/Поглед.инфо/
В мига, във който ти се появяваш..
със първи плач на този земен свят,
две същности във тебе заживяват...
Живот и Смърт... Като сестра и брат...
Той... Мъничък... Наивен...И уплашен...
Тя... Мъдра... Мълчалива .. И добра...
Денят е първи... А мигът – сегашен...
И тръгват по света... Брат и сестра...
И тя го гушва в хладната си пазва...
Притиска го до бялата си гръд...
И му разказва как да се предпазва
от нея... от сестричката си Смърт...
Минава време... Той я изоставя...
И тя покорно чака отстрани...
Живее той... Щастлив... И я забравя...
Във своите безкрайни земни дни...
И бърза... И върви... И постепенно
сам ускорява своя собствен ход
Но не му пука... Иска непременно
Любов... И сам създава друг живот...
А времето... Стопява се отсреща...
Законът е базмилостен и твърд...
И все по-често почва да се сеща
за нея... За сестричката си Смърт...
Сега шепти със посинели устни...
Докосва мраморното й лице...
И няма страшно... Като ни напусне
ще ни остави в нейните ръце.
1 декември 2017г.
6.43 ч. сутринта