/Поглед.инфо/ “България стои здраво и непоколебимо на страната на своите съюзници и ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела към тях. Става дума за проява на солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в нова Европа“.

Бурни ръкопляскания заглушават тези думи на министър-председателя на България. Народните представители посрещат с възторг новината за обявяването на войната.

Сви ли ви се сърцето ? Ами ако не е фалшива новина ? Може ли да е станало току-що ? Къде са децата, все пак ?

Успокойте се. Новината не е фалшива, но не е новина. Годината, в която са произнесени горните думи е 1941, министър-председател е Богдан Филов и войната е обявена не на Русия, а на САЩ и Англия. Ако сте се притеснили, вината не е ваша, а на днешни управници, породили у вас подозрението, че от глупост, подлизурство, алчност и кучешка преданност могат отново да вкарат България във война за чужди интереси.

Безумната, арогантна, престъпна политика на българското правителство, довела до обявяването на войната на 13 декември 1941 г., дава на Чърчил претекст за бомбардировките над София. Българската столица “трябва да бъде изравнена със земята и в развалините да се засеят картофи“, казва британският министър-председател.

И се започва. Най-тежката бомбардировка е на 30 март 1944 г. 450 бомбардировача изсипват 3000 осколочни и 30 000 запалителни бомби. София е застлана с бомбен килим. От англоамериканските въздушни нападения загиват общо 4208 мирни жители, жени и деца. Още повече са ранените и осакатените. Разрушени са 12 657 сгради. Стотици хиляди софиянци бягат в паника към провинцията. Пораженията са такива, че Рузвелт предлага да спрат бомбардировките. Щом лекарството е свършило толкова добра работа, нека продължат да получават допълнителни дози от него, отвръща Чърчил.

Нашите ВВС и ПВО защитават столицата с безпримерен героизъм. Унищожават 185 противникови самолета. Ние губим 27, при положение, че в отделни битки съотношението е 23 : 1, в тяхна полза. Те губят 256 убити и 333 пленени. Нашите загуби са 21 загинали летци. Един от тях е поручик Списаревски, който, свалил противников бомбардировач, при втора атака е уцелен и пламва. Вместо да скочи с парашут, се забива с таран в друг противник и загива със смъртта на храбрите. Поручик Стоян Стоянов побеждава в 15 въздушни битки….

Ако на 30 март почитаме паметта на жертвите на англо-американските бомбардировки, не може да не помислим и за поуката от зловещия акт на тогавашната върхушка, довел до национална катастрофа. За да се подмажат и угодят на своите съюзници, българските управници принасят в жертва народ и държава. Има ли опасност това да се повтори ?

Демокрацията трябва да даде в ръцете ни оръжие да предотвратим всеки опит за пагубни решения на некадърни и продажни властници, които да доведат до нови студени и горещи войни, до мъки и страдания за хората. Безумието трябва да може да бъде спряно от тези, на чиито глави ще се изсипе. Иначе демокрацията става безмислена.

* На снимката е г-н Георги Даков, пострадал от бомбардировките, пред паметника на жертвите, 30 март 2018 г.