/Поглед.инфо/ Скулптурата от снимката е в Борисовата градина, на метри от детските катерушки. Вдъхновена е от широко движение от началото на социалистическата ера за ограмотяване на възрастни хора, останали без образование през предходния исторически период. Щастливо хрумване на автора е ролята на „ограмотител” на бабата да играе нейната внучка. Ами умиляващо е, а и свидетелства за усилията на социалистическата държава да ликвидира наследената от миналото неграмотност.

/Поглед.инфо/ Скулптурата от снимката е в Борисовата градина, на метри от детските катерушки. Вдъхновена е от широко движение от началото на социалистическата ера за ограмотяване на възрастни хора, останали без образование през предходния исторически период. Щастливо хрумване на автора е ролята на „ограмотител” на бабата да играе нейната внучка. Ами умиляващо е, а и свидетелства за усилията на социалистическата държава да ликвидира наследената от миналото неграмотност.

След известно затишие, дължащо се на опитите да бъдат решени по-належащи задачи, възникнали в ерата на прехода, тези усилия са възобновени и то с немислими в недалечното минало мащаби. Не че няма защо. През 2011 г. е констатирана „тревожната тенденция 80 000 /осемдесет хиляди/ българи не могат да четат и пишат”. Читателят да не си помисли случайно, че това са връстници на бабата от скулптурата, изпуснати в акцията за ограмотяването 60 години по-рано. И се взимат мерки, ех, не веданага, но...

През март 2016 година се планира да бъдат похарчени 25 милиона лева „за ограмотяване на 10 000 българи ПОД 16-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ. Не че и преди това не са полагани, малко екзотични наистина, усилия, провъзгласени за по-авторитетно дори за стратегия: през 2015 г. е приета „Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността, предвиждаща „създаване на обществени кътове за четене в метрото, жп гарите и кината”. Недосетливият читател би си задал въпроса защо ли тази национална стратегия не е дала очакваните резултати. Ами отговорите са прости: при дъжд метрото прокапва и нарушава уюта на потенциалните читатели; в киното гасят лампите и четенето е невъзможно. Остават единствено гарите: както е известно българските влакове доста закъсняват и това е добре дошло за желаещите да повишават грамотността си вместо да псуват властта и да чоплят семки.

Липсват данни колко резултатно са били похарчени планираните през 1916 г. 25 милиона, намалели ли са с 10 000 не можещите да четат и пишат 80 000. Май не са: само преди дни излезе друга официална международна статистика:” България е на дванайсето място в света по образованост на пенсионерите и на 89 място по образованост на младежта”. Нещо неефективни са се оказали и 25-те милиона и обществените кътчета за четене в метрото, по гарите и в кината.

Време е комай да се вземат по-решителни мерки като се почерпи опит от миналото, претворено от скулптора на творбата „Внучка ограмотява баба си” в Борисовата градина. Подсказва го широко разпространената практика, която може да се наблюдава при получаване на социалните помощи от младежи: бабата придружава младежа или девойката в общината, показва му /й/ къде трябва да се подпише за да си получи сумата и му /й/ държи ръката за слагане на подписа.

Ударил е следователно часът да се обяви конкурс между творците с тема: „Баба ограмотява внучката си”. Така най-сетне Борисовата градина ще се обогати с нова творба. А и ще има оправдание, че това е по-належащо от поставянето най-сетне на бюста на „великия българин Борис Христов”, както пише на потъмнелия и очукан от годините и обрасъл с трева постамент на една от главните алеи.