/Поглед.инфо/ Интервю на Антоанета Киселинчева с журналистката Виза Недялкова
Г-жо Недялкова, според Вас кой е водещият мотив за българите, когато отиват да гласуват? Смятате ли, че избирателите се вълнуват от отношението на кандидатите по външнополитическите въпроси? Например, дали позициите на ген. Радев или Цачева по казуси като Крим и Сирия имат значение?
Именно Крим и Сирия, които Вие споменавате, са важни маркери. В последните 2-3 години ние живеем в една среда на засилваща се русофобия, което не е много естествено състояние за нашите български души. Когато ген. Радев говори за Сирия и за Крим, той разчита на традиционните връзки между българи и руснаци и се надява тези топли чувства да прелеят и към него. Ето защо, тук става дума за нещо специално и дълбоко засягащо аудиторията. В случая с Цецка Цачева и ген. Румен Радев най-важното е да се открои разлика между двамата. Разликата е очевидна и аз не бих искала да я коментирам, защото е неприлично… Но ген. Радев има и една друга лесна задача в тези избори и тя е да се различи не само от Цецка Цачева, но и от Росен Плевнелиев.
Рейтингът на г-н Плевнелиев пострада най-много от неговата крайно пристрастна позиция в международен план. Може ли от г-жа Цачева да се очаква да заема по-умерена позиция и как си представяте, че тя би могла да крачи по тънката летва на геополитическия баланс?
Просто не си я представям!
В последните дни Плевнелиев е изключително активен и прави съобщения по всякакви поводи. Например по повод това, че се заговори дали той няма да замени Кристалина Георгиева. Всяко изречение от неговото изказване може да бъде анализирано от психоаналитик, но там има и една такава фраза: „Надявам се, че в последната година и половина няма човек, който да не е разбрал кой съм аз и за какво се боря.” Ако неговият мандат беше година и половина, тогава с мед да го намажеш – ние разбрахме за какво се бори и какво представлява той. Но мандатът му е 5 години и това най-първо е признание, че той не е бил автентичен през цялото време. Дървеното човече, което виждаме напоследък - именно това е той. Когато се появи като кандидат за президент и го попитаха какви са неговите цели, той отговори – „Да бъда себе си!” Представяте ли си каква висока цена плаща българският народ, за да може един човек да бъде себе си. Това е изказване на манекенка! Манекенките казват, че трябва да бъдат себе си, ходейки напред-назад с всичките си силикони, бои и т.н.
Цецка Цачева е кандидат без необходимите политически умения и потенциал, и най-вече без никакво очарование. Докога основните партии ще спускат такива кандидати и ще изнудват избирателите си да избират несъстоятелни политици?
От една страна, Ангела Меркел не е с по-голяма харизма от Цецка Цачева. От друга страна, вече повече от 15 години България е в плен на един харизматик. В случая с Цачева, въпросът е доколко тя може да бъде самостоятелна и дали е в състояние да прокара някаква собствена линия в едно евентуално президентстване, което силно се съмнявам, че ще ѝ се случи. За съжаление биографията ѝ не ни дава основание да мислим, че тя е имала твърд гръбнак или че е следвала една линия. Имам предвид нейните идейни лъкатушения. Както видяхме, за нея няма абсолютно никакъв проблем да смени своите идеи. Но хората ще преценят дали това качество е необходимо за един президент.
Когато наблюдавам тази кампания забелязвам, че Цветан Цветанов наистина е работохолик. Сигурно това се дължи и на неговата физическа форма. Помните ли, че Бойко Борисов беше квалифициран като човек с отличен опорно-двигателен апарат? А сега в тази кампания виждаме Цветан Цветанов да плува. Но този човек е образ-вампир (това е термин от рекламата). Когато една изключително красива жена държи дъвката, която рекламира, фактически тя е образ-вампир, защото отнема вниманието от дъвката. В нашия случай красавицата е Цветан Цветанов, който отнема вниманието от дъвката „Цецка Цачева”. Мисля, че ѝ прави много лоша услуга със своето изключително старание и работоспособност. Той я разхожда като мечка из България, което затвърждава чувството за несамостоятелност при Цачева. Тя не може да запълни програмата си със своето собствено присъствие.
