/Поглед.инфо/ Бързат. Всички много бързат към властта. А тя горката се търкаля по улицата и никой не можа да я вземе от първи път. Сега напъните са за втори път, за новите избори на 11 юли. При изборите на 4 април ясно се видя безкрайното раздробяване на българското политическо пространство. Сега бързат да се коалират за да могат по някакъв начин да постигнат мечтата на Големанов: „Хубаво е да си министър! Власт...Чест... Слава! По-нагоре — небе!...". Но в съвременни условия не само министър, но и народен представител.

Пътя към властта и „по-нагоре“ към небето е път трънлив, труден. Всеки се мъчи да изкачи върхът на властта – премиер, министър, народен представител, зам. министър, областен управител. Играе се усъвършенстваната пиеска СДС, т. е. „Стани Да Седна“. А Боко и боковистите, герберастите не искат да станат от властовото „небе“, не искат да изпуснат огромните облаги от мутроолигархическия клептомански модел на управление. И правят всичко възможно да удържат министерстването, управлението, ако може завинаги. Те първи прибягнаха до манипулацията, наречена коалиция, и се гушнаха със умиращото СДС. Целта им бе ясна – победа на изборите и оставане на власт с помощта на СДС. Да, но не. ГЕРБ/СДС спечели най-много гласове и мандати, но не победи, нещо повече – се смали.

Политически коалиции са правени десетки хиляди в целия свят и по всяко и по всякакво време – държавни, партийни, избирателни, управляващи и т.н. Коалицията (от лат. coalitio – обединение, съюз, съгласие, сговор и др.) на политическите партии се формира за постигане на определени, предварително зададени обществено значими политически цели. При коалицията всяка политическа партия, движение, съюз и т.н. запазва своята самостоятелност по въпросите извън, залегналите в целта на коалиране. Сега ги няма политическите значими обществени цели, но го има ясно проявен нагон към властта на всяка цена.

В българската вътрешнополитическа практика се формират два типа коалиции. Първият – това е избирателната коалиция. Целта на предизборните коалиции е да не се допусне разпиляване на гласовете на гражданите, имащи сходни политически идеи и разбирания. Такава предизборна коалиция има вече много години наред с участието на БСП, наричана с различни имена – „БСП лява България“, „БСП за България“ и др. Подобна коалиция на няколко пъти правят десните отломки от коалицията СДС, понастоящем най-значимо представяна от „Коалиция Демократична България“. В националистическата сфера на няколко пъти се коалират и разкоалират патриотарските организации. Вторият тип е т.нар. парламентарна коалиция между партиите, успели да влязат в Народното събрание с цел създаване на правителство и съвместно управление на страната. Тези коалиции формират т.нар. парламентарно мнозинство или правителствена коалиция.

Това разкриване на същността и видовете коалиции помага да се прави по-точен анализ на съвременният сизифовски напън за коалиране. И двата типа коалиции имат своите предимства и недостатъци. Участието в предизборни и следизборни (парламентарни) коалиции трябва да бъде на основата на отстояване на същностните доминиращи интереси на гласоподавателите, а не на властовите амбиции на ръководителите. Всяка коалиция е отстъпление в някаква степен от участващите в нея. Главният въпрос е докъде може да се отстъпва при формирането на коалиция. Десните партии не могат да отстъпват от интересите на бизнеса. Левите партии не могат и не трябва да отстъпват от интересите на хората на труда и т.н. Авторовото предпочитание е към парламентарните коалиции, но след допитване до членовете на съответната партия докъде може да се отстъпи от прокламираните предизборни цели, т.е. да има демократична процедура, не решение на тясното партийно ръководство.

В момента в общественото пространство най-актуални са четири коалирания: в дясното пространство („Демократична България“); в националистическото пространство („Българските патриоти“); в лявото пространство („Коалиция за България“); в протестното разнородно пространство („Изправи се. Мутри вън“). От големите политически „играчи“, само дясно-популистката партия-движение ИТН („Има такъв народ“) дясната етническа партия ДПС държат на самостоятелно явяване на изборите на 11 юли с надежда за спечелване на парламентарното мнозинство и/или на повече гласове и мандати.

