/Поглед.инфо/ . Кой не знае, че най-много се лъже преди избори. Политиците лъжат, че мислят и работят за хората. Хората лъжат политиците, че им вярват. Истината е, че и едните и другите остават излъгани и си живеят в царството на лъжата. Ако политиците лъжеха само преди избори с мед да ги нахраниш. Лошото е, че ни лъжат перманентно вече 35 години и това има тежки последствия за страната и хората.

Лъжата е инструмент на политиката от незапомнени времена. Така е и сега. И ето появи се светлинка в тунела. Спонтанно възникналия всенародният протест през декември миналата година, прокламира, че народът ще счупи тази прокоба. Ще успее ли...? Предстои да видим.

Тези дни темата за лъжата и истината стана номер едно в световните медии.

Случи се нещо нечувано и невиждано поне от 30 години. Западен лидер, в случая министър-председателя на Канада Марк Карни, в своята историческа реч на форума в Давос, каза на висок глас, че царя е гол. Това беше гръм от ясно небе.

Заслугата на тази реч е, че тя разбуни кошерът и сложи край на дълбоко подържания западен наратив, че международния ред основан на правила е еднакво справедлив за всички страни и народи. Карни призна, че е мит тезата за безпристрастното и задължително за всички установеното международно право. Дълги години, според него, се втълпява химерата, че международният ред основан на правила (какви, един бог знае) се прилага по един и същи начин за световните сили и за страните техни протекторати.

Живеем в свят тънещ в лъжа, а световният ред основан на правила, е фарс

Ето есенцията на казаното от господин Карни в блестящата му реч в Давос:

- животът в лъжа унищожи стария глобален либерален световен ред. Евроатлантическият свят вече не съществува;

- крайно време е да спре „животът в лъжа“;

- настъпи края на една хубава история за световния ред и започна началото на една брутална реалност при която великите сили действат от позицията на силата;

- Западът, като кохерентна общност, бореща се за поддържане на ред „основан на правила“, остава в миналото;

- международният правов ред се разпадна;

- икономическата интеграция се използва като оръжие, а митата като лост за подчинение;

- Западът загуби новата Студена война. Световният ред основан след нея приключи;

- светът се намира в състояние на разрив, а не на преход.

Според Карни крещяща е нуждата от нов световен ред, при който:

- страните се съюзяват като създават гъвкави коалиции по различни въпроси, вместо твърдите блокове;

- средни сили се коалират и спират да се състезават помежду си за отстъпчивост пред силните на деня;

- всяка страна развива своя по-голяма стратегическа автономност;

- установяват се равни стандарти за всички;

- истинският суверенитет е без хегемон, който да диктува условията.

В Давос беше и президентът на САЩ Доналд Тръмп. В своята реч пред форума, той даде оценка на Европа като заяви: „Европа върви в грешна посока… Тя се саморазрушава …някои страни вече са неузнаваеми“ . Тръмп призна „Аз съм диктатор. Но понякога е нужен диктатор“. (На едно наскоро проведено представително социологическо изследване, повече от 50% от анкетираните американски граждани, го определят като „опасен диктатор“). По-рано Тръмп зачеркна световния ред основан на правила като призна: „Ръководя се от морала си, а не от международното право“.

В Давос Доналд Тръмп финализира идеята си да създаде под свое ръководство организация наречена Съвет за мир с мандат не само за Газа, а за целия свят. Новата международна организация, която от 60 поканени, беше подкрепена само от 21 страни, между които две членки на ЕС, по същество е квази ООН за лична употреба на Доналд Тръмп. Станахме свидетели на тайна операция за включване, чрез министър-председателя в оставка Андрей Желязков, на България в този Съвет. Може със сигурност да се предположи, че спешната операция беше организирана от Николай Младенов, (с любезното съдействие на ПП ГЕРБ). назначен от американския президент за Върховен представител за Газа на Съвета за мир. Заверата, без никакво съмнение, е в интерес на партиите от статуквото и най-вече на техните лидери и на самия Николай Младенов. (Да не забравяме, че американският президент преди два дни със специално писмо покани досегашния президент Румен Радев да се включи в Съвета за мир). Не знам дали този създаващ вътрешно напрежение акт е за хубаво или за лошо, но така не се постъпва от властимащи в демократичните държави. Очаква се скандал най-малко в Парламента.

Държавният глава си тръгна в името на истината и Отечеството

Както в света, така и в България също се случи нещо нечувано и невиждано. За първи път, в нейната най-нова история, президентът на Републиката и върховен главнокомандващ на въоръжените сили подаде оставка като държавен глава. Той слезе от най-високия пост в държавата, за да се потопи в блатото на политиката с една единствена цел - демонтиране на политико-олигархичния модел на управление в името на бъдещето на България.

