/Поглед.инфо/ 2016 г. е добра година за българската макроикономическа среда. Да се говори за икономически ръст от порядъка на 3% не е елемент на оптимизъм, а напълно реалистичен.

Това заяви финансовият министър Владислав Горанов, който участва в Националния съвет за тристранно сътрудничество, което обсъжда финансовата рамка на Бюджет 2017, предаде репортер на БГНЕС.

Според Горанов институциите са постигнали по-добри резултати за фискалната политика като са увеличили събираемостта, както и намалението на дела на сивата икономика. Според него все още няма добро реално разплащане по еврофондовете, което да се отчете през сметките на бюджета.

Ако през 2016 г. сме имали балансиран бюджет, то през 2017 г. заради повечето разходи за здравеопазване и очакваното увеличение на пенсиите, това може да не е съвсем така и може "да се отвори пространство за превишение на разходите над приходите".

Очакванията за реалния растеж на БВП през следващата година, са той да се забави малко, заради много високия базов проект от 2015 и 2016 г. До края на 2019 г. се очаква постепенно ръстът да се увеличи на нива от 2.7%, както през 2016 г.

Минималният резерв на фиска е определено да не е по-нисък от 4.5 млрд. лв. Фискалното изпълнение от 2016 г. и допусканията за 2017 г. показват, че нетното поемане на дълг през 2017 г. ще бъде отрицателно, посочи Горанов.

Той каза още, че съотношението на държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25% в края на прогнозния период. "Много пъти сме коментирали кои са възможните разходни приоритети за държавата". Това според Горанов са първо, образованието, след това отбраната и сигурността. Гарантирани са основните социални функции на държавата. Има допълнителни разходи за системата на здравеопазването както за тези, реализирани през държавния бюджет, така и за тези, които ще се финансират през НЗОК, каза още Горанов.

Горанов посочи, че над 200 млн. лв. нарастват бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с общинските такива, заяви Горанов.

Действащият модел на данъчната политика, според него, не трябва да бъде променян като това е политическа позиция на партиите, подкрепящи правителството. Основната промяна в косвените данъци, заяви Горанов, е свързана с повишаването поетапно на акциза върху тютюна.

През 2011 г. се постигна договореност да се увеличи с два процентни пункта вноските за универсалните пенсионни фондове, през 2015 г. тази система беше пререшена.

За финансирането на висшето образование Горанов заяви, че са предвидени около 8 млн. лв. допълнително, с които да се стимурилат университетите.

Относно отбраната по двата проекта за придобиване на многоцелеви изтребители и за многофункционални кораби за ВМС разчетените лимити са 683 млн. лв. за замяна на съществуващите изтребители, от които 231 млн. за 2017 г., за 2018 г. са разчетени 226 млн. лв. и същата сума от 226 млн. лв. за 2019 г. 439 млн. лв. за тези три години са предвидени за придобиване на многофункционалните кораби.

Политиката за подпомагане на семействата ще бъде преформатирана. Предвиден е нов вид семейна помощ за деца с трайни увреждания, каза още Горанов. За политиката на доходите Горанов заяви, че най-сериозна стъпка е увеличението на минималната работна заплата до 460 лв.

Добрите фискални резултати, според него, ща дадат възможност да не се налага поемането на нов външен дълг по многогодишната програмата за финансиране, приета през 2014 г.

Вътрешното търсене през 2017 ще бъде водещо за растежа. Нивото на безработица се очаква да забави темпа си на намаление, но през 2017 г. е заложено да е 7.3%. Задържащ ефект за безработицата е това, че има все още хора в пенсионна възраст, които работят. До 2019 г. се очаква безработицата да бъде намалена до 6.5%.

Запазват се целите за дефицит като за 2017 се очаква да бъде 1.4%, а през 2019 г. да бъде 0.5%.

Минималният размер на фискалния резерв няма да пада под 4.5 млрд. лв.

Продължава и изпълнението на програмата за енергийна ефективност. Прави се опит за движение за решаване на проблемите от последните години в сфери като култура, социални дейности, добави той. Относно приходите и данъчната политика, Горанов заяви, че данъчната политика не трябва да се променя, защото разходите са значителни и изкушението за промяна в данъчния модел е голяма.

"Съвършен бюджет няма", обобщи Горанов и допълни, че неговия бюджет е по-скоро скучен, защото не поражда много дебати.