На първо място най-ясни са нещата в двете видимо десни коалиции – ГЕРБ/СДС и Демократична България. В коалицията ГЕРБ/СДС има само една главна цел – удържането на властта от ГЕРБ, намаляване до минимум пораженията от престъпното десетгодишно управление. И това с помощта на новата патерица – гордото някога СДС. В коалицията Демократична България има повече амбиции за разграждане на мутроолигархическият (клептократският) модел на неолиберализма в България, отколкото някакви ясни перспективи за решаване на най-важните обществени цели. При тях е амбицията да заменят във властта ГЕРБ, да се укрепят и при следващ случай да поемат цялата власт. В идеен план коалициите от първата група са в основата на войнстващия неолиберализъм.

На второ място вече се изясняват обхвата и целите на патриотарската коалиция (ВМРО, НФСБ и „Воля“). Това са организации, свързания най-пряко с клептократското управление на ГЕРБ, самите участващи в клептокрацията и разграбването на обществените богатства, с приемането на лобистки закони в техен материален пряк интерес, със социалната демагогия за по-високите пенсии, показвани като успехи и т.н. Целите на тази коалиция са ясни. Властта е сладко нещо и не бива да се изпуска блажния кокал. Той трябва да се оближе и измучи докрай. Иначе от хоризонта ще изчезне известният Шкембе войвода. Властта осигурява доходи на аптекарския бос и го пази от затвора. Властта осигурява по-ниски данъци за хотелско-ресторантьорския бизнесмен. Второто главно, което обединява тези три формации е колониалната вярност към САЩ, НАТО и Европейския съюз. „Атака“ е отстранена, понеже тя не е за пряка колониална зависимост на страната (поне на пропагандно равнище), тя е против базите на НАТО в България и е за двустранни изгодни връзки с Русия. В идеен план патриотарската коалиция се основава на смесица от консервативни, неолиберални, евроатлантически, русофобски и комунистофобски разбирания, т.е. някакъв своеобразен идеен турлюгювеч.

На трето място е коалицията влязла в 45 Народното събрание под името „Изправи се. Мутри вън“ (ИСМВ). Единственото, което свързва тези партии и движения в една коалиция е свалянето на ГЕРБ от властта. А за по-нататък – нямало било значение. По същество в нея са събрани елементи от обществени идеи от почти цялото политическо пространство. Поради това тази коалиция се тресе по шевовете и не е изключено в скоро време да се разпадне. Тя не е припозната от другите две самообявили се за протестърски единици – Демократична България и ИТН (Има такъв народ). Общото между ИСМВ и ИТН е „изчегъртването на ГЕРБ“, но популистко неолибералните идеи на ИТН са в дисонанс с идейният гювеч на ИСМВ.

И на четвърто място е амбицията за създаване на Голяма лява коалиция около БСП. И досега има една малка „Коалиция БСП за България“ (БСП, ПП „Комунистическа партия на България“, ПП „Нова зора“, ПК „Екогласност“ и ПК „Тракия“). Стана традиция БСП да се явява на избори чрез коалиция с различен брой малки партии. Това е една подкрепа за тези малки партии (чрез партийната субсидия) и придаване на по-широк представителен характер на БСП. И дотук.

Сега се предлага и бе публично огласено разширяването на „Коалиция БСП за България“ чрез подписване на споразумения с АБВ, ПП „Движение 21“ и ПП „Нормална държава“. Кое е общото между тези три нови политически субекта за т.нар. „голяма лява коалиция“. И трите са самоотлюспили се от БСП, напуснали поради незадоволени лидерски и властови амбиции на техните ръководители – Първанов да стане председател на БСП, Т. Дончева да се издигне в йерархията, Г. Кадиев да стане столичен кмет. Освен това общо между тях е идейната им социаллиберална политическа ориентация. Първанов пръв в Народното събрание заговори за социал-либерализиране на БСП. А Дончева и Кадиев въведоха социал-либералния лозунг като кредо на техните партии: „Няма ляво, няма дясно“, използван от Блеър, Шрьодер, Макрон и др. европейски политици, който, преведен на разбираем език, означава – има само неолиберално дясно. Третото, което е общо за тези три новокоалиращи се с БСП политически субекти е продължителната колаборация с ГЕРБ, особено, най-вече на АБВ.

