Историята на този ден

/Поглед.инфо/ Какво е станало на този ден?

Събития

337 г. — След отстраняване на всички роднини, който биха имали претенции към трона, тримата синове на император Константин I Велики: Константин II, Констанций II и Констант съвместно заемат поста император на Римската империя.
924 г. — Състои се среща между цар Симеон и император Роман I Лакапин при стените на Константинопол, която завършва със сключване на примирие.
1570 г. — Османските турци завладяват Никозия (остров Кипър).
1776 г. — Континенталният конгрес, приел на 4 юли 1776 г. Декларацията за независимостта, официално нарича новия съюз на независимите щати Съединени американски щати.
1850 г. — Калифорния става 31-я щат на САЩ.
1855 г. — Кримската война: След 349-дневна обсада англо-френските войски, действащи на Кримския полуостров, завладяват Севастопол.
1885 г. — Назначено е княжеско комисарство за Източна РумелияСъпроводен от 2-и конен Шуменски полк княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България.
1886 г. — В Берн, Швейцария е подписана международна конвенция за защита на авторското право на литературни и художествени произведения.
1892 г. — Астрономът Едуард Емерсън Барнард открива Амалтея — петият по големина естествен спътник на Юпитер.
1903 г. — Главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към българското правителство за оказване на помощ.
1905 г. — В Русия е въведена академична автономия на университетите.
1909 г. — Официално е открита Софийската синагога.
1943 г. — В нарушение на Търновската конституция 25 Обикновено Народно събрание избира Регентство на малолетния цар Симеон II в състав: княз Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов.
1944 г. — Участие на България във Втората световна война: С помощта на настъпващите в България сили на Червената армия е проведен Деветосептемврийския преврат, при който е свалено правителството на Константин Муравиев и установено правителство на Отечествения фронт.
1944 г. — В противоречие с конституцията правителството на България издава постановления за освобождаване от длъжност на регентите на Симеон II и за назначаване на нов Регентски съвет, в който влизат професор Венелин Ганев (независим), Цвятко Бобошевски (независим) и Тодор Павлов (комунист).
1944 г. — Вестник Отечествен фронт започва да излиза легално.
1945 г. — За първи път Денят на свободата се чества като национален празник и неприсъствен ден; във връзка с годишнината са помилвани и освободени от затвора около 900 души, осъдени от т.нар. Народен съд, а над 1000 души са пуснати от трудовите лагери.
1945 г. — От Москва в страната се завръща Васил Коларов.
1947 г. — Започват денонощни излъчвания на програма Хоризонт на Българското национално радио.
1948 г. — Обявено е създаването на Корейска народно-демократична република.
1949 г. — Поради катастрофалната реколта от зърнени храни Народна република България е принудена за четвърти път след 9 септември 1944 г. да подпише спогодба със СССР за доставка на пшеница на заем.
1956 г. — Елвис Пресли дебютира в Шоуто на Ед Съливан.
1969 г. — В Канада влиза в сила т.нар. Езиков акт, съгласно който английският и френският стават официални езици за цялата територия на страната.
1972 г. — Българската национална телевизия излъчва първо цветно предаване — манифестацията от площад 9 септември (днес Княз Александър Батенберг); започва работа Варненското телевизионно студио.
1974 г. — Народна република България прекратява заглушаването на радиостанция Гласът на Америка.
1974 г. — Започват денонощни излъчвания на радиопрограма "Хоризонт" на Българското национално радио.
1975 г. — Започва редовното излъчване на тв канал Втора програма по Българската национална телевизия.
1978 г. — От СССР е изстрелян автоматичен космически апарат Венера 11.
1985 г. — САЩ обявяват въвеждането на икономически санкции за ЮАР като реакция срещу режима на апартейд.
1991 г. — Таджикистан придобива независимост от СССР.
1999 г. — 9-етажен жилищен блок в Москва е разрушен е резултат на терористичен бомбен взрив — 94 души загиват, 164 са ранени.
2000 г. — Международната организация за отчитане на корупцията класира България на 52-ро място от 90 страни. От 16 страни от Източна Европа България е на 9-о място.
2006 г. — За 27-ма мисия е изстреляна американската космическа совалка Атлантис с главна цел доставка на два допълнителни слънчеви панела за Международната космическа станция.

