/Поглед.инфо/ С наближаването на 49-ия конгрес на БСП се изостря не само лидерската битка в нея, но става по-оживен и дебатът за същността й като партия.
Очаквам конгресът да деконструира все още енигматичния „ляв завой“, в който се кълнат повечето водещи социалисти. За да си върне облика на автентична лява формация, много размит през последните десетина години, БСП трябва да предложи силна програма и екшън план, както е модерно да се казва напоследък.
Те трябва да включват следните компоненти:
- борба с бедността и задълбочаващо се социално неравенство.
- политики, основани на принципите на солидарността.
- Богатите да плащат по-високи данъци, а бедните да не бъдат ощетявани. Премахване на плоския данък, въведен през 2007 г. при управлението на БСП, и замяната му с прогресивно подоходно облагане.
- Държавата да инвестира във високотехнологични производства, които да осигуряват работни места. Хазната не трябва да се пълни само от данъци и акцизи.
- достъпно и качествено образование и здравеопазване, вкл. за бедните и хората от малцинствата.
- ясна, а не шикалкавеща позиция срещу властта на олигархията, чиято най-актуална илюстрация е моделът „КОЙ“.
- проект за работеща реформа на съдебна система, която се ползва с рекордно ниско доверие сред българите .
- започване на труден диалог с младите, с прекариата – хората, работещи в условия на труова и социална несигурност, с дребния и средния бизнес; отваряне към гражданското общество.
- екологичен завой, който да заличи неприятния спомен от скандалните заменки от предпоследното управление на левицата и бедействието й през годините, когато бяха бетонирани морското крайбрежие и планинските курорти.
- ясно отношение към мигрантския проблем и строга охрана на границите при зачитане на националния интерес и решенията на ЕС. „Да“ на бежанците от войните и терора, „не“ на икономическите мигранти и потенциалните терористи.
- В условия като българските лявото трряба да бъде патриотично, да работи за приятелски отношения с Русия и да отстоява националния интерес в ЕС и НАТО.
БСП не може да изпълни тези цели, ако не вдъхва оптимизъм за бъдещето на демократично и прогресивно мислещите българи, които не е задължително да са дори нейни симпатизанти.
Крайно време е социалистите да започнат дискусии по тези теми на висок глас
- помежду си, в медиите, в социалните мрежи, а не да чакат решенията на конгреса. Как ще се бори за властта основната политическа сила, ако няма самочувствието да мобилизира членовете и симпатизантите си в публичното пространство?
Ако не иска да последва съдбата на ПАСОК в Гърция, БСП трябва да докаже на своя електорат, но най-вече на самата себе си, че е в състояние да реформира неолибералния олигархически модел в България. Илюзорно е да се смята, че в условията на глобализация и господство на мултинационалните компании може да бъде „преодолян капитализмът“. Още по-малко пък „звездата на социализма... да заблести в пълна сила“, както пише в декларация, която Националният съвет одобри за конгреса.
Подобни носталгични лозунги са по-скоро за вътрешнополитическа употреба
По важното е да се реформира съществуващия строй в посока силна социална държава, каквато имаше в Западна Европа през 60- и 70-е години на 20 век. Но за да бъде припозната от обществото като авангард на промяната, БСП трябва да скъса окончателно с пронизвалите я през годините зависимости от олигархични-, бизнес- и частни интереси. Това съвсем не значи, че БСП не може да има и свое бизнескрило. Напротив, неговото съществуване е желателно, стига то да не бъде звено на корпоративните зависимости на определени депутати и висши партийни функционери, а обединение на хора, които работят прозрачно за по-добра бизнес среда в България.
49-ият конгрес ще бъде съдбовен за БСП. На него ще стане ясно дали партията, която с право се гордее със своята 125 годишнина, ще бъде в състояние да се върне към левите си корени и да поведе страната към реална социална промяна.
Ако тези две неща се случат, БСП ще даде своя съществен принос в обновяването на европейската социалдемокрация. През последните години тя се намира в състояние на свободно падане след неолибералните си залитания, довели до обладаването на електората й от мощни дяснопопулистки сили и конкуренцията на нови прогресивни леви формации.