове на Висшия съдебен съвет, които не са били магистрати – не са били нито съдии, нито прокурори и следователи? Съгласно Конституция и Закона за съдебната власт за членове на Висшия съдебен съвет могат да бъдат избирани юристи, които не са магистрати, например адвокати, преподаватели по право – юристи. Документът не дава отговор на поставените въпроси.

Съществуват и конкретни предложения и цели, които могат да бъдат оценени положително като електронното правосъдие, Кодекс на административните нарушения и наказания, реформа по отношение на разследващите органи и възможността за пряка конституционна жалба.

Така приетата Стратегия не създава ясен хоризонт и визия за необходимите реформи в системата на съдебната власт, а по-скоро скрито предпоставя намеренията за конституционни реформи.

Inep INDEX

Брой точки: 138

Добър

Заявени намерения за промени в Конституцията

До настоящия момент официално внесени текстове за промяна на основния закон, които да бъдат анализирани няма. Единствено идеите на Парламентарната група на ГЕРБ са разпратени за съгласуване с останалите политически сили в Народното събрание. Тези текстове предвиждат на първо място разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Основните мотиви са, че е необходимо разделяне на съвета, за да се осигури независимост и назначаването, повишаването, преместването, освобождаването, както и дисциплинарните производства да бъдат в правомощията на съответните колегии. Така съдийската колегия сама ще назначава и освобождава съдиите и съответно прокурорската колегия прокурорите. Председателите на ВАС, ВКС и главния прокурор остават по право членове на съвета в съответните съдийска и прокурорска колегия, а квотата на Народното събрание от 11 членове остава, като те се разпределят в колегиите. Друга промяна е решенията на съвета да се вземат единствено с явно гласуване, както и всеки съд в страната да има възможност да сезира КС, когато установи несъответствие на приложимия закон с Конституцията или несъответствие на приложимия закон с разпоредби на международен договор, по който България е страна, или с общопризнати норми на международното право.

По същество представените до момента предложения за промени не успяват много убедително да отговорят на очакванията и по-скоро остават съмнения, че единствената цел е промяна единствено на персоналния състав. Механичното разделяне на ВСС на две колегии няма и не би могло да разреши нито проблемите по отношение на кадруването в съдебната система, нито проблема със случайното разпределение на делата, нито с бързината на производствата. Безспорно е, че са необходими промени, но дотук представените не отговарят на необходимите

Inep INDEX

Брой точки: 80

Слаб

Законодателни промени в НПК и ГПК

Предложените промени за увеличаване правомощията на Главния прокурор на Република България, не присъстват нито в предизборната платформа на най-голямата парламентарно представена политическа партия, нито в програмата за управление на правителството. Промените по никакъв начин не биха разрешили конкретен публичен проблем, дори и заявеният да „спрат източването на средства“ от Корпоративна търговска банка. Въпреки промените на собствениците на юридически лица - кредитополучатели на банката, тези юридически лица продължават да бъдат длъжници на банката и „спирането“ на подобна сделка от страна на прокуратурата е ирелевантно. До голяма степен актът създава рискове по отношение на вмешателство от страна на прокуратурата в сделки между частни лица и в тази връзка крие икономически рискове. Създава се неограничена дискреционна власт на Главния прокурор. Тя не подлежи нито на контрол от висшестояща прокуратура, тъй като става въпрос за правомощие на Главния прокурор, нито на предварителен или последващ съдебен контрол. Не са отчетени и последиците от действащи подобни текстове и осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, произтичащи именно от подобни широки законови правомощия на прокуратурата.

Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата

Inep INDEX

Брой точки: 100

Среден

Среден

Предложените от депутати от управляващата коалиция (ГЕРБ, РБ, ПФ и един депутат от ДПС) промени в Закона за адвокатурата, не са заложени в Управленската програма на Правителствотои не решават какъвто и да е конкретен публичен проблем. Предложените изменения и допълнения крият социални, финансови и политически рискове. При изготвянето на промените не са взети предвид предишни актове и тяхното изпълнение в същата сфера извън предложените изменения, които касаят провеждане на Общо събрание на колегиите и дисциплинарните производства, които на практика се налагат заради една конкретна адвокатска колегия и свързаните ежегодни проблеми при провеждане на нейните ОС.

