/Поглед.инфо/ Опасявам се, че премиерът Петков не разбира връзката между намесата във война и произтичащите от нея непредвидими последици
“Това, което се нарича „обективност“, научно например (в което аз твърдо вярвам, в дадена ситуация) се налага само в контекст, който е изключително обширен, стар, здраво установен или вкоренен в мрежа от конвенции… и все пак който все още остава контекст.”
Жак Дерида
Преподавател в Университета в Отава, Канада
Официалното обяснение за решението на министър-председателя Кирил Петков така внезапно да уволни министъра на отбраната Стефан Янев бяха опредени семантични различия по отношение на конфликта в Украйна - “военна операция” или “война”.
Съгласен съм с министър-председателя - думите са алфатът и омегата не само в политиката и могат да доведат до изключително сериозни последствия. Думите са онази въображаема матрица, оформяща нашите възприятия за това какво е реалност и какво не е. Ключовият въпрос обаче е, кой е овластен с воала на легитимността за техния подбор. Отговорът е очевиден и стар колкото нашата цивилизация - тези, които притежават, които са отговорни и контролират Министерствата на истината, по думите на Оруел.
Умението да жонглираш не само с различния калибър, но и с честотата на тези семантични куршуми, е цяло изкуство, целящо победа на бойното поле на “бъдещите империи“. Тук цитирам друг известен англичанин Уинстън Чърчил, според когото: “Бъдещите империя са империите на ума“. Без съмнение именно тази е титаничната битка на нашия век.
Един пример. Възможно ли е терорист №1 да бъде също така световен шампион за мир, човешки права и модел за подражание за бъдещите поколения? Отговорът не е привидно нелеп, ако това което възприемаме като обективна реалност, е именно онази реалност, която игнорира така наречения контекст. Какво имам предвид?
27 години в мрачната килия в затвора на остров Робен (умишлено подбрана да бъде в непосредствена близост до мястото за екзекуции) бяха необходими на Нелсън Мандела да стигне до Нобеловата награда за мир през 1993 г. Десет години по-късно през 2013 г. на официалното погребение на Мандела в Йоханесбург присъстваха повече от 100 световни лидери, сред които Обама, Оланд, Камерън и Меркел.
Друг, географски по-близък пример: Според Държавния департамент на САЩ, Kosovo Libration Army (KLA) или Армията за освобождението на Косово (АОК) бе определена като терористична организация, но ненадейно само месеци преди началото на конфликта в Косово Държавният департамент радикално промени лексиката си от “терористи“ на “бойци за свобода“. Да си припомним, че през далечната 1999 г. Косово се превърна в център на голяма военна операция, при която близо 500 самолета на НАТО при 38 000 бойни полета бомбардираха Югославия в продължение на… 78 дни.
Спорно е дали това бе военна операция или просто една война. Един от експертите на този конфликт, проф. Майкъл Манделбаум, изчислява жертвите от над 10 000 (тези данни се оспорват), разрушена бе цивилна инфраструктура - болници, мостове, бензиностанции, складове, автомобилният завод Юго… По време на военната кампания на НАТО сръбското правителство изчисли, че бомбардировките са повредили 25 000 жилищни сгради и унищожили 470 километра пътища и 600 километра ж.п. линии.
Спомням си как тогава световните медии (най-активните - CNN, BBC) аплодираха бомбардировките, но не си спомням някой да е изричал лозунга “Днес всички сме сърби!“ (препратка към покойния сенатор Джон Маккейн, по време на грузинската война от 08.08.2008 г. “Днес всички сме грузинци“). Сърбите бяха заклеймени, а югославският държавен глава Слободан Милошевич бе наричан “Побесняло куче“, “Касапина на Балканите“ и бе охарактеризиран като последната реинкарнация на Антихриста и Адолф Хитлер, взети заедно. Както знаем, моралния компас на световната съвест бе насочен към Прищина, не към Белград (който не бе пощаден от бомбите на НАТО), тъй като Югославия бе възприета като миниатюрна версия на бившата империя на злото - СССР..
