/Поглед.инфо/ Продължението на Алекоконстантиновия "Бай Ганьо" сигурно би се казвало "Бай Ганьо ряпа да яде".
В последно време байганьовщината взима връхна точка и то най-вече заради бездушното управление на Бай Ганьовците, като се започне от най-високо ниво на управление на държавата и се стигне до местната власт.
И сега конкретната история или Глава: "Бай Ганьо се готви за избори":
Няма да ви занимавам нито с кебапчета, нито с купени предизборни, социални статистики, а с "изборната избирателна любов" на администрацията и в частност на Столична община към децата. Съвсем случайно може би през месец май тази година, дни преди изборите за Eвропейски парламент пред една от изоставените още по времето на соца детски площадки в столичния квартал "Надежда" камион изсипа купчина с тор. В продължение на няколко дни работници с тениски с надпис "Столична община" усърдно разчистиха площадката от боклуците, поставиха нови плочки около пясъчника, сложиха тор наоколо, за да порасне тревата и....си тръгнаха, и повече не се вяснаха. Изборите минаха, а на площадката остана да стърчи ужасно ръждясалата пързалка, избуялата трева и един гьол, който би трябвало да е пясъчник.
Положението е сякаш площадката е изоставена след военни действия или сякаш е декор на филм на ужасите. Иначе все се блъскаме в гърдите колко европейска е европейската столица София. Три месеца по-късно, пак съвсем случайно, дни преди началото на предизборната надпревара камион докара купчина с пясък пред същата тази площадка в квартал "Надежда". Сега родителите чакаме с трепет изборите, поредните байганьовски избори, за да оправят и пясъчника. То с тези темпове площадката може би ще бъде окончателно ремонтирана и приведена в европейски вид чак за внуците. Ръждясалата пързалка продължава да наднича самотно, може би се надява някое дете на столичен кмет да си поиграе на нея.
Такова е положението в много квартали с детските площадки в София. Родители обикалят, за да открият читава площадка. На едната е счупена пързалката, на другата има железни и ръждясали катерушки от времето на дядо ми, а на третата сред безбройните боклуци можеш да намериш спринцовка. И оправданието, че няма пари, вече е изтъркано, защото плащаме най-различни и хич не толкова ниски такси към общината, към които като октопод се е прикрепила петолевка за трансфер към удачната на властта банка. Да не говорим за глобите, които прибира общината, за това, че ако паяк ти вземе колата в столицата, може да платиш половин минимална заплата.
Пари общината има, но за детски площадки, а и не само, ги харчи по байганьовски и предизборно. След изборите парите свършват и все нещо остава недовършено. Другото оправдание, че децата и родителите не пазят, също не важи. В други страни също не пазят особено, но там общините им чистят и поправят. То затова са таксите и данъците.
Всички деца заслужават да има къде да играят, не площадки да се оправят избирателно в по-богати и по-централни квартали, за пред т.нар. европейски партньори или пък предизборно да "ремонтираме" на парче.
И понеже накрая винаги трябва да има надежда (още повече и за квартала с името "Надежда"), имам предложение: да се направи списък на всички детски площадки, достойни за филми на ужасите.
И нали е много модерно да кандидатстваме по проекти, ами нека госпожа Фандъкова да кандидатства към някоя продукция от Холивуд, да дойдат да снимат филми на ужасите на тези площадки и със спечелените пари да ги оправят.
---------------------
Искра Хотнишка, редактор в Информационна агенция БГНЕС.