БСП е социалистическа партия по историческо наследство и по членски състав. Но в ръководството доминират представителите на социаллибералното и неолибералното идейни направления. Именно такава е едната от двете основи за новата „голяма лява коалиция“. Втората основа е стремеж към докопаване на нови лица до облагите на властта в правителство и в Народно събрание, т.е. „няма ляво, няма дясно“ има само облага от властта.

Явно някои дейци от ръководството на БСП не познават добре историята на левите движения. Някога Ленин бе ясно казал: „Преди да се обединим и за да се обединим, ние трябва най-напред решително и определено да се разграничим.” (Съч. т. 4, с. 363). Така стои и днес въпросът с коалирането на БСП с АБВ, „Нормална държава“ и евентуално с „Движение 21“. В тези политически партии има действително лявомислещи и действащи хора, предимно бивши членове на БСП. Те са объркани и повлияни от телевизионните образи и демагогските послания на известните бивши ръководни дейци на БСП. Разграничението следва да бъде по политическите идеи и практики, против неолибералните политики и печалбарския интерес на бизнеса на т.нар. „Нормална държава“, на социал-либерализма и неолиберализма на Първанов, Калфин и Р. Петков, на прословутото „няма ляво, няма дясно“ на Т. Дончева. Лява партия може да се коалира и обединява само на леви идейни и политически позиции и действително леви партии и организации.

Да си припомним деянията на триото Първанов, Калфин и Петков. Най-напред през 2005 г. десетина дни преди парламентарните избори Р. Петков пред телевизията ясно заяви, че след изборите БСП ще се коалира за управлението на държавата с ДПС. И веднага голяма част от гласовете за БСП преляха към новосъздадената „Атака“ и тази нова политическа формация нахлу в политиката с гръм и трясък, а БСП се сви като електорална подкрепа. Последва огромният натиск на Първанов върху Станишев да се състави тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), макар че бе възможна двойна такава (БСП, НДСВ), като израз на благодарност за избирането и аванс за преизбирането на Първанов за президент за втори мандат. Личният президентски интерес бе приоритетен пред обществените интереси и интересите на БСП. С огромния натиск от ДПС и „юпитата“ на НДСВ, както и на Първанов, Калфин, Р. Овчаров, Р. Петков и П. Димитров от БСП, правителството на Станишев прие една от най-десните в света данъчни системи, безкрайно облагодетелстваща бизнеса за сметка на наемните работници. И нещо повече, Първанов съзнателно докара на власт Б. Борисов, чрез натиска над Народното събрание да се въведат 31 едномандатни избирателни мажоритарни райони, която бяха разпределени предимно за ГЕРБ и частично за ДПС. Върхът на сладоледа бе, когато АБВ влезе във властта в подкрепа на ГЕРБ и чрез Калфин (зам. Председател на министерския съвет) прокара антисоциалните изменения в Закона за пенсиите.

Какво би спечелила БСП с привличането в коалицията на трите нови политически субекта? За АБВ за 45 –тото Народно събрание гласуваха ок. 15 000 души (14 798 или 0.46%). За „Нормална държава“ са гласували нула души. За „Движение 21“ е неясно, но като се знае организационния разпад на това движение, то остава само с избора на образа на Т. Дончева. А и тя най-вероятно ще си остане в ИСМВ. В максимално добрия случай БСП би привлякла с тези две-три партии допълнително не повече от 25 000 гласоподаватели. Но никой не отчита и какво би загубила „Коалиция БСП за България“. А то вероятно ще бъде горе-долу в същия размер, поради отказа на част от членовете на тези партии да гласуват за коалиция под името на БСП, както и на част от членовете и симпатизантите на БСП, несъгласни с коалирането с ренегати-предатели на БСП, хора ругали и с неуважително отношение към социалистическата партия. Не е прав Ал. Симов да твърди, че Голямата лява коалиция създавала „нова атмосфера“. Със стари ….. нова коалиция не се прави. Нова коалиция се прави с нов или нови политически субекти, с нова действително лява политическа позиция. Статуквото не се преодолява с партии на управлявалото статукво (АБВ).

