/Поглед.инфо/ Живеем в условията на неолиберален глобален диктат налаган от десни и крайнодесни центрове и партии. В България той се налага и поддържа от ГЕРБ и сателитите му.

Амазонската джунгла е обхваната от опустошителни пожари, а крайнодесният президент на Бразилия обвини природозащитниците, че сами палят пожарите, за да привличат внимание и да представят властта в лоша светлина.

Невиждана досега огнена стихия покоси и Сибир, където властта и екоактивистите също влезнаха в сериозен спор за отговорността и размера на бедствието.

Деца в клетки! Шокиращи кадри от центъра за задържане в американския щат Тексас на деца-имигранти от Латинска Америка разтърсиха света. Наред с опасността от хуманитарна криза, вече се говори и за "концентрационни лагери", управлявани от "фашистка" администрация. САЩ не са ратифицирали Конвенцията за правата на детето и се очаква да се изтеглят от Съвета за човешките права към ООН.

В България – чума по животните със съмнения за корупционни практики при унищожаването на животинските трупове на стойност милиони левове. Протести срещу назначаването на човек със спорни морални, етични и професионални качества за главен прокурор, който публично се усъмни в един от основополагащите принципи на демокрацията – разделението на властите. Бързи, загробващи кредити и ипотеки, недостъпно здравеопазване, но евтини и леснодостъпни опиати, лошо образование, ниски доходи, целенасочено съсипване на природата, корпоративна преса, стрес, влошено психично здраве! Хората на наемния труд са модерните роби, поставени в абсолютна зависимост, живеещи в страх и самота!

Светът се намира в тежка морална криза! Безпардонният капитализъм ограбва ценностите, здравето, знанието, спокойствието и природата ни! Отнема ни свободата!

Ето и диагнозата на Георги Кирков:

„…ужасния политически разврат и калпазанство, владеят както в редовете на партиите, тъй и в управлението на страната. Основният мотив в действията на тия партии и хората, стоящи в управлението, е грабежът във всички форми и по всички начини. България е заприличала на хан, нападнат от шайка грабители, готови в грабителското си изстъпление да го сравнят със земята. Земеделците, занаятчиите, дребните търговци и работниците, които съставляват грамадното болшинство от нашия народ - ето грешниците, които трябва да изплащат греховете на безпримерния грабеж и разорение.

В името на грабежа се пораждат и измират партии, в името на грабежа падат и стават правителства, в името на грабежа се служат литургии, в името на грабежа се пъдят и назначават чиновници, в името на грабежа, най-сетне, се лее невинна човешка кръв и покосяват хиляди човешки съществувания.

Грабежът - това е най-бляскавата характеристика на периода, в който се намира нашето отечество и неговото социално развитие. Чрез грабеж, узаконен и неузаконен, българският капитализъм се издига над развалините на старите форми на производство и поминък.“

Длъжници сме на Кирков и неговите завети, защото в днешната уродлива капиталистическа действителност се оказваме неспособни да четем, да разпространяваме, да осмисляме и да подемем, както пише Кирков „великата неравна борба за оздравяването на нашето общество и за насочването му в естествения път на модерното социално и политическо развитие, като оставаме винаги верни на себе си и на идеалите на социалната революция.“

Но как да поведем тази борба? Как да спечелим битката за демокрация, солидарност, справедливост, хуманизъм, честност и морал? Как да сложим край на грабежа? И има ли надежда за по-добър живот? Кирков си е задавал сходни въпроси в години на още по-тежки изпитания пред българското социалистическо движение. И винаги е оставал оптимист. И винаги е излизал победител в полемиките с яростните си опоненти в Народното събрание и в Столичния общински съвет.

В произведението си „Политическа зоология“ Кирков безпогрешно рисува портрет на либерала, консерватора и демократа. Но „що е социалист“?

  • Чист и светъл човек;

  • Интелигентен, целеустремен, остроумен;

  • Безукорно честен, безкористен, социално чувствителен, последователен, принципен, всеотдаен, състрадателен и човечен;

  • Човек с кристално чиста съвест, около когото няма дори слухове за “афери”, “далавери”, “комисиони” и прочие корупционни практики.

  • Безкомпромисен към неправдите;

  • Безпощаден към опонентите /външни и вътрешни/;

  • Деец с висок политически морал;

  • Неспособен да продаде съвестта си;

  • Без страх и съмнения;

  • Борец за свобода, равенство и солидарност;

  • Майстор на човешките души;

  • Съвременник на бъдещето;

  • Мечтател и прагматик;

  • Дясната ръка на Благоев - нервът, импулсът, който разгаряше борбата и тикаше Партията напред!

Думи на съмишленици, а по-късно и на изследователи на делото на Кирков! Благодарение на тези свои качества, на непоколебимата си убеденост в социалистическата кауза и на моралното си превъзходство, Георги Кирков печели уважение и доверие! Дали и днес Българската социалистическа партия може да се гордее с подобни предимства?

Изправени сме пред един голям въпрос – идейното и организационно състояние на партията - накъде сме тръгнали и докъде ще стигнем – партия на бизнеса или партия на наемния труд? Рискуваме същността и характера на Българската социалистическа партия да бъдат изцяло подменени. А Кирков би добавил: „…пред нас стои жизненият въпрос как да спасим най-добрите и най-предани сили на партията, които се давят и задъхват в една тълпа от неустановени елементи и озлобени сърца, а заедно с това и чрез това да спасим и самата партия от пропаст и прогниване”.

Кирков дълбоко ненавижда ония, които правят от Партията кариера и които преследват лични сметки. Той е безпощаден към всички, които гледат на Партията като на хан и се бори с онези, които превръщат партийните организации в място за пустословие. /Васил Коларов, Доклад по случай 16-годишнина от смъртта на Кирков/ Непримирим е и към „сбирщината от социалиствуващи кариеристи и политикани, задачата на която е да компроментира социализма“ /Георги Кирков, “Политическият момент и социалдемокрацията“, Работнически вестник, 12 юни 1909 г./

Останала е една негова фраза, характерна за схващанията му по въпроса за строителството на Партията – „какво ли сте тръгнали зад масите, вие приличате на тези, които поставят вола зад колата, а Партията трябва да бъде волът, който тегли колата“.

И в статията си “Все напред!“, публикувана в „Работнически вестник“ на 14 април 1905 г., ще добави: „Който въздиша и тъжи за миналото, той не може да прочувствува и процени радостта на бъдещето. Да въздишат и тъжат за миналото – това е участта на всички измиращи обществени класи и политически партии, които, като не намират условия за едно трайно съществуване в настоящето, неволно обръщат погледите си в миналото и там дирят успокоени за съвестта си. Като живеят със спомените и заблужденията на миналото, те не могат нито да разберат смисъла на настоящето, нито пък да се проникнат от радостите и надеждите на бъдещето.“

Ето защо единственият начин да опазим историческата си памет, както пише Борис Борисов в статията си „Ораторското изкуство на Георги Кирков“, без обаче да се превърнем в консерватори, в обърнати към миналото ретроградни политически дейци, е да се стремим да съчетаваме почитта и уважението към ярките фигури на социалистическото движение с модерното социално и политическо развитие в името на човешкия прогрес!

Не всеки социалист може да бъде Кирков! Георги Кирков е един! Но всеки социалист е длъжен да бъде честен!

* Слово на Ана Пиринска, произнесено на паметника на Георги Кирков в София послучай отбелязването на 100-годишнината от смъртта му.

  Георги Кирков


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели