/Поглед.инфо/
Ти не ме обичай.
Но не ме мрази.
Чувай как се стичат
сребърни сълзи...
Някой горе плаче...
Или е игра...
Просто няма начин
да го разбера.
И не се старая...
Искам да съм тук...
Тук във тази стая...
Нощният капчук...
Мислите спокойни...
Пълният лаптоп...
Ако ще да дойде
страшният потоп.
Бъкан съм с идеи...
Хайде! Не се май!
Как ми се живее!
И да няма край...
Няма и да има...
Ето... Изведнъж
рукна посред зима
сребърният дъжд.
Плаче и ме мами...
мокрият подляр.
Стига мелодрами!
На това е цар.
Не, не се залъгвам...
Въпреки... На пук
никъде не тръгвам...
Ще си бъда тук.
Тук във тази стая...
Сигурен... И жив...
И така... В безкрая...
И така... Щастлив..
Ето, че изтичат
горните сълзи...
Все пак ме обичай.
И не ме мрази...
9 декември 2017 6ч. 9 м. сутринта