Родени

214 г. — Аврелиан, римски император († 275 г.)
384 г. — Флавий Хонорий, римски император († 395 г.)
1585 г. — Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо, френски кардинал и държавник († 1642 г.)
1737 г. — Луиджи Галвани, италиански физик († 1897 г.)
1778 г. — Клеменс Брентано, немски поет († 1842 г.)
1828 г. — Йоаким Груев, български възрожденец, († 1912 г.)
1828 г. — Лев Толстой, руски писател и философ († 1910 г.)
1849 г. — Никола Войновски, български революционер († 1876 г.)
1859 г. — Стефан Николов, български офицер и революционер († 1915 г.)
1883 г. — Преподобна Стойна, българска ясновидка († 1933 г.)
1883 г. — Стефан Баламезов, български правист († 1960 г.)
1895 г. — Тома Измирлиев, български писател († 1935 г.)
1899 г. — Александър Несмеянов, руски химик органик, академик († 1980 г.)
1901 г. — Иван Радоев, български футболист († 1985 г.)
1908 г. — Чезаре Павезе, италиански писател († 1950 г.)
1920 г. — Митко Григоров, български политик, дипломат († 1987 г.)
1922 г. — Ханс Георг Демелт, германски физик, лауреат на Нобелова награда по физика през 1989 г.
1923 г. — Даниел Гайдусек, американски физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1976 г.
1941 г. — Георги Каменов, български футболист
1941 г. — Денис Ричи, американски информатик
1941 г. — Отис Рединг, американски изпълнител († 1967 г.)
1941 г. — Станислав Стратиев, български писател († 2000 г.)
1944 г. — Иван Желев, български политик
1944 г. — Цанко Яблански, български политик
1951 г. — Трайчо Соколов, български футболист
1954 г. — Волен Николаев, български поет
1959 г. — Ерик Сера, френски композитор
1960 г. — Хю Грант, британски актьор
1962 г. — Лиза Марклунд, шведска писателка
1963 г. — Роберто Донадони, италиански футболист
1966 г. — Адам Сандлър, американски актьор
1969 г. — Адемоле Банколе, нигерийски футболист
1970 г. — Наталия Страйгнард, венецуелска актриса
1972 г. — Горан Вишнич, хърватски актьор
1974 г. — Филип Аврамов, български актьор
1976 г. — Хуан Алфонсо Баптиста, венецуелски актьор
1980 г. — Мишел Уилямс, американска актриса
1980 г. — Яни Лиматайнен, финландски музикант
1981 г. — Сандра Шайн, унгарска порно актриса
1985 г. — Лука Модрич, хърватски футболист
1987 г. — Александър Сонг, камерунски футболист
1991 г. — Оскар, бразилски футболист
1994 г. - Лейт. Алексей Токарев ,руски военен-"Спецназ",отряд "Одинокий волк", участвал в 143 мисии по целият свят.

Починали

276 г. — Флориан, римски император (* 232 г.)
1000 г. — Олаф I, крал на Норвегия (* 969 г.)
1087 г. — Уилям I, крал на Англия, херцог на Нормандия (* 1028 г.)
1271 г. — Ярослав III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* ? г.)
1513 г. — Джеймс IV Стюарт, шотландски крал (* 1473 г.)
1569 г. — Питер Брьогел Стари, фламандски художник (* 1525 г.)
1596 г. — Анна I Ягелонина, кралица на Полша и велика княгиня на Литва (* 1523 г.)
1815 г. — Джон Копли, американски художник (* 1738 г.)
1841 г. — Огюстен Пирам дьо Кандол, швейцарски ботаник (* 1778 г.)
1849 г. — Михаил Павлович, велик княз на Русия (* 1798 г.)
1891 г. — Жул Греви, президент на Франция (* 1807 г.)
1898 г. — Стефан Маларме, френски поет (* 1842 г.)
1901 г. — Анри дьо Тулуз-Лотрек, френски художник (* 1864 г.)
1932 г. — Стоян Заимов, български революционер и възрожденец (* 1867 г.)
1941 г. — Богдан Баров, български революционер (* 1885 г.)
1944 г. — Франк Маршал, американски шахматист (* 1877 г.)
1947 г. — Виктор Орта, белгийски архитект (* 1861 г.)
1976 г. — Мао Дзъдун, китайски политик (* 1893 г.)
1978 г. — Джак Уорнър, американски филмов продуцент (* 1892 г.)
1990 г. — Самюъл Доу, Президент на Либерия (* 1951 г.)
1994 г. — Адам Лиментани, английски психиатър (* 1913 г.)
1995 г. — Цветан Бончев, български физик (* 1929 г.)
2001 г. — Шах Масуд, афганистански политик и военен деятел (* ок. 1952 г.)
2003 г. — Едвард Телер, унгарски и американски ядрен физик от еврейски произход, създател на водородната бомба (* 1908 г.)