/Поглед.инфо/ Тази история съм я слушал от баща ми! Малко след 9 септември 1944 година той става милиционер. Бурни времена, карат я на военни начала, спят в общи спални, като в казарма, я има, я няма заплати... Ала действието се развива в нощта на 23 декември 1947 година. Който знае – тогава е национализацията на фабриките в България! Тайно, групите са готови, отиват във фабриките и правят пълен обиск на всичко.
В тази светла нощ баща ми е определен с още един милиционерски командир, партизанина Ганчо, да пазят стаята. Но това не е каква да е стая, а тази, в която идват и с чували изсипават конфискувани пари! Ганчо си е Ганчо, селско момче, а върхът на неговата кариера била управител на стол. Но в онази нощ групите идват и изсипват торбите с пари, обрани от касите на фабрикантите... много пари... неброени пари, невиждани от двамата бедняци пари!
Някъде призори баща ми притрива кълки, върти се, не го свърта – пие му се боза...Не уиски, не водка, а една проста боза, ала нямат пари...Предлага на партизанина да вземат от тази огромна камара пари, нечетени и неброени, за един литър боза. Ганчо сепнато възразява:
- Първане, това са народни пари, не бива!
Не бива, ама пусто – и на него му се пие боза!
И вземат решение - толкова историческо, колкото и национализацията!
Партизанинът вади лист, плюмчи химическия молив и пише: „Аз ...еди кой си и Първан ...еди кой си, взехме от народните пари... еди колко си за един литър боза!”
Слагат бележката в огромната купчина с неброена пара, баща ми грабва две банкноти и търчи до близката сладкарница, за да вземе жадуваната боза!
Какви времена, наистина!
Купчини пари, свят да ти се завие, могат да си напълнят джобовете с банкноти, а правят драма за един литър боза.
Какъв морал! Също както при приватизацията, нали?