/Поглед.инфо/ Корман Исмаилов, бивш депутат от ДПС, пред ИА "КРОСС"
Репортер: Каква е вашата лична позиция около казуса „Ген. Васил Делов”, като избегнем политическите пристрастия и националистическите фобии… Трябва ли ген. Делов да бъде признат за почетен гражданин на Кърджали, или не?
Корман Исмаилов: Не съм запознат в детайли с биографията, житейския път и делата на ген. Делов. Историците са тези, които трябва да изкарат аргументи. Ако има спор, той трябва да е между тях. Със сигурност, за да бъде България такава, каквато е днес – независима, самостоятелна държава в днешните си територии, аз като гражданин, като човек, за който България е негова родина, не съм склонен да влизам, да пренасям исторически събития в днешно време и в бъдещето на обществено-политическия дебат, особено когато се внасят на територията на политическото, така че за мен целият този случай е просто провокативен от гледна точка на това, като се има предвид, че Хасан Азис е бил начело на инициативния комитет, който внася това предложение.
Мнозинството в общинския съвет от партията, към която той принадлежи, се противопоставя. После коментарите на ДПС, разлайването на кучетата, както се казва, се прави единствено и само с политическа цел - да се извоюват някакви девиденти.
Репортер: Според вас, ако може да обобщим, има известна логика в предположението, че този случай е бил инсцениран заради предстоящите парламентарни избори, т.е., цели се от една страна, да се засили влиянието на ДПС, а от друга - да нарасне общественото недоволство от тях в полза на националистическите партии?
Корман Исмаилов: Имам някакво такова съмнение за това, да.
Корман Исмаилов: Аз очаквах да чуя, не зная дали вие знаете, какви бяха аргументите на единодушно гласувалите и въздържалите се общински съветници от ДПС. Ако между тях има някои, който да са предложили някакви исторически документи и факти… Да, войни е имало, във войните има печеливши и губещи страни. Ако някога нашите пра-прадеди са воювали помежду си, значи ли, че днес ние пак трябва да търсим противопоставяне и в бъдеще нашите внуци и правнуци да преекспонират тези вражди по един или друг начин? Аз съм абсолютно против подобен подход. Историята трябва да чете и то дистанция на времето, без да се търсят конюнктурни спекулации.