Този конфликт бе представен не като агресия, не като война, а като акт на “хуманитарна интервенция“. Това беше първият път след Втората световна война, когато бе използвана военна интервенция без одобрение на резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Това бе нарушение на член 51 от устава на Организацията на обединените нации – т.е. акт на агресия. Правният отдел на НАТО лансира дефиницията за хуманитарна интервенция, според която: “Хуманитарната интервенция е въоръжена интервенция в друга държава без съгласието на тази държава за справяне или от заплахата за хуманитарни бедствия, причинени от сериозни и мащабни нарушения на основни човешки права.“
Идеята зад тази новата доктрина Responsabilitytoprotect (R2P) e, че принципът на суверенитет трябва да бъде пожертван на олтара на защитата на правата на човека (в случай, че човешки животи са застрашени от агресия, геноцид и т.н). .Казано простичко, според новия императив в международните отношения моралният принцип надделява над принципа на суверенитета. Разбира се в тази аксиома суверенитетът е далеч по-податлив на деконструиране. Както знаем, причината за мащабната операция на НАТО бе убийството на 44 жители в село Рачак в централно Косово (официалната версия обвини сръбските сили за сигурност, но има и алтернативна версия, според която с този инцидент АОК де факто легитимира военната намеса на НАТО).
Но тук се сблъскваме с един онтологичен парадокс на думите и техния, нека го наречем, флуиден контекст. Именно поради тази причина, според Дерида,, твърдението за обективност престава да е валидно, то е просто илюзорно.
През 2016 г. етикетът “Балканският Хитлер–Антихрист“ на Слободан Милошевич бе сменен. Както се и очакваше, тази новина не бе на първата страница на „Льо Монд“ и „Ню Йорк Таимс“ но в същата година Международният Криминален съд в Хага намери “Кървавия месар на Балканите“ за невинен.
Така че, както каза премиерът Кирил Петков, думите имат значение. Но нека се върнем за момент към изстрадалата Украйна, задавайки въпрос с определено понижена трудност. Къде бе онова будно световно мнение, къде бяха CNN, ABC и другите масови медии през последните 8 години, когато Украинската артилерия уби 13 000 (според данни на ООН) жители в Донецк и Луганск?. Къде бе съвестта на Европа? Според правната рамка на доктрината на хуманитарната интервенция, Москва е могла да се намеси военно още през 2014 г. Питам се какви биха били последствията тогава, сравнявайки с днес?
Да приключим с лексикалните меандри за конфликта в Косово, в края на краищата този конфликт бе хуманитарна интервенция или просто война? Каква е ролята на специфичния контекст. Зависи на кого задавате този въпрос? За сърбите това бе определено една агресивна война, за Русия също, за албанците в Косово това бе хуманитарна интервенция, за американците също.
Да припомним, че една година след приключването на конфликта през 2000 г. в Косово бе изградена най-голямата американска военна база след края на базата във Виетнам Camp Bondsteel, включваща 300 сгради, като американските военни инженери поеха контрола над 320 километра пътища и 75 моста в околната зона за военна употреба. Контекстът? Радикално геополитическото реформатиране на Балканите и на цяла Източна Европа?
Привършвам с един цитат от статия на Джордж Монбиот от британския “Гардиан“, която донякъде хвърля светлина по този въпрос: “Става дума за енергийната сигурност на Америка. Става дума и за предотвратяване на стратегически набези от онези, които не споделят нашите ценности. Ние се опитваме да придвижим тези нови независими държави на Запад. Бихме искали да ги видим да разчитат на западните търговски и политически интереси. Ние направихме значителна политическа инвестиция в Каспийско море и за нас е много важно картата на газопровода и политиката (Косово) да съвпадат." Изказване на Бил Ричардсън, през 1998 г., министър на енергетиката на САЩ, относно политиката на САЩ за добива и транспортирането на Каспийски петрол". “Дискретна сделка в тръбопровода - НАТО се подиграва с онези, които твърдят, че има план за каспийски нефт", Guardian, 15 февруари 2001 г.
Приключвам от там, откъдето започнахме, контекстът има преобладаващо значение, що се отнася до избора на семантичните предпочитания.
Но да се приземим на родна територия. Както се разбра, българският министър-председател има известни пропуски с географията и с международната търговска инфраструктура на страната (Дунавските мостове). Дотук добре, но той трябва да бъде наясно, че всички войни, без изключение, по своята същност, да цитирам негов колега, бившия премиер министър на Великобритания Тони Блеър, са “ужасен, ужасен бизнес с непредвидими последствия“. Уви, те не са само семантични.
За разлика от министър Стефан Янев, аз се опасявам, че министър-председателят Петков не осъзнава сериозността на „куролацията“ между намесата във война и произтичащите от нея непредвидими последици.
