/Поглед.инфо/ В нов критичен анализ на Павлин Павлов за Поглед.инфо се разглежда скандалният десетгодишен договор с Украйна, подписан в Киев от временното правителство. Текстът разкрива как тяснопартийните сметки на ПП-ДБ залагат дългосрочна геополитическа мина под националния интерес, пренебрегвайки конституцията и реалната ситуация в разтърсвания от хаос Европейски съюз.

В чумаво време тъпан се не бие, са казали старите хора. Че подписаният в Киев десетгодишен договор е нищо друго освен част от изборната стратегия на ППДБ, търсещите гласове за подкрепа дори в Украйна, си го знаят и членовете им. Важното е друго, че подобен договор по принцип има статут на съставен елемент от стратегическото планиране на бъдещето на страната ни и най-малко е в прерогатива на такъв, временен вид управление, чиято задача е само и преди всичко да подготви предстоящите избори. Освен това и текущо да се погрижи за нормалното функциониране на държавата, а не за превръщането й в съотговорен партньор на воюваща страна. Тази несъгласувана нито с парламент, нито с президент инициатива е забранен прецедент, който по смисъла не намира място в конституцията, където точно е указано онова, което може и което не може да върши едно назначено като служебно правителство. Да не говорим, че е подписан от министър-председател с почти приключена процедура по доказване на нелегитимност. Анекдотично звучи фактът, че се подписват ангажименти с 10- годишни ангажименти. Да им имаме самочувствието на нашите временни управляващи! Че България ще я има след 10 години е сигурно, но Украйна – дали?

Лошото е, че всичкото това се прави насред хаоса, който вършее из Европейският съюз, чиито евролидери се въртят като хамстери в колело, за да успеят по някакъв начин да съхранят себе си в брюкселските кресла. Затова, трябва да им се признае, от немай къде започнаха да предприемат решения далеч от подкрепата за Украйна, а по скоро за спасяване хала на европейските народи. Каквото, например, е свалянето на забраната върху вноса на енергийни продукти от Русия при положение, че тръбата през Украйна още е запушена. За иранската поразия и отражението й в Европа даже няма нужда да се споменава.

Станалото би могло да се оправдае с факта, че, да речем, правителството се е заровило в предизборните процеси и е нямало време да обърне поглед към тези нови тенденции в европейската политика. Да тръгнеш обаче при такава обстановка, както се казва, неканен да предлагаш 10-годишни ангажименти на воюваща страна вместо и без това изпращаната спешна и наложителна подкрепа както досега, изглежда, че е свързано далеч не с интересите на страната, а с тясно партийни сметки. Защо да не предположим, че някой си е намислил по този начин да обвърже преднамерено изборната надпревара с украинската война, за да атакува опонентите си като путинисти и антиевроатлантици. И така превантивно да предупреди и европартньорите каква беда се задава след изборите. А и да подложи този горещ картоф на бъдещото правителство. Наивно звучи, но като се сетим от коя камбанария се чуват камбаните, всичко става ясно.

Ако погледнем на факта от друга страна, повече от нормално е Зеленски да е приел със задоволство делегацията ни, защото последно време като удавник за сламка се хваща за всеки вид подкрепа. При настъпилата немотия от помощи иска да демонстрира на своя народ, че зад него стои целият свят в борбата му срещу Русия. Тази откачена самозаблуда вече се вижда, че доникъде няма да го доведе, защото балансът между страданията на украинците вътре в държавата и благоденствието на техните съграждани извън нея започва застрашително да нарушава статуквото. Това в края на краищата си е тяхна, на украинците работа. Щом толкова сме се загрижили за Украйна, трябва да се има в предвид, че въпросната инициатива на временните ни политици, би могло дори да обиди украинския народ. Хората там не ни отстъпват по общо интелектуално ниво и реален поглед върху политическата ситуация. Едва ли те ще бъдат заблудени и няма да обърнат внимание, че такива задължения, поети без парламентарно заявена позиция и подкрепа и то в навечерието на избори с непредсказуема политическа експозиция, звучат несериозно, без надеждна гаранция за изпълнение. Нагледали сме се на такива споразумения – а украинците имат горчив опит в това отношение - които тихо се оставят в най- долното чекмедже и никой повече не се сеща за тях. Без да е особен пророк, човек ще се схване, че в тая ситуация и този договор го чака същото.

Трябва обаче да се отдаде дължимото на нашите временни политици, каквито между впрочем винаги са били Гюров и Неинска, че от тяхната инициатива има и положителни в политически план резултати. Например, направен е опит най-после да се даде възможност на нашите българи там да се учат в училищата на наше писмо и четмо. Лошото е, че така обвързано с другите „пунктове“ този договор едва ли ще бъде приет, и нашите пак безбукварни ще си останат. Виж, включеното намерение да се изучава украинската история в нашите училища е нищо друго освен доказателство за тъпа неграмотност. Всъщност няма лошо, така поне децата ще се запознаят „съпътстващо“ и с историята на Полското кралство, на Руската империя и Съветския съюз. От друг ъгъл погледнато, такъв макар и „временен“ договор означава де факто, че не само е затворена, а направо е захлопната вратата за евентуално сътрудничество и бъдещо съвместно управление на формацията на Радев с ППДБ. За друг положителен резултат от подписания договор може да се счита предсказуемият „нюанс“ в изборната политика на ГЕРБ, който едва ли ще го подкрепи. Какъвто е ревнив, Борисов няма да понесе, че някой е избързал и го изместил от запазеното място на евроатлантически предан поддръжник на Украйна. Въпреки че тук има и друго - всяко зло за добро. И без това Бойко последно време се чуди, как да намекне, че вече се е преориентирал към оста Тръмп-Путин. Точно такъв поднесен му на тепсия случай е възможност за него да изненада всички след изборите и в името на „националните интереси“, както обича да казва, да вземе и да подкрепи формацията на Радев, без дори да влиза в коалиция с нея. И ето ти го нужното мнозинство. Така че би могло да се окаже, че поръчаното от ППБД и изпълнено от правителството на Гюров може да се превърне в нужния катализатор към решаването на генерални въпроси от вътрешната ни политика.

Изборната мъгла скоро ще се разсее. За съжаление, най-вероятно от първия ден нашите нови парламентарни избраници ще използват украинската дъвка, както са свикнали, за вътрешно политически разпри, а не за реално постигане на скорошен мир в тази изстрадала страна, мир с отчитане на интересите на всички участници в този конфликт. Освен ако някой новодошъл в залата не промени дневния ред.