Инициативата на Нинова за създаване, за привличане в съществуващата коалиция на засега двете партии (АБВ и „Нормална държава“) е недостатъчно продуктивна. Тя няма да доведе до решителен скок в електоралното влияние на левите сили в България. Ляво мислещите хора в България са между 1.0 и 1.5 млн. души. Но огромната част от тях не припознават сегашните, наричащи се леви политически партии и движения, като истински леви организации. Засега тези ръководители са подкрепяни от смаляваща се група избиратели само поради формираният техен публичен образ на речовити грамотни хора, които демагогски и популистки привличат избиратели. Но в политиката определящото е не телевизионният образ и самославенето през фейсбук, а предлаганата и реализираната политика. Досега никоя от т.нар. леви партии, включително и ръководни дейци на БСП, не се разграничават от провежданата в страната дясна неолиберална, колониално зависима политика.

Главните проблеми на БСП сега не са коалирането с ренегатите, а формирането на:

1/. Действителна лява социалистическа предизборна платформа и послания до избирателите, засягащи техните интереси и ограничаване привилегиите на бизнеса, повече държава в сферата на здравеопазването, образованието, социалните дейности (грижи и услуги), в охраната на труда и т.н.

2/. Действително вътрешнопартийно единство, прекратяване на вътрешнопартийния остракизъм и лансирането на лично предани кариеристи и хора с посредствена експертиза, хора представители на бизнеса, а не на хората на труда. Само организационно силна БСП, и силно младежко движение в нея, може да увеличи нейното влияние в обществото.

На България, а и изобщо в европейските страни е потребна нова лява социалистическа политика, която да отговора на дневния ред на живота на преобладаващата част от хората в страната, а не да е ракета-носител към облагите на властта. Доминиращи трябва да бъдат интересите на хората на труда, героите на труда, творците на благата (по Г. Кирков, Дружна песен).

Сегашните напъни за коалиране в ляво, дясно, патриотарско и други направления са загубили своя обществено-полезен характер, от целите са изпаднали значимите проблеми на обществото и са се превърнали в някакъв противонароден сговор. Сговор, напомнящ по форма Народен сговор на Ал. Цанков, Демократичен сговор на Ал. Цанков и т.н. сговори.

В информационните съобщения за новите коалирания в ляво не личат политическите цели (преодоляване на огромната бедност, мизерия и безработица в страната, обезбългаряването на България и огромната за мащабите на страната ни емиграция, неадекватното и недостъпно здравеопазване и образование и т.н.). Чуваме и четем само общи фрази като: „да обединят усилията си за общ ляв фронт, за възстановяване на държавността, за изкореняване на корупцията, промяна на модела на управление и т.н.“.

Днес стана факт образуването и на нова лява коалиция„Ляв съюз за чиста и свята република“. Тя се обявява за действително лява и отричаща БСП като лява партия. Но в нея има и ясно откроени патриотични мотиви. Формирана е от „Лява алтернатива на България“ (лидер Иван Атанасов), „Социалистическа партия Български път“ (проф. А. Димов), „Българска прогресивна линия“ (Кр. Янков), „Възраждане на отечеството“ (Н. Малинов) и „Партия на българските комунисти“ (Ив. Пенчев). Това е обединение, което не разполага с реално време и средства за организиране на смислена силна предизборна кампания. Има желание за промяна в обществото и в лявото пространство, има обединителна фигура в лицето на Жан Виденов. Рано е да се говори за реалните перспективи на това обединение на предстоящите парламентарни избори на 11 юли.

Сега е време за обединение (коалиране) вътре в БСП, обединение на основата на действителна лява политика, отразяваща потребностите и интересите на милионите хора на наемния труд. Ако БСП не потегли наляво, огромна част от левите гласове в миналото могат да се прелеят в новото ляво обединение. Така предвидената коалиция със социаллиберални образувания няма да донесе на БСП прираст на влиянието на левите сили в българското общество. Подобен е проблемът и на патриотарската коалиция. Патриотичните гласове може да се прелеят и към „Възраждане“, т.е. към партията с действително патриотична, а не патриотарски-националистическа, както и към „Ляв съюз за чиста и свята република“. Изборите на 11 юли 2021 г. може да не доведат до очакваните, от коалиращите се ръководители на партии, резултати.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели