/Поглед.инфо/ Интервю на Антоанета Киселинчева с Кольо Колев, социолог, директор на социологическа агенция „Медиана”
Г-н Колев, за първи път ставаме свидетели на това ГЕРБ да губи избори. Какъв е анализът Ви на този вот и как оценявате реакциите на основните играчи?
Мисля, че макар и първа, загубата беше очаквана. Простата причина е в това, че Бойко Борисов си позволи да обиди и неглижира избирателите и разчитайки на своята партийна подкрепа дълго време не обявяваше кандидат, а после обяви кандидат с презумпцията „който и да ви посоча, все ще го изберете”. Не знам дали той си дава сметка, че това време отмина. В резултат на всичко това, Борисов получи един оглушителен шамар. Вместо да правят избори, ГЕРБ разчитаха на партийна подкрепа и си казваха: „Ние имаме 20-25%, ако 50% излязат да гласуват, ако не на първи, то на втори тур когото и да изкараме, ще бие”. Но на практика много повече хора излязоха да гласуват и то такива, които са алтернативно настроени и искат промяна. По-високата избирателна активност се дължи както на референдума, така и на клаузата за задължителното гласуване и най-вече на натрупаното социално напрежение.
Досега ГЕРБ печелеха безотказно всички избори, независимо дали правителството работи добре или не. Може ли да се каже, че поражението, което търпи Борисов, се дължи на едно постепенно отслабване на позициите на партията или причините са в слабата кандидатура на Цачева?
Категорично има тенденция към отслабване на проекта ГЕРБ. Погледнете резултатите от изборите – те започнаха с 1 600 000 гласа, после отидоха на 1 100 000, на 980 000, а сега имат някъде около 800 000 гласа. Ясна е тенденцията за разпад на проекта ГЕРБ, за загуба на доверие и търсене на политическа алтернатива. Не мисля, че това е някакъв случаен гърч, а по-скоро това е началото на края. Оттук нататък на ГЕРБ ще им бъде много трудно да комуникират с която и да е от политическите партии. Защото всеки ще си дава сметка, че това е същото като да се качиш на Титаник точно преди да се разбие в айсберга. В този смисъл, от комуникация с тях ще се дърпат и Патриотичният блок, и реформаторите, и останалите политически формации.
Кой спечели и кой загуби от задължителното гласуване на този вот?
От задължителното гласуване спечелиха партиите и кандидатите, които събират алтернативен вот. Това са хората, които се крият, когато не виждат определена перспектива в изборите. Голям процент от този вот се насочи към ген. Румен Радев, но и към Патриотичния блок и към Марешки. Без съмнение, тук наблюдаваме един доста сериозен прилив към националистическите формации, които заявяват: „Хубаво, че сме евроатлантици, но докъде? Къде са нашите интереси?” По същия начин стои и въпросът с НАТО, защото ние искаме да сме пудела на НАТО и да ни лашкат във всякакви посоки. Ние имаме собствени национални интереси, които трябва да защитаваме, а голяма част от тях минават и през установяване на нормални отношения с Русия и с други страни. Голямото постижение в този вот е появата на алтернатива на сляпото следване на някакви началници от Брюксел или Вашингтон, което наблюдавахме досега при ГЕРБ.
Има ли политически феномен на тези избори и кой е той? Възможно ли е да се появи нов политически проект?
Напълно възможна е появата на нов политически проект, извън Патриотичния фронт и г-н Марешки. Както вече споменах, има ясно изразено търсене на алтернатива. Алтернатива не само на съществуващите политически партии, но ако щете и на обществения ред. Това е причината и за огромното участие в референдума. Вероятно той няма да мине границата, с която решението да стане задължително, но е много близо до нея. Огромният брой хора, които отидоха да гласуват на него, ясно се вслушват в призива, макар да е популистки и абстрактен, който се излъчва от песните на Слави Трифонов: „Време е някой да изхвърли боклука”. Без съмнение има търсене на алтернатива и е твърде вероятно тя да се появи. Дали това ще бъде някаква форма на българска СИРИЗА или на политическите проекти на Бепе Грило и Пабло Иглесиас, все още не мога да кажа. Но щом има търсене, обикновено има и предлагане.
Каква е равносметката за БСП и ГЕРБ от вчерашните резултати? Могат ли те да бъдат екстраполирани в резултати от евентуални парламентарни избори?
Не. Победата на г-н Радев трудно може да се каже, че е чиста победа на БСП. Да, разбира се, основната политическа формация, която стои зад тази кандидатура е БСП, но Румен Радев привлече около 300 000 – 400 000 нетрадиционни избиратели на БСП. Затова е трудно да екстраполираме тези резултати върху едни потенциални избори. Естествено, за БСП това е изключителен успех, най-вече защото г-жа Нинова укрепи своите позиции в партията. Сега вече тя има достатъчно сили, за да ръководи процесите в БСП. Тази победа ѝ беше нужна, за да се утвърди. Но оттук нататък от нейните действия зависи дали партията ще успее да задържи тези резултати.
Що се отнася до ГЕРБ, при тях виждаме етап на ерозия. Вече споменах как изглеждат техните резултати в годините и предполагам, че този процес ще продължи. Ще започнат и характерните за края на властта боричкания. Това е времето, когато всички близки до властта се опитват да осребрят чиповете, защото виждат края, което разбира се ще нанесе допълнителен удар върху ГЕРБ.
Г-н Борисов се явява в един наистина уникален образ. Той ще бъде единственият български премиер в новата история, който два пъти е успял да получи мандат и двата пъти не го е довършил.
На вчерашната пресконференция Корнелия Нинова не настоя за оставката на кабинета и остави решението на преценката на Борисов. Според Вас страхува ли се БСП от предсрочни парламентарни избори, с оглед на това, че е твърде вероятно да не повтори резултатите от вчера?
Не, не това е причината. Според мен, в БСП си дават сметка, че г-н Борисов има възможност да направи два хода. Единият е оставка тук и сега, което, бих казал, е по-добре за него самия и за партията. В такъв случай ГЕРБ ще се измъкнат със сравнително по-малко поражения. Другият възможен ход е да продължат този дитирамб, който започна г-н Борисов: „Ето, ние се преброихме и сме най-силната партия, тъй като Радев е издигнат от инициативен комитет. Щом сме първа политическа сила, значи сме най-силни и имаме право да управляваме”. Но това е удължаване на агонията с от 6 до 8 месеца, от което определено по-голяма полза имат останалите партии, в това число и БСП. Така тя ще има достатъчно време да изконсумира негативите на ГЕРБ, защото този период, както казах, е свързан с последното разграбване, което става абсолютно видно за обществото и носи съответните негативи за партията. Ето защо, за БСП и останалите политически формации е по-изгодно да се насладят на агонията на Борисов и ГЕРБ, отколкото да бързат.
Всъщност, очаквате ли Борисов да подаде оставка, ако загуби втория тур на изборите?
Трудно е да се каже. Г-н Борисов е известен с това, че сутрин казва едно, на обяд – друго, а вечерта нещата изглеждат по съвършено различен начин. Той беше казал и че ще подаде оставка, ако ГЕРБ не са първи на първия тур, но както видяхме, той интерпретира по своеобразен начин собствените си думи. Така че какво ли не може да се очаква. Честно казано, не мисля, че Борисов е самостоятелен във взимането на решения. По-скоро той постъпва така, както го посъветват от различни чужди централи, посолства и т.н.
Каква е Вашата прогноза за втория тур? Как ще се разпределят гласовете на отпадналите от надпреварата кандидати? И очаквате ли още по-силен протестен вот срещу правителството?
Вижте, г-жа Цачева събира вот единствено в рамките на ГЕРБ. Практически, тя почти няма възможност да разшири своята популярност извън средите на партията. Затова, тя ще привлече много малко гласове отвън и преди всичко от т.нар. Реформаторски блок, който вече също се разпада. Цачева може да привлече много малко гласове от Марешки, а от Патриотичния фронт – почти нищо. За разлика от нея, г-н Румен Радев има много по-големи възможности да привлече избиратели, извън тези, които към момента са гласували за него. Например тези на Ивайло Калфин, на Татяна Дончева, може би една четвърт, ако не и повече от вота на Патриотичния фронт. Според мен резултатите на изборите оттук нататък са предрешени. Прогнозирам съотношение от порядъка на 60% към 40% между двамата кандидати.
Каква роля ще изиграе ДПС на балотажа?
В случая ДПС се явява и плюс, и минус. Категоричната подкрепа за Радев би отблъснала крайните националисти, но не и всички. От друга страна, категорична подкрепа от страна на Каракачанов, каквато патриотите няма да дадат, защото малко или повече държат управлението да се запази в сегашния му вид, съответно би отблъснало донякъде ДПС. Разбира се, в опит да се нагнетява етническа истерия от страна на Цецка Цачева и нейните поддръжници ще се разиграе картата, че ДПС определя кой да бъде президент. Но това няма да мине. Най-малкото, защото от една страна вече имаме ДОСТ, която не е партията на българските турци, а е турската партия, която заявява подкрепа за Цачева. Освен това, този опит за нагнетяване на етническа истерия до голяма степен ще бъде разчетен като пропаганда. В случая, г-н Радев парадоксално може да разчита и на подкрепата на част от Патриотичния фронт, и на ДПС.
Защо г-жа Цецка Цачева плаши аудиторията с тезата за връщането на комунизма и съветва младите да прочетат какво пишело в учебниците по история? Това не е ли по-парадоксално?
(Смее се)
Вижте, тези хора не са мръднали от 90-те години. Това са шаблони, които едно време през 90-те години са работели, и сега те, прикривайки политическата си импотентност де факто взимат на въоръжение отново тези лозунги. „Ето комунизмът идва! Русия ще дойде и ще ни окупира за 27-ми път!” И всякакви подобни безумия, които се мъчат по някакъв начин да събудят някого безсъзнателно, вън от рамките на здравия разум. Всичко това обаче няма да проработи. В случая г-жа Цачева се обръща към онези, които смята най-силно за свои потенциални съюзници, а именно към Реформаторския блок. Но дори той трудно може да привиди в един бивш член на БКП и партиен секретар, виден борец срещу комунизма. В това отношение пропагандата на ГЕРБ е меко казано смешна.
Казвате, че ген. Румен Радев събира широка подкрепа извън избирателите на БСП. Мислите ли, че той може да бъде обединителна фигура?
Дотук поне той стои доста балансирано и се представя като един умерен човек. Казва: Да, хубаво е, че сме в НАТО, но ние не можем да бъдем неговата прислуга и трябва да се грижим за своите национални интереси. Ние не вървим на изток или на юг. Ние сме тук и трябва да имаме грижата да поддържаме добри отношения с нашите съседи – с Русия, с Турция. А едновременно с това да защитаваме националните си интереси, независимо дали сме членове на НАТО, на ЕС или на пакта за вселенско благополучие. Това е, което той изразява и което допада на хората. От по-нататъшните му действия разбира се, ще зависи дали той ще успее да изпълни заявената роля.