Някои социологически проучвания прогнозират малка преднина на ген. Радев, при балотаж с Цецка Цачева. Възможна ли е „техническа победа” на кандидата, чиято партия организира изборите? Ако приемем, че разликата между двамата е в рамките на 2-3%, смятате ли, че има опасност от изборни фалшификации?
Имам усещането, че хората са убедени в това, че ще има фалшификации. Още от предишните избори за президент, когато бе избран Росен Плевнелиев, който се състезаваше с Ивайло Калфин, остана това чувство у хората. Да не говорим за досегашния пловдивски кмет Иван Тотев, когото всеки може да види в YouTube да инструктира своите активисти как да правят бюлетините невалидни. Най-добрият начин за фалшификация, разбира се, е през невалидните бюлетини. Просто драсваш по нещо тук-там по бюлетината и я обявяваш за невалидна. Става дума за тези бюлетини, които не ти харесват. Орешарски също го каза – вече няма нужда да се купуват гласове, направо се купува секцията. Хората вече са убедени във възможността това да се случи. Мисля, че тези избори ще бъдат оспорвани от много посоки. Има голяма вероятност да бъдат оспорени и от ГЕРБ, както и от Реформаторския блок. Приемането на Изборния кодекс седмица преди изборите също дава основание за тълкувания по въпроса. Изборите няма да свършат с балотажа.
Може ли да се стигне до преразглеждане на резултатите?
Мисля, че да. Съмненията в обществото за честността на изборите са много големи и тази тема се натрупва от години. Досега някак минаваха обясненията, че нарушенията не променяли изборния резултат. Спомнете си на какво приличаха протоколите от последните избори, имаше протокол със 112 грешки. Още повече, ние откъде можем да знаем това грешки ли са или фалшификации? Да не говорим за разнасянето на чувалите и други подобни. Мисля, че около тези избори ще има много големи проблеми, тъй като ще има много недоволни. На първо място това ще бъдат ГЕРБ и Реформаторският блок, а както знаем те са най-гласовитите и ще има дълго да ги слушаме. В душите на праведните и правоверните няма абсолютно никакъв начин Трайчо Трайков да получи 4%. Това е невъзможно!
Може ли някой да пребори ГЕРБ, при положение, че гербаджии държат в ръцете си предимствата и лостовете на властта, т.е. могат да употребят в своя полза целия властови апарат, включително службите?
Степента, в която ГЕРБ е бетонирана във властта е нещо, което само в кошмарите си човек може да си представи. ГЕРБ е на власт от детската градина до погребалната агенция. Както вече видяхме, мъжът на Цецка Цачева е архитект на гробищните паркове в Плевен. Държат те от люлката до гроба. Тези хора ще се демотивират през 2020 г., когато спрат европейските пари. Другият вариант е да възникне някакъв невероятен граждански контрол. Но щом ние не го виждаме в една секция по време на избори, където всички би трябвало да имат свои представители…. Всичко зависи от нашата енергия!
Смятате ли, че задължителното гласуване може да вдигне гласоподавателите на Реформаторския блок? Имат ли шанс да покажат добър резултат?
Не, те нямат шанс да се представят нормално, защото те не се държат нормално. В Реформаторския блок направиха много голяма грешка с това, че нямат общ кандидат с ГЕРБ. Това беше грешка и за ГЕРБ. Те се явяват със своята Цецка Цачева, защото искат да накажат реформаторите за това, че много крякат. Реформаторите пък искаха да покажат на ГЕРБ, че са самостоятелни. Ако имаше единна дясна кандидатура между тях, те щяха да бият без абсолютно никакви проблеми. Но никакво задължително гласуване няма да помогне на реформаторите. То помага на Митьо Пищова.
Кое им пречи повече – неспособността им да излязат с добри послания или участието им във властта на всяка цена?
Най-вече това, че са орел, рак и щука. Какви тези може да има тук? Пречи им разбира се и пословичната самовлюбеност на лидерите им, тя е очевидна. За съжаление, същото се видя и вляво. Имам предвид Татяна Дончева, Георги Първанов… За първи път чувам Ивайло Калфин, който е един изключително способен и разумен човек, да говори крайно и дори много близо до обидно говорене – за мен това е изненада.
Как ви се вижда уклонът на реформаторите на балотаж да подкрепят Цачева – човек с последователна партийна биография преди промените, а днес заявяваща се като част от дясна партия, която безапелационно следва евроатлантическата ориентация на България?
Сигурно си спомняте как Иван Костов гласува „с отвращение” за Стефан Софиянски. Те са способни на това. Има и друго – много десни гласуваха за Волен Сидеров, когато той бе на балотаж с Георги Първанов. Така че пътищата на тяхната душа са неизповедуеми. Още в началото на 90-те години, когато в България можеше да се случи всичко защото ние си измисляхме страната наново и можеше да се случи и хубаво, и лошо, а вдясно се извършваха някои доста отвратителни телодвижения, тогава на въпроса „Защо го правите?”, отговорът беше абсолютно недвусмислен: „Дай да махнем комунистите, пък после ще говорим за морал!”. Този подход работи и до днес. Няма да ме изненадат, каквото и да направят.
Вие как си обяснявате усърдното криене на Борисов и неговите кандидати в различни избори от дебати в националните медии? Някакви интелектуални недостатъци ли се прикриват по този начин или пък се избягват критиките на опонентите?
Имам друго предположение и то е, че в очите на Борисов всякакви избори са по-маловажни от неговото собствено място в картинката към този момент. Цялата история с бавенето на кандидатурата на ГЕРБ и недостатъчната публичност, която има около тези избори, идват да ни кажат, че те не са много важни. Не са много важни, така както бяха и предишните президентски избори. Най-важното нещо е Бойко Борисов. Сега той има да ближе доста люти рани, защото направи няколко грешки напоследък. Някои казват, че му изневерява безпогрешният нюх, който той има за настроенията на хората. Освен това, на Кристалина Георгиева, която продължава да му виси като воденичен камък, трябва да ѝ платим 1 162 000 лева, за да може да си купи хладилник в Съединените щати. Не знам дали на публиката ѝ е станало достатъчно ясно, че тя напусна своя пост в Европейската комисия, на който е назначена от премиера, без да уведоми своя работодател, т.е. Борисов и българското правителство. Наглостта ѝ е нещо, което просто досега не сме виждали. На всичкото отгоре трябвало да бъдем горди за това, че има българка на такава висока позиция. Както винаги тя лъже. Нейната позиция не е нещо невиждано. Тя ще бъде един изпълнителен директор, също като останалите 25 в Международната банка за възстановяване и развитие. Проблемите на Борисов са от този род. Какво прави с Турция? По тази тема той ни обясни, че е пощенски гълъб и разнася добри новини насам-натам, но виждаме, че новините не са кой знае колко добри. Говори ни за някакъв газов хъб, пък то газ няма. Опитва се отнякъде да докара газ в България, но това пак е руски газ, и т.н. Това са едни непрекъснати приказки.
Нека си припомним как Цецка Цачева бе освиркана от публиката на събора в Рожен това лято, както и масово подигравателните реакции в социалните мрежи при обявяването на кандидатурата ѝ. Дори да спечели Цецка Цачева, накъде тръгва оттук нататък проектът ГЕРБ на Борисов?