В Обращението си към българския народ, президентът Радев, за пореден път каза някои болезнени истини за състоянието и управлението на страната. Той заяви:

- моделът на управление е порочен. Макар да има признаци на демокрацията, той функционира по механизмите на олигархията;

- политиците посягат на мирния живот на българите, на гражданския и етническия мир в страната;

- властимащите използват властта като бухалка над своите политически опоненти;

- венец на произвола на политиците бе покушението на Конституцията;

- стигна се до разрив между българите и политическата класа. Той роди широкия обществен консенсус срещу мафията и необходимостта от нов обществен договор, който да способства за спечелване на битката за бъдещето на Отечеството.

Избор на суверена между лъжата и истината.

Предстоящата предизборна кампания ще бъде по-различна, много интересна и напрегната и ще положи началото на нещо ново, желано и очаквано от българския народ. От Давос задуха нов вятър. Лъжата и лъжците бяха разобличени и прикачени на позорния стълб.

Смея да твърдя, че девизът на кампанията ще бъде „Истината срещу лъжата“. Истината се доказва с безспорни факти, оригинални документи и дела, а не с голи приказки и обещания, които се забравят още на първия ден след изборите. Този път са налице обективни предпоставки щото истината да победи лъжата. Благоприятна е геополитическата обстановка и ситуацията в страната.

Тези избори са изключително важни защото ще зададат фокусът на партийните битки и ще извадят на бял свят редица въпроси от които политиците няма как да избягат. Във време на всенароден ентусиазъм, демонстриран по време на протестите, и на развенчаните лъжи, заблуди и манипулации, политическите партии и коалиции, особено тези от статуквото, се поставят на изпитание. Има основания да се вярва, че този път номерът им, да заблудят или преспят гласоподавателите, няма да мине.

Суверенът вече разпознава истината от лъжата. Той като носител на върховната власт, на фона и в контекста на промените в световния ред и на тревожната ситуацията в страната, чака откровен отговор от политиците как възнамеряват да изведат държавата от налегналите я кризи и да осигурят нейното развитие и просперитет.

Хората ще искат да видят в предизборните платформи, партийните програми и в хода на дискусии визията на борещите се за държавната власт политически субекти как възнамеряват да решат жизненоважните въпроси свързани с хала на българския народ и с бъдещото управление на страната.

Те ще искат да чуят истината за състоянието на страната и за целите, плановете и намеренията в следните проблемни области:

Политически курс и външнополитическа ориентация на страната

Партиите и коалициите трябва ясно и недвусмислено да декларират своите виждания по стратегическите въпроси:

- застъпвате ли се за приемане на нова Конституция и във връзка с това да се свика Велико народно събрание, което след като си изпълни мисията, да се саморазпусне?;

- смятате ли да внесете промени в държавното устройство и управление и до какво те се свеждат?. Парламентарна или президентска република.

– предвиждате ли промени в политическия курс на държавата и какви;

- имате ли планове за изменения във външнополитическата ориентация на държавата;

- има ли, макар и потенциална, заплаха за нашата сигурност и териториална цялост от страна на наш партньор в НАТО.? Налице ли са заплахи за националната сигурност на страната на които нямаме отговор?

- бихте ли възстановили отношенията с Руската федерация? Възможно ли е България, макар и член на НАТО и ЕС, да подържа нормални междудържавни отношения с Русия в икономическата, културната и другите области и ще го направите ли ако поемете управлението на страната?;

- какво мислите за евроатлантизма при очертаващото се напрежение и разрив в отношенията САЩ – Европа. Как да се позиционираме - повече европейци и по-малко атлантици или обратното. На два стола не може едновременно да се седи;

- какво е отношението Ви към Съвета за мир на президента Тръмп? Има ли място България в тази лична на американския президент международна организация?;

- нуждаем ли се от Българска национална доктрина и ще предложите ли да се разработи и приеме такъв стратегически документ?

Европа, Европейския съюз и европейския път на България

Въпросите към партиите и коалициите са:

- поражда ли във Вас чувство на гордост принадлежността на България към съвременна Европа, която вече не е велика сила, а фрагментиран калейдоскоп от малки и средни сили, които са политическо, дори и военно джудже, и не са някогашния икономически гигант?;

- какви изводи си правите от оценката на президента на САЩ Доналд Тръмп, че Европа върви по грешен път и сериозно изостава в развитието си? Има ли и кой е верния път който подкрепяте?

- безусловно ли подкрепяте политиките и действията на ЕС? Зад коя визия за развитието на ЕС заставате -- федерация или съюз на нациите. Стоите ли зад Зелената сделка, Истанбулската конвенция, миграционната политика и безусловната подкрепа на САЩ и НАТО във войната срещу Русия в Украйна;

- вярно или лъжа е твърдението, че с приемането на еврото, България се е настанила в сърцето на Европа? Не е ли Франкфурт финансовото сърце на Европа, където са разположени Европейската централна банка и множество водещи финансови институции, които дирижират паричната политика в ЕС. Като как България се е разположила там?;

- Споделяте ли наратива, че европейския път е единствения спасителен за България? Отговорете на коя скорост, първа или втора, се движим по този път и не сме ли затънали в блатото на бедността и корупцията. Признавате ли, че Европейска България се е превърнала в суровинен придатък на богатия Запад и негов донор със сиво вещество за сметка на упадъка и обезлюдяването на България? Възнамерявате ли да промените тази мрачна реалност?;

- Не се ли лъже народа, че с приемането ни в ЕС сме станали европейци! А преди това да не бяхме занзибарци? Ще воювате ли с националния нихелизъм като му противопоставяте факти от националната история като например това, че България е една от най-старите европейски държави, дала на много страни четмо и писмо;

- нарежда ли се България в евроскептичния клуб на ЕС, който е съставен от държави принадлежали към бившия Източен блок?;

- има ли място България в „Коалицията на желаещите“, която е с перспектива да се превърне от инициатива в подкрепа на Украйна, в потенциално нов съюз за сигурност при условие, че САЩ постепенно загърбят НАТО;

- подкрепяте ли идеята за европейска отбрана и за създаване на постоянна армия на ЕС в състав от 100 000 души. В тази връзка одобрявате ли предложението за формирането на Европейски съвет за сигурност?;

- как виждате Европейската отбрана – като заместник на военнополитическия блок НАТО или като европейски стълб на неговата отбрана?

НАТО - гарант или заплаха за сигурността и териториалната цялост на страната

В тази област внимание заслужават отговорите на следните въпроси:

- мит или реалност са гаранциите по член 5 на Вашингтонския договор и вярвате ли в неговото безусловно приложение при възникване на външна заплаха или агресия спрямо нашата страна;

- членството на България в Алианса, в контекста на войната в Украйна, е гарант или заплаха за нейния суверенитет, независимост и териториална цялост;

- с подкрепата на НАТО във войната с Руската федерация в Украйна, не се ли поставя страната в ролята на заложник, донор, мишена и арена на бойни действия за чужди интереси?;

- в интерес на нашата сигурност или против нея, е присъствието на натовски войски, щабове и центрове за управление на територията на България?;

- вечен ли е Алианса и трябва ли заблаговременно България да има „План Б“ в случай, че в ерата на Тръмп той не оцелее, което е напълно възможно?

Войната в Украйна

Приоритетни въпроси, които чакат отговор са:

- коя според вас е национално-отговорната политика по отношение на братоубийството в украинския въоръжен конфликт - вземане на страна, или не намеса и съдействие за решаване на натрупаните проблеми по мирен път. Има ли за Вас значение историческия факт, че България е майка на православната цивилизация, а Русия и Украйна са нейни деца в това отношение и е алогично една майка да помага на едното си дете за да убива другото;

- Русия, или САЩ в съдружие с Великобритания организираха Майдана и държавния преврат в Украйна през февруари 2014 г., с което започна гражданската война, причинила смъртта на 14 000 рускоезични граждани в Донбас, в това число и на над 250 деца, и станала причина, след 8 години, да започне СВО на руските въоръжени сили;

- подкрепяте ли наратива, че с участието на България във войната срещу Русия гарантираме и нашата национална сигурност?;

- съгласни ли сте да изпратим в Украйна български контингент след завършване на бойните действия?;

- признавате ли безспорната истина, потвърдена и от президента Тръмп. че войната в Украйна беше предизвикана от бившата американска администрация на президента Байдън и че срещу Русия воюват САЩ, НАТО, ЕС, Украйна и така наречения колективен Запад?;

- кой вариант на приключване на войната в Украйна подкрепяте - решението да се търси на бойното поле или по пътя на дипломацията?

Национални приоритети: Парливите проблеми в платформите и програмите на партиите и коалициите

Извън обичайните въпроси на управлението, икономиката, социална и културна сфера, които традиционно присъстват в партийните политики и програми, има и други въпроси, които съзнателно се заобикалят, а те всъщност са с фундаментално значение. Това са „парливите проблеми“ на държавата, обществото и гражданите, от които партиите бягат като дявол от тамяна. Такива са:

- кой световен ред подкрепяте, този основан на силата предлаган от Тръмп, или лансирания от лидерите на Китай и Русия ред основаващ се на равнопоставеността и зачитащ волята на страните, правото им на самоуправление и развитие по свой път?;

- признавате ли, че на практика днес България има статут на периферия на ЕС и протекторат на САЩ. Има ли изход от тази ситуация?;

- ще върнете ли завладяната държава на суверена, как?;

- поемате ли ангажимент да се заемете с решаването на наслоените проблеми в съдебната система. Ще се справите ли със самозванеца Борислав Сарафов и предвиждате ли да реформирате прокуратурата, като премахнете длъжността главен прокурор и преподчините прокуратурата на изпълнителната власт?;

- националните или колективните интереси имат за вас първостепенно значение? Ще работите ли за обръщане на пирамидата на дилемата „България – първа или четвърта“ (Става дума за това, че сега българските национални интереси реално са на четвърто място, след интересите на САЩ; интересите на НАТО и ЕС; партийните и корпоративните интереси на политико-олигархичните кръгове);

- на кои ценности залагате – на традиционните български, християнски и общочовешки ценности или на несъществуващите в правния мир евроатлантически ценности?;

- съгласни ли сте с констатацията, че през последните години в България набира сила пълзящата диктатура? Ще се борите ли против тази диктатура и как?;

- имате ли визия за връщане статута на „национални служби“ на завладените и използвани като бухалки срещу политическия опонент служби за сигурност и за вътрешна сигурност и обществен ред;

- ще предприемете ли необходимите мерки за приемане на нов обществен договор?;

- предвиждате ли политики, мерки и действия срещу разединението на българската нация, конфронтацията и противопоставянето в обществото? Узрели ли сме като общество да говорим за покаяние, помирение и единение на българската нация?;

- ще спрете ли войната с националната памет и фалшифицирането на историята?

Предизборната кампания: Особености

Очаква ни една много активна и остра предизборна кампания за спечелване доверието на избирателите. Няма съмнение, че битка ще си дадат силите на статуквото и алтернативните сили на промяната. Разделителната линия ще бъде моделът на управление, корупцията и кражбата на националното богатство и труда на хората.

Решителният за бъдещето на Отечеството характер на тези предсрочни избори искат преди всичко две неща:

Първо: Изборите да са честни, да се ограничи до минимум купения вот и изборните манипулации;

И второ - масово участие на гражданите в предсрочните избори. Всеки пълноправен български гражданин да има възможност да гласува по съвест, без принуда и злоупотреба с изборни права.

И едно пожелание. Нека партийните лидери и политиците дадат пример и способстват за провеждане на една цивилизована предизборна кампания. Макар и малко вероятно, това все пак е възможно. Нека тя бъде истинско състезание на политики и платформи, на идеи и виждания за бъдещето на България. Нека истината победи лъжата.

За съжаление твърде рано, във връзка с оставката на Румен Радев от президентския пост, политици, политолози, журналисти, разни експерти и тролове побързаха да му се нахвърлят като полудели хиени. Искрено съчувствам на колегата Радев, истинския генерал от Въоръжените сили, военен лидер и достоен държавник за изпитанията на които го подлагат, но такива са реалностите в българската политика. Като военен човек знам колко тежко и сложно е да водиш окопна война, да те стрелят от всякъде с всевъзможни оръжия. И това е само началото. Знам, че ще ни проглушат ушите за договора с Боташ. Ще се лансират в публичното пространство всевъзможни лъжи, клевети и манипулации за живота и дейността на генерал Радев. Той няма на своя страна специални служби, органи за вътрешен ред, съд, прокуратура, изборни комисии и квота в ЦИК. Както се казва сам войнът е войн. Но генерал Радев, като въздушен ас, е свикнал сам да се справя с къде по-сложни предизвикателства, свързани с рисковете на професията за здравето и живота на летците. И още нещо опиращо до войнския дълг и генералската чест. Българската история дава убедителни свидетелства, че когато Отечеството изпадне в критична ситуация, погледите на хората неизменно се насочват към армията и военните лидери. Днешната ситуация е такава и затова влизането на генерал Радев в политическата битка като партиен лидер, печели масово одобрение. И няма съмнение, че ако получи очакваната висока подкрепа, той безусловно ще оправдае народното доверие.

Моята защита на колегата Радев от разните нечистоплътни люде, лъжци и клеветници, се отнася в същата степен и за всички партийни лидери и кандидати за доверието на избирателите. Състезавайте се честно, дръжте се като културни и възпитани хора и нека по-достойните да спечелят.

Глас народен, глас Божии!