/Поглед.инфо/ България планира да обяви за персони нон грата руски дипломати във връзка със шпионския скандал, заяви премиерът Бойко Борисов. В същото време той отбеляза, че Москва и София поддържат партньорски отношения, но никой няма право да шпионира в страната му и България ще защити националната си сигурност.
По-рано българската прокуратура обяви ареста на шестима служители на Министерството на отбраната и военното разузнаване на страната по обвинения в шпионаж за Русия, включително „резидент“, който вербува хора с достъп до класифицирана информация.
„Става дума за група хора, които събираха поверителна информация в полза на чужда държава“, заяви представителят на главния прокурор Сийка Милева.
Прокуратурата уверява, че групата е действала дълго време, създавайки сериозна заплаха "за националната сигурност на България, сигурността на НАТО и Европейския съюз, тъй като е предавала класифицирана информация от военен и високотехнологичен характер". Държавният департамент на САЩ вече побърза да обяви, че ще следи отблизо разследването, тъй като „България е приятел, съюзник по НАТО и партньор“.
„Приятелството е приятелство, ние го демонстрирахме, включително по въпроса за газопровода „Балкански поток“, но да се шпионират възможностите не в НАТО“, на свой ред не пропусна да подчертае Бойко Борисов.
Очевидно, за да добави тежест към скандала, българската прокуратура също обяви задържането на един от членовете на групата в района на руското посолство при опит за бягство. Руското посолство вече поиска да се спрат спекулациите относно предполагаемото участие на Русия в делото за шпионаж.
„В контекста на усложняването на международната ситуация има очевидни„ неуморни “опити да се забие клин в руско-българския диалог и отново да се демонизира страната ни“, се казва в изявлението на руската дипломатическа мисия.
Посолството изрази надежда, че процесът ще бъде деполитизиран и безпристрастен, а освен това ще се проведе в строго съответствие с нормите на българското и международното право.
Между другото, руски шпиони в България се намират с изненадваща последователност и в такъв брой, в който, вероятно, няма да ги намерите по целия свят. Беше писано за предишния шпионски скандал само преди шест месеца.
Юрий Квашнин, ръководител на Центъра за европейски изследвания в Института за световна икономика и международни отношения на РАН смята, че подобни истории отговарят на общия климат на отношенията между Русия и България, ЕС и НАТО.
“Не е тайна, че отношенията не се развиват по най-добрия начин, а политическите отношения с онези малки държави, които са силно зависими от НАТО и наднационалните власти на Европейския съюз, са особено лоши. България е малка държава, управлявана от изразено проевропейско правителство, дясна партия. Те са силно фокусирани върху привеждането на своите политики в съответствие с ЕС. В същото време България получава много финансова подкрепа от ЕС като част от политиката за подкрепа на изоставащи региони, така че зависимостта, разбира се, е много висока.
Отношенията между Русия и България отдавна се развиват по негативен начин. Оказа се, че по отношение на взаимните интереси Русия и България нямат много общо. По-рано бяха активно обсъждани енергийни проекти - Южен поток, нефтопроводът Бургас-Александруполис. Тези проекти бяха отменени именно поради позицията на българската страна. България се присъедини към второто разклонение на „Турски поток“, но третото и четвъртото, които първоначално бяха планирани, така и не бяха построени и най-вероятно това няма да се случи в обозримо бъдеще.
България пое курс към ограничаване на сътрудничеството с Русия в ключовата - енергийна сфера. Това се доказва от боксуването в областта на проектите в ядрената енергетика. За българите би било изгодно да развиват атомни електроцентрали, но поради сложността на руско-българските отношения това не се случва.
Има и застой по други въпроси. Отрицателната тенденция в туристическия сектор е очевидна, въпреки че коронавирусът също изиграна роля в това отношение.
В България има по-малко руснаци и все повече и повече шпиони. Каква е тази странна тенденция?
Развиването на взаимоотношения по негативен начин създава почва за шпионски скандали. Не бих екстраполирал обаче политическото напрежение в хуманитарната сфера. В България, според проучването на “Евробарометър”, се наблюдава едно от най-високите нива на симпатия към Русия и към руснаците. Това ни дава надежда, че ако правителството се смени в България, тогава може да настъпи някакво затопляне в отношенията между нашите страни.
Това не е ли свързано с последните изявления на Джо Байдън към руския президент? От една страна, това отвлича вниманието от скандалните реплики на американския президент, от друга страна, в България това може да се тълкува като сигнал за поредните русофобски действия.
Не знам какво ще кажете за Байдън, но можем да заявим, че американската дипломация се засилва на Балканския полуостров, като цяло в Централна и Източна Европа. Имаше период в ранните години на управлението на Доналд Тръмп, когато Съединените щати се придържаха към политика на изолационизъм и всъщност не проследяваха случващото се в тези региони. Но още в последните месеци от управлението на Тръмп и с пристигането на Байдън, вниманието на Вашингтон към тези страни се увеличава. Сега в тях се засилват действията на американските посолства, за да убедят местните елити да се ориентират към Вашингтон и да не участват в проекти, които представляват интерес за Москва.
Мисля, че Русия трябва да очаква засилване на конфронтацията с Балканите и другите източноевропейски страни.
Станислав Митрахович, водещ експерт на Националния фонд за енергийна сигурност, преподавател във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, отбеляза, че през последните години има много скандали с България.
Или шпионски софтуер, и в такова количество, което надхвърля разумните граници, или с публични личности, които се застъпват за развитието на руско-българските отношения, или спорове за историята на Втората световна война. Стигна се до паметниците, които символизират руско-българските отношения от XIX век и т.н.
Огромен брой скандали могат да се обяснят с факта, че България е една от страните от Източна Европа, която е във втория ешелон на скептиците по отношение на Русия и следва русофобска линия, макар и не същата като Полша и Литва . Към това трябва да се отнасяме не толкова емоционално, колкото да приемем този факт в светлината на решението на задачите, пред които сме изправени.
Имаме търговски отношения и, разбира се, енергийни проекти. Въпреки всички трудности в отношенията с България, ориентирана към Вашингтон и Брюксел, беше направено много. Дори правителството на Бойко Борисов, по време на предишното му управление, подписа споразумение за българския участък от проекта „Южен поток“. Тоест, въпреки капризността му, можете да преговаряте с него.
Но сега Борисов, струва ми се, заема по-твърда позиция от преди повече от 10 години. Това се вижда от скандалите с шпионажа. Показателно е също така, че когато на 1 януари 2021 г. сръбският президент Александър Вучич отвори движението на руски газ по Балканския поток, Борисов отвори движението на азербайджански газ същия ден. Това показва неговите политически приоритети.
Възможно ли е изобщо да се преговаря с него?
Възможно е и е необходимо. Необходимо е да се реши стратегическата задача за изграждане на обходните газопроводи. На юг такъв е продължението на втората линия на Турски поток (Балкански поток).
България постоянно подчертава своята принадлежност към ЕС и НАТО. Но тези вече редовни шпионски скандали, не поставят ли България в авангарда на антируските действия?
Мисля, че това е форма на борба за предотвратяване на руско-българското сътрудничество. Навремето в София пристигнаха американски сенатори, а България напусна строителната площадка на „Южен поток“. След известно време обаче проектът беше осъществен, макар и в по-малък мащаб. Вярно, България загуби пари.
Въпреки арогантността, ориентацията към брюкселската бюрокрация и т.н., България остава държава, която поради обективни закони е принудена да си сътрудничи с Русия по ключови въпроси.
Превод: В. Сергеев