Доколкото част от предложенията касаят органи на адвокатурата, ОС и др., свързани с организационната структура на адвокатурата, по-скоро би се постигнал търсеният ефект, но в частта на ЗИДЗА, свързана с разширяване правомощия или ограничаване на възможността да се упражнява професията. Ефектът би бил по – скоро отрицателен, а с внесените предложения едва ли би се търсил подобен.

Предложената публична политика би могла да доведе до повишаване доходите на работещите адвокати, доколкото се предвиждат и въвеждат нови правомощия към дейността (например възможност да се удостоверяват подписи на частни документи; изпълнение на завещания; управление на имущество и др. нетипични към момента за упражняваната дейност на адвоката), за които ще се предвидят минимални адвокатски възнаграждения. Доколкото вписаните и работещите адвокати за 2015г. са повече от 12 000, то това би бил максималният брой на засегнатите от темата с повишаване на доходите. Във всички случаи приходите в бюджета от постъпили данъци върху увеличеният размер на дохода биха се увеличили. Финансовите разходи за бизнеса не биха се увеличили, доколкото за дейността на адвоката заплащанията се извършват съобразно Тарифа, одобрена от ВАдвС. Тук обаче възможността за повишаване на разходите за бизнеса не следва да се изключва.

Предложените промени създават основателно съмнение за противоречие с Конституцията на Република България, доколкото се предвижда възможност за достъп до бази данни, до лична информация, която например подлежи на неправомерно проследяване. Предложените промени създават ограничения за упражняване на право на труд в частта, в която се предвижда забрана адвокатът да бъде изпълнителен член на СД в акционерно дружество. Също така се ограничава възможността магистри по специалността „Право“ да упражняват юридическа дейност, която със ЗИДЗА се предвижда да се осъществява единствено от вписан в съответната колегия „адвокат“.

Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката

Inep INDEX

Брой точки: 170

Много добър

риетият законопроект подобрява енергийното регулиране, извършвано вече от Комисията за енергийно и водно регулиране. Избирането на членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране от Народното събрание, публична процедура в процеса на избор на членовете на комисията, разделянето на комисията на два специализирани състава, са мерки в отговор на активната обществена дискусия по отношение дейността на ДКЕВР от различни източници - граждански, правителствени, партийни и безспорно ще решат публичен въпрос. Същевременно Актът крие конкретни недостатъци. Подходът, при който само народни представители или парламентарни групи могат да правят предложение за членове на енергийния регулатор, по същество се явява и дискриминационен. На практика този подход лишава от обективна възможност за участие в конкурсна процедура всяко лице, което не може да се добере до правоимащите да правят предложения. Това от своя страна поставя въпроса за гарантиране на независимостта на регулатора, което е и търсеният ефект от законопроекта.

Приемането на акта, не осигури необходимата прозрачност, тъй като най-сериозните промени в него бяха направени между първо и второ четене на законопроекта. По този начин беше заобиколена процедурата за обществено обсъждане и не беше проведен диалог с гражданите, техните организации и представителите на бизнеса.

Въвеждането на допълнителни контролни функции на АДФИ ще доведе до допълнителни обърквания по отношение на осъществяването на контролни функции спрямо регулираните дружества от институции, в които липсва специална компетентност и опит в сектора.

Промените, ограничаващи количествата електрическа енергия, които ще се изкупуват по преференциални цени, ще имат както положително въздействие – ще намалят дефицита на НЕК със сума във този диапазон, така и отрицателно – вероятно ще доведат до затваряне на по-уязвимите (малките) индустриални инсталации, което означава отрицателно социално въздействие.

Темите от дневния ред на Министерски съвет

Персонални промени в състава на Министерски съвет

E

Inep INDEX

Брой точки: 93

Среден

два три месеца след сформирането на кабинета “Борисов“ бяха осъществени първите персонални промени в състава на Министерски съвет в един от най-важните ресори – Министерството на вътрешните работи. Преодоляването на проблемите в сектора не търпят отлагане. Необходимо е политическото ръководството на МВР да притежава експертиза, която да позволи вземането на бързи и адекватни мерки. Хаотичността и липсата на цялостна концепция за развитието на сектора са фундаментален проблем на системата на сигурността. Трудно бихме могли да бъдем убедени в това, че г-жа Румяна Бъчварова като социолог би могла да бъде полезна при справянето с такива сериозни предизвикателства към сигурността, каквито са организираната престъпност, корупцията, тероризма, нарастващата заплаха от организацията „Ислямска държава“, миграционния поток и охраната на външните ни граници и конфликта в Украйна. В този смисъл това управленско решение е изключително спорно по отношение на полезност и крие значителен риск от провал.

П

Inep INDEX

Брой точки: 98

Среден

оемане на 16 милиарда лева външен дълг

Налице е липса на адекватна и открита комуникация от страна на правителството за реалната нужда от подобен дълг. И на политическо, и на експертно ниво почти никой не беше наясно какво се обсъжда и гласува. Съществува разминаване между вече приети от правителството и парламента прогнози и залегналите цифри в структурата на тези 8 млрд евро. По наши изчисления, плащането на стар дълг е около 10.8 млрд лева. За останалата сума министърът на финансите твърди, че са бюджетни дефицити, които ще се натрупат до 2017 г. Същият този министър до скоро твърдеше,

че бюджетните дефицити са 1.9 млрд за същия период.

Обичайна практика е избор на Банки - агенти за всяка отделна емисия облигации. Конкуренцията дава възможност при всеки следващ договор да се дадат още по-агресивно ниски цени за услугите. Освен това допускането до участие на всички големи би увеличило интереса и чуваемостта на България в международните финансови пазари.

Неясни са критериите за избор на агентите по дълга – недопустимо за договор с такова значение и размер. Говорим за до 30 годишен дълг от 8 млрд евро. Оптимизирането на всеки един разход в тези дългосрочни емисии е ключов, защото те ще се ползват за референти и нивата на лихвите по тях, ще зависят и лихвите по които ще се финансира местния – БГ бизнес.

Не е ясно как се иска разрешение за поемане на предстоящ дълг при неприети бюджети.

Изграждане на газов хъб

О

Inep INDEX

Брой точки: 119

Добър

пределено идеята за създаване на газов хъб на територията на страната ще окаже въздействие върху финансово-икономическото развитие. При успех, преките и косвените ползи ще се отразят благоприятно както на бизнес средата, така и на качеството на живот на всички социални групи.

Развитието на енергетиката, диверсификацията на доставките, модернизирането и изграждането на енергийна инфраструктура са неизменна част от платформите на политическите партии. От тази гледна точка, идеята за развитие на газов хъб представлява обобщение на желанията на политическите сили за постигане на устойчиво развитие на сектора. От друга страна обаче, липсата на последователност, постоянство, единство и опит водят до значително увеличаване на риска от неуспех при реализацията на идеята.

Концепцията за създаване на газов хъб включва не само изграждане на инфраструктура, но преди всичко развитие на пазара на природен газ. В тази връзка, реализацията на идеята ще се отрази положително върху възможностите на потребителите както за достъп до алтернативни доставки, така и до избор на условия на доставка. Като цяло развитието на пазара на природен газ ще реши проблема със зависимостта на страната от един доставчик. Следва обаче да се отбележи, че реализацията на идеята, а не самата идея решава този проблем.

На този етап това е по-скоро политическа идея. В публичното пространство липсват експертни оценки и анализи на рисковете и заплахите, които могат да възпрепятстват реализацията на идеята, съответно не са предприети адекватни действия, както и визия за последващи стъпки. В тази връзка, вероятността от евентуален неуспех е значителна.

Като цяло може да се каже, че идеята е много добра и нейното успешно изпълнение ще донесе значителни финансови, икономически, социални и политически ползи.

