Финансисти и икономисти: Бюджетът за 2016 г. е инерционен и на статуквото

/Поглед.инфо/ Бюджет 2016 е на статуквото и на инерцията.

Проф. Кръстьо Петков, председател на съюза на икономистите:

Ако се погледне внимателно бюджетът за 2016 г., който бе приет в сряда, в единство с данъчните закони, анализите и мотивите, с които бе внесен, за мен той е бюджет на инерцията.

Вече 6-7-ма година поред се прави консолидирана финансова програма и държавен бюджет, който се грижи главно за това какви разходи да се направят и оставя на втори план проблема за приходите. Или по-точно - възможностите за увеличаване на приходите извън вземането на нови и нови заеми. От тази гледна точка той ще повтори една порочна практика през последните 4 г. - неизбежна е актуализацията, тъй като няма как да издържи тази рамка и заложените в нея параметри. Сигурно през октомври-ноември следващата година първо негласно, а после - постфактум ще трябва да се вземе решение за промяна на това, което е гласувало НС в сряда.

От друга гледна точка ескалиращото геополитическо напрежение в Близкия Изток и наплива на бежанци в Европа са следващият фактор, с който не се съобразяват нашите финансисти, изготвили бюджета. Причината е не толкова, че не биха искали, а че нямат и не полагат усилия да получат повече информация, която да им помогне, за да предвидят по-добре разходите на държавата през следващата година. Да, вече всички знаят, че ще се наложи да се преструктурира европейския бюджет, както и цялата рамка, върху която се гради финансовата политика на ЕС в посока увеличаване на разходите за сигурност и намаляване, на първо място, на разходите за социални потребности, образование и др. Но за разлика от един Виктор Орбан, не че съм му фен, българските политици дори няма да отстояват интересите на най-бедната държава в ЕС, каквато е нашата, при набирането на нови средства от държавите-членки и преструктурирането на европейския бюджет. Вторият риск, който въобще отсъства и не се калкулира от политиците у нас, е липсата на отговор докога ще продължи у нас дефлацията и докога тя ще задушава главния и здравия източник на приходи - реалният сектор. По този въпрос не срещнах дори едно изречение в докладите и дебатите около Бюджет 2016. Да не говоря, че самото равнище на обсъжданията в парламента беше под всякаква критика.

Защото в НС няма в момента най-важното ядро - макроикономисти, които да знаят какво се случва в българската и в европейската икономика. За сметка на това по червения килим дефилират счетоводители и бюджетари на дребни и средни спекулантски структури, които пренасят тук вижданията и похватите, с които са си служили, преди да дойдат в НС. А би трябвало да се мисли държавнически, което означава - мъдро и изпреварващо спрямо очерталите се рискове.

Евгени Стоянов, финансов консултант:

Бюджетите в България през последните десетина година са проциклични, т.е. не могат да спомогнат за изглаждане на икономическия цикъл. И Бюджет 2016 е на статуквото. Няма как да бъде иначе, защото нямаме суверенитет в паричната политика, не можем да печатаме пари и да определяме вътрешен кредит самостоятелно. И затова бюджетът ни е ограничен, за да не допуснем хиперинфлация. От МФ действат предпазливо, защото имаме негативен опит с банковата система, който те се стремят да не повторят.

Не виждам в бюджета за следващата години мерки за стимулиране на доходите. А доколко той ще бъде изпълнен, ще зависи и от притока на евросредства. Но не смятам, че при настъпване на определени неблагоприятни обстоятелства, от ЕС ще ни отрежат част от обещаните пари. Има и други начини за решение.

В краткосрочен план ми е трудно да дам прогноза, но самият факт, че не можем да си стабилизираме икономическия ръст на нормално ниво, говори за достатъчно труден период за нас. В депресия сме вече 5 г., което е сериозна щета. Няма да се спирам подробно на демографските ни проблеми, но те също дават негативно отражение. Защото в дългосрочен план ръстът на икономиката се ограничава от ръста на населението, който е отрицателен.

Все пак, предполагам, че при екстрени обстоятелства, свързани със засилване на мерките за сигурност и проблемите с мигрантите, няма да бъдем ощетени при изпълнението на европрограмите. Допускам да получим допълнително финансиране за евентуални непредвидени разходи, които от друга страна няма да достигнат до тези размери, за които се говори по медиите. Докато не получим точна информация е трудно да правим прогноза, а и се съмнявам, че когато се говори за милиарди те са точно изчислени.

Ако някой е обещавал 3 млрд. евро на Турция е логично, който е поемал този ангажимент, съответно и той да ги плати. Не знам доколко е законно да се обещава финансиране от чуждо име - не знам дали е редно европейски лидер, пък бил той и на голяма държава в ЕС, да говори от името на всички останали страни. Според мен, въпросът с тази помощ не е решен окончателно, въпреки подписаното споразумение.

Георги Атанасов, финансист от Български финансов форум:

Живеем в особено динамична финансова ситуация и е трудно да бъдат точно пресметнати рисковете на европейско ниво. Помислете си колко се промениха параметрите от първоначално набелязаните за броя на бежанците, които Германия може да приеме. В началото цифрите бяха едни, но впоследствие, тъй като това е една уредена държава, се събраха на най-високо ниво и гласуваха нова бройка. Защото си дадоха сметка, че очакванията им са били нереалистични. Това, което наблюдаваме е, че каквито и промени да настъпят германската държава функционира адекватно и намира решенията.

„Всичките страни членки на ЕС трябва да помогнат при събирането на общите средства от 3 млрд. евро за бежанците в Турция. Това е въпрос на европейска солидарност,” заяви секретарят на финансовото министерство в Германия Йенс Спан пред техен ежедневник. Да, за тях това може да не е проблем заради стандарта и високата степен на организираност, но не е така за страни като нашата.

Когато говорим за бюджет и финанси трябва да помним, че нещата опират и до демографската криза у нас. Смущаващо е, че млади и образовани хора продължават да напускат страната. Тази тенденция би трябвало най-после да запали червената светлина за управляващите.

Приетият вчера бюджет предполага по-висока събираемост, но тъй като имотните и богатите са с привилегии, властите ще разчитат тези пари да се съберат от останалото население. Примерно, банковата система изпомпва парите при себе си, след което правителството им сервира пакет ценни книжа, те вадят парите и ги купуват.

Не мога прецизно да коментирам Бюджет 2016, тъй като това трябва да правят хора бюджетари - с познания в областта и с натрупан в годините опит. Но ми прави впечатление, че правителството няма ентусиазъм за реформи, дори и поради това, че е коалиционно. Реформите, доколкото се говори за тях, се артикулират от малък коалиционен партньор, но тези хора, дори и да имат най-добрите намерения, просто нямат политическата тежест и воля, за да ги прокарат.