/Поглед.инфо/ С наближаването на 49-ия конгрес на БСП се изостря не само лидерската битка в нея, но става по-оживен и дебатът за същността й като партия.
Стъпка в правилна посока при сегашното партийно ръководство e обезвластяването на милионерите в партията. Но според мен промяната в БСП няма да е истинска, ако не бъде отнет монополът на партийната аристокрация, която се е окопала в ръководството на партията на различни нива, дори и в парламента. Пожизнени местни ръководители или депутати в БСП не трябва да има. Но и не бива да се отива в другата крайност - партията да натири в задните редици хората с опит, експертиза и воля за промяна. Започналото обновяване на ръководствата на партийните организации, показали слаби резултати в серия от избори, е похвална тенденция. Тя трябва да продължи.
Разбира се,
БСП само ще загуби, ако се превърне в партия на апарата и на кариеристите
Належащо е да даде път на кадърните млади в собствените си редици, да се отвори широко към хората на труда, към прогресивно мислещите младежи и девойки, към граждански организации, изпълнени с реално съдържание.
Колкото и демократична партия да е, колкото и колективното начало да е една от нейните запазени марки, БСП не може да се обнови без силно лидерство. Или ако след конгреса не излъчи убедителна, консолидираща за лявото и центристкото политическо пространство кандидатура за президент.
Важна предпоставка за правилния избор и по двете горещи теми е да не бъде прекрачвана ясната червена линия, начертана от лидера Михаил Миков и ръководството веднага след тежкото поражение през 2014 г. А именно –
БСП да не се коалира с ГЕРБ
Въпреки ухажванията от партията на Борисов и опита на АБВ да я тласне в тази посока. Тогава устояла на съблазанта, БСП трябва да го направи и в сегашния момент, когато според някои медии в редиците й припламват все по-силни настроения за отдаване в мечешката прегръдка на ГЕРБ. Например, ако Борисов извади от правителството компрометирания Реформаторски блок или след предсрочни избори без категоричен победител.
Запазването на анти-ГЕРБ курса не е самоцел, а може да бъде разглеждано като ваксина срещу идеологическо обезличаване на БСП. То зависи до голяма степен от профила на лидера, който предстоящият конгрес ще избере.
Който и да е той, ще трябва да начертае още две червени линии. Само по този начин ще успее да удържи волана при вземане на острия „ляв завой“.
БСП трябва да реши и проблема си с АБВ,
независимо от разделящото ги близко минало. Иначе няма да има по-широк левоцентристки фронт за президентските избори, без който шансовете за достигане на втория тур са илюзорни. Но заедно с това би било погрешно, ако „отварянето“ на БСП се разбира просто като една коалиция с АБВ. Това ще бъде по-скоро затваряне в добре познатия стар кръг. Думата е за реално отваряне към прогресивните обществени среди.
По отношение на АБВ, БСП не трябва отстъпва от принципите си, но все пак някакви компромиси ще са нужни. Всичко това обаче може да стане само, ако АБВ напусне управляващата коалиция. В противен случай ще бъде неблагонадежден шизофренен партньор, който като ДСБ хем е във властта, хем си играе на опозиция. Раздялата на АБВ с ГЕРБ ще позволи търсенето на обща кандидатура за президент. В същото време тя не трябва да е функция на прекомерни амбиции на по-малкия партньор. Най-важното обаче е двете формации вляво от центъра да се обединят около автентични леви политики.
Освен това БСП трябва да се дистанцира от концепцията „няма ляво, няма дясно“, проповядвани от Татяна Дончева и Георги Кадиев. Тъкмо неглижирането на тези разлики и тласкането на БСП към центъра стана причина тя да се обезличи, да загуби стотици хиляди симпатизанти и да изпадне в криза на самоличността.
Лидерският въпрос
Под ръководството на Миков БСП не само преодоля изкушението да се коалира с ГЕРБ, но и даде заявка за автентична лява политика и се сбогува с олигарсите в своите редици. Миков е много по-близък до хората, отколкото неговия предшественик Станишев например. Работи много добре с апарата, но трябва да наблегне повече на публичното си присъствие и на комуникацията в социалните мрежи. Нужно е критиките му персонално към премиера Борисов да отекват по-силно.
Нинова изглежда по-гласовита и сякаш се опитва да подплати със съдържание новото ляво начало на партията, но струва ми се не успява да разсее съмненията, че зад нея стои „бизнескрилото“ в БСП. Колкото и аморфно да е това понятие и колкото и условно да бъдат причислявани към него политици като Румен Овчаров, Драгомир Стойнев, Кирил Добрев и др. От друга страна кандидатурата на Нинова няма как да не предизвиква асоциации с думата „бизнес“ – била е дългогодишен изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД, председател на УС на „Булгартабак Холдинг“ АД, бивш зам.-министър на икономиката. Доста въпроси останаха и след намесването на името й в скандала „Овчаров–Александров“ от 2007 г., свързан с твърденията за нелегламентирани „услуги“ по високите етажи на властта между националното следствие и икономическото министерство. Заради този скандал тогавашният лидер на БСП и министър-председател Сергей Станишев отстрани Нинова от зам.министерския пост в министерството на икономиката и енергетиката, ръководено пак тогава от Румен Овчаров. Помним и последвалата оставка на Овчаров. Едновременно с Нинова и във връзка със същия скандал Станишев тогава уволни и заемащия зам.министерски пост Делян Пееевски. Как тези „скелети в гардероба“ се вписват в идеята за промяна на БСП е твърде интересен въпрос, който няма как да не се чуе в хода на вътрешнопартийната кампания.
Като претендентка за поста на Миков, Корнелия Нинова видимо открехва и вратата към АБВ с предложението си за вътрешнопартиен референдум за отношенията с партията на Първанов. Но това е нож с две остриета. Има демократичен заряд, но поставя на заден план принципите за коалиране, които БСП трябва да отстоява. Случайно или не, в медиите циркулират информации, че кандидатурата на Нинова се ползва с одобрението на Първанов.
В други времена бизнесореолът на Нинова може би бил плюс за БСП,
но при новия курс ще се окаже по-скоро тежест.
В чисто тактически план кандидатурата й за лидер на БСП не се връзва с очакванията тя да се бори и за номинацията на кандидат за президент на левицата. Ако загуби надпреварата в партията, това автоматично ще обезмисли подобни амбиии – как да очакваш подкрепа от избирателите, след като не си получил достатъчно доверие от своя партиен актив. Ако пък оглави БСП, евентуалната й президентска кандидатура ще придобие открит партиен характер и със сигурност ще обрече предварително БСП на загуба.
Затова може би тактически по-мъдрият ход за Нинова е да играе само в президентската надпревара. Така ще получи подкрепата не само на електората на БСП, но ще може да разчита и на по-широката лява периферия, както и на центристки вот.
Понякога в политиката стъпката назад може да бъде печеливша.
Но в крайна сметка – това са мои добронамерени размишления като ляв експерт, който не е част от партийните борби в БСП. Какво ще сторят социалистите предстои да видим. Трябва да се знае обаче, че отговорността им не е само към членската маса, а и към широката прогресивна общественост, която особено през последните години преживя много разочарования от БСП и наказа партията в последните няколко избора.