Н

Inep INDEX

Брой точки: 97 Среден

асоки за кандидатстване по процедурата „Подобряване на производствения капацитет в МСП“, ОПИК

Публикуваната документация за участие по процедура „Подобряване на производствения капацитет в МСП“цели по-скоро усложняване на стъпките за кандидатстване от страна на потенциални бенефициенти и въвежда редица ограничаващи критерии. Въвежда се финансова санкция за проекти на бизнеса, които не са изпълнили 75% от прогнозирани в проекта /за период от 3г. след приключване на проекта/ 4 финансови показателя, които не е ясно на каква база са определени. Кандидатстването с бизнес план и оценка на проекти изключително на базата на настояще финансово състояние и финансови прогнози в бизнес плана, от друга страна поставят предприятията в изключително неблагоприятна ситуация, защото те трудно могат да преминат границата от 51 задължителни точки за финансиране, ако не предприемат твърде оптимистичен вариант на планиране на бъдещите си показатели, което може да им коства сериозен финансов ресурс в бъдеще, при това непланиран. Същевременно, в оценката, критериите са общи за всички сектори и не са съобразени със средните за различните сектори. Това допълнително опорочава оценката и поставя в неравнопоставено положение кандидатите от различни сектори. Не е предвиден по-малък долен праг на помощта за предприятията от ЮЗ район за планиране, които получават с 25% по-нисък интензитет на помощта по проект, което ограничава тези, които искат да направят по-малки инвестиции. Не са включени задължителните въпроси и точкуване по отношение на реалистичност на дейности, разходи и план за изпълнение и устойчивост на резултатите. Това създава предпоставки за висок риск от субективизъм при преценка на обосноваността на отделните дейности от проекта.

От гореописаното могат да се направят следните изводи: публикуваните насоки за кандидатстване и приложима към тях документация не решават проблема с облекчаване на процедурата по кандидатстване от страна на бенефициентите, а напротив – затормозяват я. Одобреният в момента вариант на насоки крие опасност от сериозни икономически и финансови рискове за МСП, като в него не се отразява постигнатата през миналия програмен период добра практика. Т.е. няма да се достигне до търсения ефект, тъй като има твърде много въпроси по отношение на полезността и приложимостта на документацията.

Закон за изменение и допълнение на КСО

Н

INEP INDEX

Брой точки: 139

Добър

амерението за провеждане на пенсионна реформа присъства в управленската програма на правителството. В същото време, в програмата не са уточнени конкретните елементи на промените в пенсионноосигурителното законодателство. Поради това трудно може да бъде установено съответствието на законопроекта с предизборните ангажименти на управляващите.

Макар и законопроектът да отчита действащи и предишни промени в Кодекса за социално осигуряване и по ясен начин да посочва отговорните за прилагането му органи, той крие значителни рискове и неясноти. Например тепърва ще трябва да се изменят (или да се приемат нови) подзаконови актове, с които да се регламентира осигуряването на лицата, избрали да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди във „II стълб“ в държавното обществено осигуряване. Остава недостатъчно ясен въпросът за прехвърляне на средства между пенсионните фондове и фискалния резерв (доколкото т.нар. „Сребърен фонд” е част от фискалния резерв на държавата).

Законопроектът има претенция да реши проблеми, свързани с финансовата нестабилност на държавното обществено осигуряване, ниската адекватност на пенсиите и функционирането на т.нар. „II стълб” на пенсионната система (допълнителното задължително пенсионно осигуряване). Предложените промени обаче са половинчати и не съответстват в пълна степен на реалните рискове пред пенсионната система – недостатъчни приходи (ниска осигурителна база и голям дял на „сивата” икономика), ниски пенсии и висока бедност сред пенсионерите, недостатъчно ефективна рамка за регулиране дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Това е и причината предложените със законопроекта решения (символично повишаване на осигурителната вноска, повишаване на пенсионната възраст, промяна в пенсионната формула, омаломощаване на пенсионните фондове и т.н.) да не дадат пряк отговор на проблемите. Не случайно в доклада към законопроекта липсва каквато и да е информация за очакваните резултати (от икономическо, социално и финансово естество) в случай, че промените влязат в сила.

С така предложеният законопроект няма да бъде постигнат търсения ефект. Създават се дори предпоставки за задълбочаване на някои от съществуващите проблеми – по-висока бедност сред сегашните пенсионери, по-ниски доходи от пенсия за бъдещите пенсионери, висока безработица и ниска заетост сред хората в предпенсионна възраст, намаляване на спестяванията, респ. на инвестициите в икономиката и залагане на „спирачки” в потреблението, забавяне на икономическия растеж. В доклада към законопроекта не е направен дори опит да бъдат изследвани тези потенциални рискове пред обществото, финансовия сектор и икономиката, поради което предложените законодателни промени не могат да бъдат оценени високо.

