/Поглед.инфо/ Нинова, всички корнелианци в БСП, празнуват пирова победа. Вътрешнопартийната власт е овладяна поне за четири години напред. И какво от това? Възникват естествените въпроси на обикновените хора: „Защо живеем толкова зле?“; „Как да живеем по-нататък добре?“ Тях не ги занимава особено кой как е спечелим председателското място в БСП. Как се е променила БСП, дори кой е начело на БСП? Четири години Нинова се бори чрез разделение и „отстрелване“ да наложи своето мнение като единствено вярното. Който имаше друго мнение, други предложения, бе обявяван за „опозиция“, за „човек на ГЕРБ“ и в поредица други смъртни грехове. А четящата и гледаща публика да е забелязала Свиленски, Проданов, Зарков, Емилова, Зафиров, Е. Войнов и т.н. да имат, дори по елементарен въпрос, мнение, което е различно от това на председателката!

Грешна е позицията на повечето от „отстреляните“ на 50 конгрес знакови имена, че „отстрелването“ им е станало само за налагането на едноличната власт в БСП. Това го има и е много важно. Но не по-малко важното е, че бяха „отстреляни“ почти всички, които не поддържат съвременния неолиберализъм. Главен тартор и задкулисен кардинал е верният на неолиберализма Румен Овчаров. С неговото най-активно участие като министър и председател на комисия в Народното събрание, с активната помощ на Петър Димитров, а и на Ани Янева и Корнелия Нинова (като зам. министри) бе продължена костовата политика на приватизация на печелившите държавни предприятия и тяхната ликвидация, бе подготвен и въведен плоския данък. Справка унищожаването на Кремиковци и как председателят на надзорния съвет на Пловдивски панаир (Корнелия Нинова) подписа приватизирането му и прехвърлянето на собствеността от държавна в частна. Тези, които са си направили труда подробно да изучат прехвалената „Визия за България“ са на ясно, че прокарваната теза от привържениците на „Каката“ е фризирано (със социалистическа фразеология) запазване на неолибералното статукво в България. Това прилича и в предизборната платформа за парламентарните избори 2017 г., във внасяните т.нар. „алтернативни бюджети“. Два са главните резултати от 50 конгрес на БСП – утвърждаване на едноличната и безпрекословна власт на лидера (авторитаризъм) и фризирано чрез социалистическа фразеология запазване на неолибералното статуквото. Това е разминаване с идейната същност и организационна практика на партията на българските социалисти. Само със социалистическа фразеология не става. Трябва си конкретна и реалистична социална политика, осъществяване на дело на принципите на справедливост, солидарност, демокрация, равенство във всички обществени дейности. ясно да се каже пред хората кои интереси защитава БСП, към какво се стреми и за какво се бори. Със 71 странична „Визия за България“ не става. Тя не е реална програма за бъдещо управление.

Най-главното разминаване на 50 конгрес е между дневния ред на конгреса и дневния ред на българското общество. А то, българското общество, е сериозно болно. Най-голямата му болест е огромната бедност, която формира огромната емиграция и демографската катастрофа на България. хората не виждат възможност да се реализират в живота, да имат достоен живот в България. Унищожителна за страната е мутроолигархическа практика на управление на държавата, липсата на справедливост, водеща до огромна експлоатация на труда на хората в България, огромна бедност, непозната в други страни от ЕС. В доклада на лидера на БСП по същество нямаше анализ и оценка на социално-икономическата ситуация в страната, нямаше радикални социалистически идеи за решителна промяна на общественото развитие. Нямаше го главното за една политическа партия. Нямаше отчет на изпълнението на резолюцията на 49 конгрес. Имаше самовъзвеличаване и емоционални непремерени оценки и съображения, изказани за „изпълнението“ на личните обещания на председателя на НС на БСП за четири години. И това бе направено с театрално пиар майсторство. Нямаше я оценката на това, което искаха масово протестиращите млади хора през първите десетина дни на протеста. И това, което ръководството на БСП пропиля като възможност да излезе с ясни и решителни предложения за промяна. Само с фразеологията за борба с „паралелната държава“ (купешки термин, взаимстван от запада), само с антигерберски и антиборисовски послания не става сериозна политика. И поради това протестите вече затихват и БСП не разширява, а обратно, съкращава своето влияние в обществото. .

Освен идейните разминавания на конгреса бе ясно и гръмко премълчано плачевното организационно състояние. И съвсем не е случайно съвпадението от 80% възрастни хора и 80% гласували за Нинова за Председател на БСП. Пред тези хора от моето поколение действаше предимно телевизионната борческа поза срещу ГЕРБ и партийната традиция винаги да се подкрепя действащият ръководител. В прекия избор липсваха смислени послания за лява политика. А лявата политика пряко засяга предимно активните хора на труда и младежите, огромната маса от трудовите хора.