Борисов се задържа прекалено дълго. Не може да не му се признае, че той е феномен, но чисто обективно има изхабяване. Борисов има шанс, ако се опита да се позиционира в центъра. Така той ще се превърне в един вечен дилър на властта. Дали ще бъде с ДПС, с левите или с десните – това винаги ще зависи от него. Докато стои вдясно, той може да бъде победен от една комбинация „ляво-център”. В този смисъл, ако стане президент Цецка Цачева, в което аз не вярвам, тя би била много удобна за едно по-центристко правителство, тъй като за нея не е никакъв проблем да бъде компромисна фигура. Ако Борисов пропълзи към центъра, дълго време ще го гледаме в различни комбинации. Разбира се, гласовете на ГЕРБ ще продължат да падат. Те са победители във всички възможни избори, но гласоподавателите им намаляват. Те са една трета от българските избиратели, а две трети са против тях.
Смятате ли че кандидатурата на Цачева е естествено продължение на общия пейзаж в Европа на натрапване на изключително слабо лидерство? Отдавна няма такива фигури като Де Гол, като Тачър, като Хелмут Кол и други.
Да, това е очевидно. Начинът, по който е конструиран ЕС в момента ни говори за това, че политика няма, а има бюрокрация. Обяснява ни се, че няма ляво и дясно, а има някакъв правилник, който да се спазва. Опитват се да представят на хората това нещо като прагматизъм. Само че това е прагматизъм, който работи само за администрацията и в името на възпроизвеждането на бюрократичната машина. Но наистина има липса на лидери. Какво значи Орбан да се превърне в говорител на определена политика? Това е обидно за разсъдъка на европейските граждани. Единственото свойство, което го различава от онези сивушковци е, че този човек е самостоятелен. Летвата е свалена много ниско, но не чак толкова, че да пратим Цецка Цачева да преговаря в ЕС. Още не са стигнали чак дотам.
Представете си как Цецка Цачева се явява сред ония сресани хора и започва да им говори за евроатлантическите ценности. Какво ще им съобщи тя с тази прекрасна фраза, която в България отваря всички врати? Там, където е Европа и където нейните брегове се мият от Атлантика, тези думи не значат нищо, освен че слънцето грее, а през нощта е тъмно. Какво ли ще им съобщи тя? Нямам представа!
За Борисов би било по-удобно ген. Радев да спечели президентския пост, защото в противен случай той може да направи политически проект, който да застраши властта на ГЕРБ. Според Вас, Борисов наясно ли е с това?
Не беше толкова отдавна тогава, когато Борисов със своите Бистришки тигри би дузпа, която не вкара и после се наложи съдията да даде още веднъж дузпа, за да може той да я вкара. Няма ситуация, при която г-н Борисов да иска да загуби. Когато Борис Бекер беше в България и двамата играха тенис, Бекер не знаеше кой е Бойко Борисов и взе че го би. Тогава Борисов не се ръкува с него накрая. Как си представяте, че този човек ще си помисли, че за него е полезно да загуби?! Такова нещо никога не може да му мине през главата и това го държи на повърхността с голям успех.
След излизането си от Белия дом, повечето американски президенти, а и някои по-популярни европейски лидери изкарват нелоши хонорари, като четат лекции в реномирани университети или се изявяват като консултанти на големи компании. Ще се намери ли достойно място и за Росен Плевнелиев, като имаме предвид безкрайната му всеотдайност по време на мандата?
Щом за Кристалина Георгиева се намери, защо за него да не се намери. На него най-много ще му отива да бъде в НАТО. Там говоренето срещу Русия е като „Добър ден!”, така че предполагам, че Плевнелиев ще свърши някаква работа. В последните месеци неговото самохвалство наистина удари тъпомера. Всяко негово второ изречение започва с „аз”, обяснява ни, че е най-големият мениджър, най-големият родолюбец и американолюбец. Тежко му било президентстването, имало много сериозни кризи и той превел страната през тях. Няма какво да го мислим, той вече обитава един по-добър свят. Не знам какво се случи с него. Погледнете, тия усмивки, тия жестове… Той казва: Аз познавам повече от 100 държавни глави и техните врати са широко отворени за мен. На добър му път, да е жив и здрав и никога повече да не се мярка!