Предоговарянето на договорите с „ЕЙ И ЕС - 3С МАРИЦА ИЗТОК І“ и “Контур Глобал Марица Изток 3“

П

INEP INDEX

Брой точки: 138

Добър

редоговарянето на договорите с „ЕЙ И ЕС - 3С МАРИЦА ИЗТОК І“ и “Контур Глобал Марица Изток 3“ стартира в края на 2013 г., когато БЕХ ЕАД осигури рефинансирането на съществена част от натрупаните задължения на НЕК ЕАД към централите. Самото рефинансиране беше осигурено от пласираната облигационна емисия и беше необходимо условие за стартиране на преговорите. Налице е приемственост по отношение на позитивните стъпки предприети от предходни правителства, което е допринесло за повишаване на рейтинга.

Реалният положителен ефект от предоговарянето е значително по-нисък от публично предоставената информация, тъй като:

  1. Намалението на цената за разполагаемост на „ЕЙ И ЕС - 3С МАРИЦА ИЗТОК І“ с 14% е обвързана с намаление на часовете за ремонти (около 6000 часа за периода на договора) на централата или с други думи НЕК ЕАД ще плаща по-ниска цена, но за по-голямо количество разполагаема мощност. Нетният ефект възлиза на приблизително 18 млн. лв. годишно.

  2. Намалението на цената за разполагаемост на “КонтурГлобал Марица Изток 3“ със 17% ще се отрази в около 40 млн. по-ниски разходи за НЕК ЕАД.

  3. Кумулативният ефект от намалението ще донесе около 60 млн. лв. спестени разходи на НЕК, което значително се разминава с предоставената до момента информация.

Въпреки това спестените разходи на обществения доставчик биха дали възможност за поне частично свиване на дефицита и оптимизиране на разходите.

В изчислението на рейтинга са взети предвид и рисковете свързани с предоговарянето, а именно:

  1. Предоговарянето влиза в сила едва след получаването на съгласие от кредиторите на централите, което към момента не е налично.

  2. Новите условия биха влезли в сила едва след като НЕК ЕАД изплати всички задължения към централите, които възлизат на близо 700 млн. лв. Имайки предвид тежкото финансово състояние на дружеството осигуряването на кредит без гаранция от държавата ще бъде трудно и при неизгодни условия. Може да се окаже, че целия положителен ефект ще отиде за изплащане на лихви, а не свиване на дефицита.

  3. Няма публично достъпна информация за мнението на ЕК относно предоговарянето, тъй като цените на централите се запазват значително над цените на всички останали конвенционални производители.

Промени в Закона за насърчаване на инвестициите

И

Inep INDEX

Брой точки: 100 Среден

с настоящите промени основни проблеми за насърчаване на инвестициите и тяхното прилагане свързани с неадекватност на мерките спрямо приоритетните индустрии и липса на конкретност и предвидимост при мерките за насърчаване, все още не са преодолени.

Неадекватността спрямо приоритетните индустрии е видна от предвидените възможност за закупуване на земя от държавата и общините без търг и предвидената частична субсидия за техническа инфраструктура до границите на терена. Тези две мерки могат да са интересни за предприятия от производствена или транспорт и логистика, но те не са приложими към високотехнологични сфери, образование или научно изследователска дейност. Никоя фирма от тези сфери не се интересува от терен или субсидии по инфраструктура.

По отношение на обучението на персонала няма инвеститор, който да стартира работа с персонал, който не е обучен и това е най важния елемент от тяхната дейност, а имено да разполагат на място с обучен персонал за да започнат работа веднага.

Така на практика единствената мярка, която е приложима за всички индустрии е възстановяване на осигуровките въведена от 2013 година. Но и тук имаме несигурност и непредвидимост защото в закона и правилника е записано до 2 години и така инвеститора е поставен в несигурно положение дали ще са месец, два или година.

За да има работещ закон какъвто и да е той най-важното е държавата още на първи етап да застане с ясни условия и насърчителни мерки които ще поеме срещу условията на които трябва да отговаря инвестиционния проект за да получи конкретните мерки.

Институт за нов икономически напредък