На конгреса не стана дума за това, че редица областни и общински ръководства са в нерегламентирани връзки с местните олигарси, в редица ръководства участват социалисти с бизнес интереси. Пред значителна част от българското общество БСП се възприема от мнозина непартийни хора в страната като партия на капиталисти, приватизатори, бизнесмени, а не като партия, която защитава интересите на „робите на труда“, както се пее в Интернационала. В много случаи подкрепата на безпартийни бизнесмени за кметове на общини води непряко до засилване на влиянието на олигархията в някои, макар и малко на брой местни структури. За това трябваше да стане дума на конгреса и да се набележат мерки за пресичането на това уродливо явление.

Вместо главните политически въпроси на съвременното общество и формирането на адекватна на тази обстановка лява политика, 50 конгрес имаше една главна мисъл – как в новия Национален съвет да бъдат отстранени хората с различно мнение от това на Нинова. И целево бе организирано тежко нощно гласуване и най-вече броене, което омаломощи делегатите. Те станаха неспособни да дискутират политика. И не искаха да дискутират за политика. Една значителна част (около една трета) просто изчезнаха, напуснаха конгреса. Ето това разминаване бе също важен белег на 50 конгрес, разминаване между съдържание и форма на политически форум. Формата я има, съдържанието (дискусията за политика, определяне на съдържанието на политическия курс) изчезна.

А българското общество е в огромна криза, многодневни протести срещу ГЕРБ и ДПС, срещу Борисов и Гешев. В тази обстановка авторитетът и влиянието на ГЕРБ силно намаляват. Но в същото време се смалява и влиянието на БСП, макар и с по-малки темпове. И за това не стана дума на конгреса. И местните избори в деня на конгреса (Септември, Стрелча и т.н.) бяха спечелени от ГЕРБ (9 от 16) и ДПС, а не от БСП.

На конгреса само проф. Гечев загатна за един проблем, който трябва да се реши в обществото, но той го постави само частично, без конкретика. Става дума за формиращото се в българското общество желание, предимно под влияние на синдикатите, не от БСП, за промяна на данъчната политика в България. Явно е, че с тази данъчна система и политика, формирана по времето на Овчаров, под натиска на НДСВ и ДПС, е в най-висш интерес на богатите, води до тяхното обогатяване и до жестоко обедняване на бедните. Тогава яростно пред телевизионните екрани Овчаров (особено пред БТВ) твърдеше, че няма друга (т.е. социалистическа) алтернатива освен предлаганата от него либерална политика. По същество, като резултат от тази политика, се постигнаха само привилегии за богатите, представяни ни като милостиви работодатели, загрижени за обикновените хора. В България се формира феномена „работещи бедни“. Проф. Гечев, правилно повдигна въпроса, че трябва да се промени преразпределението на БВП от 34-37% (прокарвано от ГЕРБ, ДПС и Вл. Горанов) към равнището в други европейски страни, където достига и надминава 50%. Ако бъде направено чрез увеличаване на корпоративния данък на 20%, каквото е средното равнище в почти всички други бивши социалистически страни (без Румъния и Македония), въведе необлагаемият минимум за работещите и диференцирана скала за данъка на физическите лица, ще се постигне по-голяма социална справедливост. Но по тази възможност говорят синдикатите, а не Нинова и Гечев. Синдикатите вече дори предлагат увеличаване на осигуровките за да се преодолее кризата в пенсионната система. А как да поиска това увеличение на корпоративния данък ръководството на БСП като то ще засегне интересите на групата на богаташите от Националния съвет на БСП и в парламентарната група на партията? А защо Нинова и Гечев не предлагат данък дивидент (5% сега, най-ниският в Европа) да стане колкото е в повечето европейски страни – около 20%? Защото бедните почти нямат доходи от дивиденти. В България дивидентите ежегодно са над 7 милиарда лева и си ги разпределят почти изцяло само богатите. Докато ръководствата на БСП и парламентарната група не се изчистят от хората, които са с противоположни интереси на хората на труда, БСП ще се свива като влияние в обществото като шагренова кожа. По този въпрос, с подобни предложения, вече четири години излиза публично проф. Ангелов, а и други изтъкнати икономисти. По този въпрос вече няколко пъти районни и общински съвети на БСП предлагат подобна политика пред НС на БСП и 50 конгрес. Предлагат необходими промени в политиката на БСП. Но от „громящото вътрешната опозиция“ ръководство ни вопъл, ни стон. Само се обогатява партийния входящ документален архив.

Дано новоизбраният Национален съвет на БСП събере кураж, прояви политическа зрялост и отговорност и най-после започне да формира, отстоява и провежда политика в интерес на „робите на труда“, на наетите срещу трудово възнаграждение хора, а не на работодателите (бизнесмени, капиталисти, буржоа, чорбаджии и т.н.). От това зависи бъдещето на БСП, а не от громенето на т.нар. „вътрешна опозиция“.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели