/Поглед.инфо/ "Възможността да захвърлиш маската е едно от малкото предимства на остаряването"

Маргьорит Юрсенар

Изненадващо, поне за мен, признавам си, е обстоятелството, че в два поредни дни двама от основателите на Клуб "24 май" - проф. Боян Дуранкев и д-р Юри Борисов, се опитаха да припомнят първоначалната идея на Клуба, споделена и от останалите четирима основатели - проф. Андрей Пантев, проф. Иво Христов, д-р Иван Габеров и моя милост. Идеята да се опитаме да положим нашите интелектуални усилия, за да разберем и да споделим с българското народонаселение нашето виждане за причините за поредната българска историческа драма - непомерната в цялата ни история демографска катастрофа. Идеята да продължим да търсим пътища за преодоляване на сегашното терминално (смъртно) заболяване на българския национален организъм, разбира се от нашите индивидуални научни позиции и житейски светоглед. Идеята да положим максимални усилия не толкова за формулиране на някаква "Българска мечта", колкото да сложим началото на проблематизирането й, на възможна общонародна дискусия около нейното драматично отсъствие. Идеята да се опитаме да накараме "народ" и "елит" да осъзнаят и провидят не светлите хоризонти на някакво илюзорно бъдеще, а сегашната напреднала фаза на болестта, чиито метастази бавно, но сигурно ще изпратят и едните, и другите в Отвъдното. Повтарям, такива бяха идеите и намеренията, а не превръщането на групата в Клуб на тесни социалисти или Кръжок по марксизъм, но за съжаление може би ще се окаже прав за пореден път Иван Хаджийски, който казваше, че "всяка българска работа започва зле организирано и завършва със скандал"!

Иначе, пак казвам, хубаво е, че председателят Дуранкев и секретарят Борисов припомнят тези дни проблема за "Българската мечта", макар че друг е въпросът за подхода към нейното изговаряне и въобще самото проблематизиране на свързаните с нея тежки душевни травми на "народ" и "елит" днес. Разбирам тяхната идеологическа гледна точка, чрез която се търсят и предлагат икономически решения за болестта, макар че за мен те нямат никаква лечебна сила сега и за в бъдеще, тъй като се бърка диагнозата, а това предполага и неадекватно предложение за лечение. Заедно с това категорично не съм съгласен със секретаря Борисов, че видите ли "интелигенцията се е отдръпнала от обществото": първо, защото "интелигенция" е едно нищо незначещо понятие; второ, защото днес на практика няма българско общество; трето, защото всеки мислещ човек се превръща съвсем съзнателно в социален отшелник, тъй като просто умиращият български организъм въобще не се интересува от неговите лични разсъждения и послания - за какво да се натрапва, тогава?!...

За какво да се натрапвам, тогава, след като десетки и стотици пъти съм дефинирал моята версия и за заболяването, и за евентуалното лечение, но освен някакво, каквото и да е, одобрение или несъгласие, не съм усетил дори мисъл за възможно практическо действие? Не съм видял дори и опит да захвърлим маските, особено ние, вече остаряващите, за да изкрещим истината, че българският национален организъм наистина е терминално (смъртно) болен, а в това състояние той се надява единствено на това да има задгробен живот! Е, какво да направи една отделна човешка воля в такава ситуация?! Два са пътищата - или да се отдръпне от "обществото", или да избере протеста на Кольо Босия, друго няма!...

Иначе май ще се окаже прав големият френски философ Жорж Бернанос, който още през 1946 г. казваше: "Либерално или марксистко, това, което наричаме модерно общество, непрестанно отслабва моралната съпротива на човека за сметка на неговото ефективно въздействие върху нещата. Защо тогава да противопоставяме либерализма на марксизма, след като това са два аспекта на абдикирането на човека пред неговата участ?!"...

Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари! И тук въобще не става дума за черногледство, а за съвсем реална диагноза!...